Първичен страх

— Не, мадам, майка ми не можеше да чете. Единствените приказки, които ми е разказвала, бяха от Библията и тя само ги започваше и никога не ги завършваше, сякаш беше забравила края им.

— Чел ли си Библията?

— Това беше първата книга, която прочетох. Беше единствената книга у дома.

— На колко години беше тогава?

— Не знам. Шест, може би седем.

— И ти си прочел цялата Библия на тази възраст?

— Да, мадам.

— И какво разбра от нея?

— Знаете как е с Библията. При всяко прочитане ти дава нови послания.

— Какво ще кажеш за мис Ребека?

— Тя беше моята учителка от деветгодишен до гимназията. Е, в гимназията имах доста учители, но преди това тя беше единствената.

— Значи всички деца учеха на едно място?

— Да, мадам. В една стая. Беше разделена — едни деца седяха там, други тук, а трети ето тук. Ребека… мис Ребека… тя ходеше из стаята и първо учеше една група, после друга.

— Беше ли добър учител?

— Най-интелигентният човек, когото съм срещал.

— По-интелигентна от епископа?

— По-интелигентна от всички.

— А приятелите ти?

— Нямах много приятели. Те всички бяха на един акъл. Пораснеш ли, трябва да ходиш на училище, защото трябва. Момчетата напускат и отиват в мините, момичетата напускат и се женят за тях.

— И това не беше приемливо за теб?

— Малко е безнадеждно, не мислите ли?

— Да, трябва да се съглася с теб. Значи беше доста самотен в детството?

Моли го наблюдаваше, докато той обмисляше въпроса. Лицето му се помрачи. Тя видя вцепеняване в погледа му, сякаш не знаеше отговора, или още по-точно, никога преди не се беше замислял.

Най-накрая той каза:

— Не го преживях много зле, ако това питате.

— Усещаше ли, че си по-различен от другите?

— Да, бях. Те всички мислеха по един начин. Нямаха мечти, не си задаваха въпроси, просто приемаха всичко, което им налагаха. Да, мадам, аз бях различен от всички тях и съм благодарен за това.

— Може ли да поговорим малко за секс? — попита тя, като наблюдаваше изражението му.

— Да, мадам.

— Девствен ли си, Аарон?

Той се усмихна.

— Не мадам. Загубих девствеността си на шестнайсет години. През първата година в гимназията.

— Беше ли това приятно преживяване?

— Е, да, мадам.

— На колко години беше момичето?

— Колкото мен. Това беше момиче, което познавах още от дете. От потока Морган.

— Мислеше ли, че това е нещо лошо?

— Предполагам, че ако бях говорил, да кажем, с преподобния Шекълс, може би щях да се почувствам зле. Но не скърбях за това, ако ви интересува.

— Момичето имаше ли някакви проблеми след това?

— Ако е имала, не ми е казвала.

— Имал ли си хомосексуален контакт?

Той се поколеба за момент, после поклати глава.

— Не, наистина никога не съм мислил върху това.

Когато той започна да се уморява, Моли приключи интервюто. Една интересна първа среща, но тя само беше пофлиртувала с периферията от живота на Аарон и краищата на неговата същност. Това, което разбра, беше елементарно: че се страхува от тъмнината, мрази потисничеството, не вярва на по-възрастните, отхвърля връстниците си, и дупката може би най-добре символизираше всичко, от което се страхува в живота. Фобия, отделяне, отчуждение, религиозна дезориентация, всичко това го имаше, но все пак това не бяха непременно симптоми на разстройство. Та кой, освен някой глупак, нямаше да се страхува от дупката с нейните вродени злощастия, отвратителен въздух и злокобен мрак? Или от евангелистката лудост на преподобния Шекълс? По-скоро те бяха свидетелство за това мрачно, отблъскващо място в мозъка му, където се таяха „пълзящи животни и демони“ от непокорните му сънища. Така че те бяха вървели заедно по ръба на стръмнината, но все още не бяха погледнали в пропастта.

16.

Гудмън пресече улицата до магазина за спиртни напитки на Ърли Симпсън и откри на една задна лавица, покрита с прах, една напълно прилична бутилка с червено вино, която вероятно стоеше там, откакто КСМ е започнала експлоатацията на първата мина. Той я купи и подкара но пътя, като следваше инструкциите на Ребека. Хижата й се намираше от другата страна на ревящия поток, обгърната от борова гора. Тъмнината се спускаше рано в дълбоката долина, особено тук, където дърветата скриваха последната слънчева светлина. Къщата беше несравнима с останалите от селото — една малка постройка във вид на буквата А с голям прозорец, гледащ към поточето Морган, а входът й се простираше чак до брега на рекичката. Дървен мост с едно платно го прекара над течението. Гудмън паркира до тригодишния й шевролет и изкачи стъпалата към портата. Обувките й бяха до рогозката. Свали си мокрите обувки, докато чакаше тя да му отвори вратата.

— Няма защо да правите това — каза тя. — Аз просто обичам да ходя с обикновени вълнени чорапи из къщата.