Първичен страх

ВЕЙЛ: Но тези дискусии с епископа не бяха гневни разговори, нали така? Искам да кажа, че са били приятелски дискусии?

СТЕМПЛЪР кима: Да, сър. Говорехме за различни вероизповедания, в които хората вярват.

ВЕЙЛ: Значи ти не си бил възпитан като католик?

СТЕМПЛЪР колебае се и поглежда настрани: Да, сър. Ходех в църквата на Исус Христос и Вечното покаяние.

ВЕЙЛ: Това е било името на църквата? Не мисля, че съм го чувал преди.

СТЕМПЛЪР: Беше просто един местен проповедник, мистър Вейл.

ВЕЙЛ: И така, нека обобщим всичко, епископ Рашмън ти е помогнал да почнеш курсове в колежа, помогнал ти е да се настаниш в Дома на Спасението, помогнал ти е да си намериш работа и е говорил с теб да станеш католик, може би дори момче на олтара. Не е ли това достатъчно?

СТЕМПЛЪР: Да, сър.

ВЕЙЛ: И вие двамата никога не сте се карали, не сте имали сериозни пререкания?

СТЕМПЛЪР: Не, сър.

ВЕЙЛ: Дори когато напусна Дома на Спасението?

СТЕМПЛЪР: Не, сър. Той разбра, че е дошло време.

ВЕЙЛ: Аарон, разбираш ли защо си тук?

СТЕМПЛЪР: Да, сър. Казват, че съм убил епископ Рашмън.

ВЕЙЛ: Знаеш ли какво ще стане сега?

СТЕМПЛЪР: Ще ида в Дейзиленд и там ще решат дали съм луд, или не и ще застана пред съда.

ВЕЙЛ: И ти разбираш сериозността на всичко това?

СТЕМПЛЪР: Разбира се. Може да ме екзекутират.

ВЕИЛ: Разкажи ми за вечерта, когато беше убит епископът. Ти беше в апартамента му, нали така?

СТЕМПЛЪР: Да, сър. Момчетата от олтара се събрахме там. Погледахме видеокасетата. После пихме по нещо разхладително — кола и сладки и говорихме, знаете… да си католик и така нататък.

ВЕЙЛ: По кое време стана това?

СТЕМПЛЪР: Е, не мога да бъда сигурен, понеже нямам часовник. Струва ми се, че отидохме там… около осем. Стояхме около час и половина. Така че предполагам, си тръгнахме около девет и половина.

ВЕЙЛ: И кои бяхте там, Аарон?

СТЕМПЛЪР: Питър, Джон, Били, Сид и аз. И епископът.

ВЕЙЛ: Всички ли живеят в Дома на Спасението?

СТЕМПЛЪР: Освен Били и мен.

ВЕЙЛ: Какви са фамилните им имена?

СТЕМПЛЪР: Не използваме фамилни имена в Дома на Спасението, мистър Вейл.

ВЕЙЛ: Не знаеш фамилните им имена?

СТЕМПЛЪР поклаща глава: Освен на Били Джордан.

ВЕИЛ: Къде живее той?

СТЕМПЛЪР: Има си стоянка долу в Пещерите, като мен.

ВЕЙЛ: Добре, значи ти си тръгнал от епископа някъде около девет и половина. Къде отиде?

СТЕМПЛЪР: Отидох на долния етаж в офиса да си взема книга.

ВЕЙЛ: Колко дълго стоя там?

СТЕМПЛЪР (колебае се): Аз… ъ-ъ, не съм напълно сигурен.

ВЕЙЛ: Защо не си сигурен?

СТЕМПЛЪР (става неспокоен, неуверен): Щото… не си спомням, нямам часовник. Аз четях… беше „Алманаха на Бедния Ричард“ от Бенджамин Франклин. И чух нещо на горния етаж, така че тръгнах по стъпалата и извиках, но нямаше отговор. Изкачих стъпалата и извиках на епископа. Когато стигнах неговата врата, чух стереоуредбата му да свири силно. Така че почуках на вратата, открехнах я… и… и…

ВЕЙЛ: И какво?

СТЕМПЛЪР: Не помня.

ВЕЙЛ: Не си спомняш какво стана после?

СТЕМПЛЪР: Следващото нещо, което помня, е, че стоях там и ножът беше в, ръката ми, и пръстенът… и… и епископът беше… имаше кръв навсякъде и върху мен и епископът беше… на пода… и кървеше страшно.

ВЕЙЛ: После какво направи?

СТЕМПЛЪР: Предполагам… предполагам, че се паникьосах и тръгнах да бягам навън, само че имаше някой на долния етаж, така че побягнах навън през кухнята и една полицейска кола идваше по алеята, така че се върна в църквата и… ъ…

ВЕЙЛ: Това е, когато си се скрил в стаичката за изповед?

СТЕМПЛЪР (кима).

ВЕЙЛ: И това е всичко, което си спомняш?

СТЕМПЛЪР: Кълна ви се, мистър Вейл, това е всичко, което помня.

ВЕЙЛ: Защо не хвърли ножа и не извика полиция?

СТЕМПЛЪР: Понеже бях уплашен, предполагам. Бях толкова уплашен. И епископът беше целият нарязан… не знаех защо. Просто побягнах.

ВЕЙЛ: Аарон, кой друг беше в стаята, когато си се върнал на горния етаж?

СТЕМПЛЪР (гледа надолу и поклаща глава): Не знам.

ВЕЙЛ: Последния път, когато говорехме, ти ми каза, че те е страх от този човек.

СТЕМПЛЪР: Да, сър.

ВЕЙЛ: Но ти няма да кажеш кой е бил?

СТЕМПЛЪР: Не знам.

ВЕЙЛ: Не знаеш кой е бил?

СТЕМПЛЪР (поклаща глава).

ВЕЙЛ: Но те е страх от него?

СТЕМПЛЪР поглежда нагоре: Вас нямаше ли да ви е страх, мистър Вейл?

Вейл изключи машината.

— Ето ви го, докторе. Това е младежът, който те твърдят, че е направил това — той посочи снимките.

Моли леко помръдна в стола си. Сложи празната чаша на края на бюрото на Вейл, но не каза нищо.

— Един въпрос — обади се Вейл. — Може ли неговата история да е вярна? Искам да кажа, възможно ли е да се е случило така?

Тя погледна малко по-дълго към снимките и кимна.

— Да. Той може да е изпаднал в състояние на пориомания за около три-четири минути.

— Какво е състояние на пориомания?

— Това е като временна амнезия. Един епилептик, когато получи пристъп, изпада в състояние на пориомания. Някой пиян, който не помни какво е правил предишната вечер, е бил в, както го наричаме, химически предизвикана пориомания. В този случай Аарон може да е бил толкова шокиран от това, което е видял, че да е изпаднал в състояние на пориомания.

— Колко дълго продължава това обикновено?