Първото семейство

— Не можеш да ме принудиш да го направя — тросна се Тък.

— Не мога. Ако обаче отида във ФБР и им кажа какво съм открил, ще започнат да ровят на места, на които не ти се иска да ровят. Ако минеш успешно теста с детектора на лъжата, няма да го направя. Това е предложението.

— Значи си говорил със съдружника му Дейвид Хилал? — попита Джейн спокойно.

— Нямах представа, че си толкова навътре в делата на брат си.

— А каза ли ти Хилал — продължи тя невъзмутимо, — че искаше да изкупи дела на брат ми? Че иска фирмата да е само негова?

Шон погледна Тък.

— Вярно ли е?

— Абсолютно. Не бих лъгал за такова нещо. Имах някои финансови затруднения. Дейвид знаеше, че ми трябват пари. Искаше да изкупи дела ми, но на цена, която не отчита договора с Министерството на вътрешната сигурност, по който работим в момента, което би означавало милиони долари допълнително.

— Ето, виждаш, че Хилал има интерес да го набеди. Ако Тък отиде в затвора, Хилал ще получи всичко почти даром.

— Не непременно — възрази Шон.

— Ако това стане — отбеляза Тък, — ще бъда принуден да продам всичко, за да платя на адвокатите. Той ще получи фирмата срещу минимална цена. А аз я създадох.

— Шон — добави Джейн, — може би трябва да пренасочиш вниманието си от Тък към някой по-вероятен заподозрян.

Шон се замисли за момент.

— Смяташ, че Хилал е организирал отвличане и убийство, за да обвини Тък и да отмъкне фирмата му? Струва ми се малко прекалено, а на теб? И защо му е да отвлича Уила?

Джейн заобиколи и седна на болничното легло.

— Няма да се опитвам да възпроизвеждам мисловните процеси на човек, който може и да е психопат. Във всеки случай не ми се струва по-прекалено от идеята, че брат ми би могъл да организира убийството на жена си и отвличането на любимата си дъщеря, а после да понесе удар по главата, който спокойно би могъл да го убие само защото се твърди, че е имал любовница.

Шон погледна през прозореца с ръце, мушнати в джобовете. Това, което каза Джейн, не беше лишено от смисъл. Може би наистина беше избързал със заключенията си, преди да провери думите на Хилал. Ами паролата на компютъра? Нещо го жегна. Ами ако някой друг е сменил паролата с „Касандра1“? Ами ако го е направил Хилал, защото е бил сигурен, че ще опитат да вземат информацията от твърдия диск и че като отгатнат новата парола, непременно ще стигнат до извода, че Тък и онази жена имат връзка?

Това, реши той най-накрая, е толкова вероятно, колкото застрахователната компания да му плати щета, причинена от терористи.

Обърна се рязко.

— Тък, каква е паролата на служебния ти компютър?

Шон щракна с пръсти, за да го подкани.

Тък се поколеба достатъчно.

— Кармайкъл — отвърна той.

Джейн се обади:

— Това беше моминското име на Пам, нали?

Тък кимна, после вдигна ръка и избърса една сълза от ъгълчето на окото си.

И двамата ме лъжат. Разбрали са някак, че съм проникнал в компютъра. Изпратили са ми репортерката. За да ме сплашат.

Увъртането на Тък не беше изненада. Фактът, че първата дама заставаше на негова страна, беше много по-странен. Явно трябваше да рови още много.

— Окей, ще проверя Хилал.

— Добре. — Джейн стана, целуна Тък по бузата и го прегърна.

Тръгна към Шон и каза:

— Оценявам помощта, която ни оказваш.

— Дано.

Той пренебрегна протегнатата й ръка и излезе от стаята.

24

Сам Куори избърса ивиците пот от челото си, изкриви болния си гръб в определено положение, чу облекчаващото изпукване и напрежението изчезна от претоварения му гръбнак. Наблюдаваше обработваемата си земя от най-високата точка на „Атли“ — скална аномалия, стърчаща като гърбица на трийсетина метра над земята, до чийто връх се достигаше по каменни стъпала, изгладени от краката на предшествениците му. Беше известна, поне откакто помнеше Куори, като Ангелската скала. Сякаш беше стъпало към Небесата и към някакъв по-добър живот, отколкото обикновената земя можеше да осигури на фамилията Куори. Сам Куори не беше хазартен тип, но би се обзаложил на няколко долара, че почти никой от предшествениците му мъже не е успял да осъществи това пътешествие.

Независимо от превратностите на историческата си съдба, „Атли“ беше преди всичко действаща ферма. През последните двеста години се бяха променяли единствено културите, които се отглеждаха, и начините, по които се отглеждаха.