Първичен страх

— Толкова ли са зле нещата? — попита тя.

Вейл не отговори. Вместо това отиде до бюрото и наведе лампата така че светлината да падне върху снимките на таблото за обяви. Реакцията й не беше емоционална, което го изненада. Тя гледа таблото около минута, после отиде до него, коленичи и разгледа снимките една по една.

— Ако журито види това, ще го опекат — извинете за каламбура — каза Вейл.

— Снимките говорят доста — каза тя, като стана, но не обясни прибързания си анализ и Вейл не я попита. — Кога ще мога да се срещна с него? — поиска да узнае тя.

— Той беше преместен в Дейзиленд рано днес. Искам да отидеш там утре. Колкото по-бързо започнеш да работиш, толкова по-добре. Нямаме много време.

— Колко?

— По-малко от два месеца.

Тя затвори очи и леко подсвирна.

— Прекарвала съм по два месеца, опитвайки се да накарам един пациент да ми казва добро утро — каза тя с тъжна усмивка.

— О, той ще ти казва добро утро. Това е най-малката ни грижа — каза Вейл.

Той седна зад бюрото си, наведе се назад със стола си и запази равновесие, като петите му опряха в пода.

— Какво ще кажеш да го видиш още сега?

— Сега?

— Записах един разговор с него този следобед — каза той и посочи телевизора си.

— Може да го погледаме, ако не сте уморена.

— Ъ-ъ… — запелтечи тя малко объркано. — Вижте, багажът ми е тук. Тръгнах толкова набързо, че не направих никаква резервация. Мисля, че е по-добре да се обадя в някой хотел в града…

— Е, може да направите това — каза той небрежно все още пазейки равновесие със стола си. — Или… може да останете тук. Имам две спални за гости на горния етаж. Избирайте. Те са със собствени бани и може да се заключите отвътре. Кухнята е обща и кафеварката винаги е пълна. Утре ще се погрижим да ти намерим хотел.

— Не искам да ви притеснявам…

— Изобщо не ме притесняваш — каза той.

— Е — тихо каза тя, — това ще бъде чудесно.

— Хайде, ще ти занеса багажа. Сигурен съм, че си уморена. Може да погледаме касетката утре.

— Не, просто ще си наплискам малко вода върху лицето и ще си сложа чехлите — каза тя. — Бих желала да видя филма. И, ъ… може би ще имаш малко бърбън?

— Трябва ни мотив — каза Вейл. — Това е нещо, което искам да откриеш преди тях. Да се надяваме, че те няма да могат да намерят такъв. Ако те не успеят, ще трябва да започнем делото с твърдението, че е ненормален. Ако успеят, тогава ние сме в беда. И така, първото нещо, което искам да разбереш, е дали Аарон е имал мотивация да убие епископ Рашмън — ако го е убил той.

Тя седеше много изправена в стола си, краката й стояха примерно върху пода и отпиваше от бърбъна си.

— Мислиш ли, че той го е направил?

— Да — каза той и запали цигара.

— И все пак ще го защитаваш?

— Първото правило, Моли: Обвиняемият е невинен до доказването на вината. Доказване на вината! Не какво мисля аз или какво мислиш ти, а какво мисли журито. Разбира се, аз не работя само в тази плоскост. В началото винаги приемам, че моят клиент е виновен.

— Защо?

— Затова идват при мен.

— Това е много цинично.

Той поклати глава.

— Практично — каза той. — Ако аз мога да докажа за себе си, че Аарон Стемплър не е убил епископа, тогава ще мога да убедя и съда.

— А ако не можеш?

Той вдигна рамене.

— Всички приемат, че Стемплър е виновен. Така че моята работа, нашата работа — е да опровергаем прокурорското обвинение, което означава аз да предвидя какви ще са техните доводи… и да докажа моите в същото време. Ето къде е и твоята роля.

— Не разбирам.

— Областният прокурор ще бъде много упорит в това дело, а прокурорът е истинска баракуда.

— Как се казва?

— Името й е Джейн Венъбъл. Тя е много добра и си има личен мотив. Закопах я на едно дело преди няколко години, така че тя ще гледа да направи една резка върху пушката си за моя сметка. Съдията не ме харесва. Градът, окръгът и щатът искат да видят кожата ми опъната върху вратата на съда.

— Знам — каза тя. — Прочетох статията за теб в „Сити мегазин“.

Вейл се усмихна:

— Не вярвай на всичко, което четеш!

— Мислех, че тя е похвална — в професионално отношение, искам да кажа. Тя не те разкрива много като личност.

— Предпочитам го по този начин.

— Защо?

Той помисли малко, като се чудеше дали вече не го беше подложила на психоанализа.

— Искам вниманието да е фокусирано върху клиента и фактите.

— Много е трудно да се направи. Ти си толкова… ярък.

— Ярък?!

Тя се смути.

— Е, статията те показва по този начин.

— По-добре да съм нещо. Всички в града не само приемат, че Аарон е виновен, те искат да го опекат. Освен това…

— Мислиш, че това ще стане? — попита тя. — Искам да кажа, че ще го сложат на електрическия стол?

— Разбира се. Това, което ние искаме, е справедливост, това, което обществото иска, е отмъщение. Когато един човек е обвинен в престъпление, особено в углавно престъпление, погледнете от другата страна на съдебната зала, където седи прокурорът — там винаги са съпругата на жертвата, приятелите, майката, бащата, сестрата, братът, седнали точно зад него и искат библейското око за око. Съдебната зала е една римска лъвска клопка. Нашата работа е да държим обвиняемия извън клопката.