Първичен страх

— Ето какво искам да ми кажете. Как е фамилно име на Линда — сигурна съм, че го има в регистрите ви — откъде е; кога я видяхте за последен път, къде е тя сега и защо епископът я е пратил при вас. Това е всичко. Пет отговора и си тръгвам.

— Вие сте полудяла, мис Чанс. Дори ако е била пациентка, картотеката й е поверителна…

— Или ще взема призовка и ще говорите с мистър Вейл, вероятно в съда. Кое е по-удобно за вас?

Беренщайн беше мъж, който умееше да преценява ситуациите. Помисли минута-две, после отключи едно дълбоко чекмедже с картотеки в бюрото си. Той премина с пръст по папките, накрая извади една и я сложи на бюрото.

— Трябва да видя един пациент. Скоро ще се върна. Вярвам, че ще сте си тръгнали дотогава — той излезе от стаята. Наоми отвори папката, извади картотеката и започна да чете. После започна да си взима бележки.

Тя предвари Вейл в офиса с десет минути, развълнувана от новините си.

— Как мина обядът? — попита тя, когато той влезе.

— Отначало мислех, че е разузнаване. Но мисля, че е нещо повече от това.

— Защо?

— Шонеси ми каза да оставя на мира епископа. Не, всъщност той ме помоли да не се занимавам с епископа.

— Мислиш, че знае за момчетата от олтара?

— О, не. Той е нервен, но не чак толкова. Ако Рой Шонеси знаеше за момчетата от олтара, щеше да е в сърдечна криза. Щеше да е в интензивното отделение с около осемдесет и шест различни машини, включени към него. Но се тревожи за нещо. — — — Какво, по дяволите, знаем за епископа, Наоми?

— Доста повече, отколкото трябва.

— Искам да кажа освен това с момчетата от олтара?

— Какво искаш да знаеш?

— Е, Шонеси е много изплашен за благотворителните фондове. Колко пари предполагаш, че добрият епископ събира годишно? Не смяташ, че има някакъв проблем там, нали?

— Не — каза Наоми, очите й премигнаха закачливо. — Но мисля, че имаме списък на съвета на попечители те и получателите на фонда. Добро място, откъдето да започнем.

— Защо не направим това, просто ей така.

— Да. Защо просто не извадим цялата папка?

— Донеси я цялата. Какво правят тези книги на бюрото ми?

— Мартин, ти местиш тези книги от едно място на друго, откакто Томи ти ги донесе преди няколко седмици. Това са книгите, които е намерил в квартирата на Аарон в пещерите.

— Ох. И какво трябва да нравя с тях?

— Не знам. Защо не попиташ него?

Вейл прехвърли смачканите евтини романи. Имаше и една книга с твърди корици. Той я отвори. На етикетче на първата страница пишеше: „Собственост на градската библиотека, централен клон.“

— Знаеш ли? — каза Вейл, като я пусна на бюрото. — Една от тези книги е просрочена от библиотеката.

— Басирам се, че Аарон се тревожи до смърт за това — каза Наоми от другата стая.

Тя реши да почака с новините, докато Гудмън и съдията дойдат за обичайната следобедна среща. Те пристигнаха заедно. Гудмън си взе една чаша кафе и се отпусна на един диван. Съдията почака, докато Наоми му донесе кафето, едно уважение към възрастта и ранга му.

— Нямам нерви вече да обикалям — каза Гудмън унило. — Нито следа от Линда, Били Джордан и Питър.

Наоми каза:

— Знам къде Линда е трябвало да бъде миналата седмица.

Всички я погледнаха с изненада.

— Знаете ли кой е доктор Симон Беренщайн? — попита тя.

— Разбира се — отговори Вейл. — Той обслужва поземлената аристокрация. Прекарва повече време във светски клюки, отколкото в офиса си.

— Негов е телефонният номер от дневника на епископа, този, който ти ми даде преди няколко седмици. Клиниката „Беренщайн“ в Уотървю Тауьрс.

— Линда е имала определен час при Беренщайн? — обади се Гудмън.

— Уговорена от самия епископ. Отидох дотам и си поговорих с доктор Си. Всъщност тя е имала две уговорени срещи. Едната, седмица, преди да бъде убит Рашмън, което ти си пропуснал в дневника, Марти, и другата, миналата седмица. Истинското й име е Линда Джилърман. Записано е Екрън, Охайо — нейният роден град. И тя е с една година по-млада, отколкото си мислехме.

— Искаш да кажеш, че е започнала с момчетата от олтара когато е била на тринайсет? — каза Гудмън.

— Точно така. Също така, на деветнайсети февруари, когато е била първата й среща с Беренщайн, тя е била вече бременна от седем седмици.

— Шегуваш се — каза Вейл. А съдията просто поклати глава.

— Трябвало е да направи аборт миналата седмица, но не се е явила. Беренщайн твърди, че не я е виждал и чувал след първата среща.

— Мислех, че епископът има радикална позиция но въпроса за аборта — каза Гудмън.

— Според картона на Линда, епископът твърди, че момичето е било изнасилено в Дома на Спасението. — Пише, че те „вътрешно“ са уредили проблема и искат да държат в тайна цялата работа „заради доброто на Линда“.

— Разбира се. Чудя се кой наистина е бащата? — каза Вейл.

— Вероятно и тя не знае — каза Наоми. — Може да бъде всеки от момчетата от олтара.

— Или епископът — каза Вейл. — Окей, Томи, знаеш упражнението.

— Да. Надявам се да няма прекалено много Джилърмановци в телефонния справочник на Екрън — завайка се той.

22.

— Хей, Цвик, обади се на девета. Това е междуградско повикване.