Пътеводител за посветени

Както и майката на Кейли, която все още е моят идол.

Зи изпусна ножа и като изруга, вдигна ръката, с която държе­

Както винаги - на мама, съпруга ми и Бу.

ше марулята, към лицето си. Порязването беше дълбоко, чак до

костта; алена кръв бързо изпълни раната и потече по кожата му.

Доктор Джейн се приближи.

- Добре, да отидем на мивката.

10

Д Ж . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

11

Трябва да й се признае, че нито го докосна по ръката, нито го

- Какво?

побутна по рамото, за да го накара да отиде на мивката - просто

- Салатата. За кого е?

застана до него и посочи умивалника.

Зи издърпа кошчето за боклук и метна хартията в него.

Зейдист все още не обичаше да го докосва друг, освен Бела,

- Бела. За Бела е. Виж, не се засягай, но...

макар да бе постигнал известен напредък. Сега вече, ако допи­

- А ти кога се храни за последно?

рът е неочакван, първосигналната му реакция не бе да посегне

Зи вдигна ръце, сякаш искаше да каже: „В името на всичко

към скритото си оръжие или пък да цапардоса онзи, който не се

свято - престани най-сетне!"

бе научил да си държи ръцете на мястото им.

- Достатъчно. Знам, че имаш добри намерения, но аз лесно

Когато стигнаха до умивалника, доктор Джейн отвъртя кран­

се паля, а последното, от което и двамата се нуждаем, е Вишъс

чето и топлата струя потече в порцелановата мивка.

да ми се нахвърли, задето съм ти се озъбил. Разбирам какво се

- Под нея - нареди тя.

опитваш да...

Зи протегна ръка и потопи палеца си в горещата вода. Поря­

- Виж си ръката.

заното пареше дяволски, но той дори не трепна.

Зи погледна надолу. От възглавничката на палеца му бли­

- Нека да отгатна. Бела те е помолила да говориш с мен.

каше кръв и се стичаше по ръката му. Ако не носеше тениска

- Н е .

с къс ръкав, в сгьвката на лакътя му вече щеше да се е обра­

Той я стрелна с поглед, но доктор Джейн поклати глава.

зувало малко езерце, ала вместо това гадното нещо капеше по

- Просто прегледах и нея, и бебето. Това е всичко.

теракотения под.

- Хубаво. Защото аз съм добре.

Гласът на доктор Джейн беше дразнещо спокоен, логиката

- Знаех си, че ще го кажеш - доктор Джейн скръсти ръце пред

й - обидно непоклатима.

гърдите си и прикова в него такъв поглед, че наЗи му се дощя да

- Имаш опасна работа, в която трябва да можеш да разчиташ

издигне тухлена стена между двамата. Нямаше никакво значение

на тялото си, ако ти е мил живота. Не искаш да поговориш с

дали тялото й бе плътно или полупрозрачно, както в момента - да

Мери? Много добре. Ала трябва да направиш някои компроми­

попаднеш под изпитателния й поглед бе като да те ударят с парен

си по отношение на физическото си състояние. Досега раната

чук. Нищо чудно, че двамата с Ви се разбираха толкова добре.

ти трябваше да се е затворила, а ето че все още кърви и бас

- Тя все пак спомена, че отказваш да пиеш от нея.

държа, че ще продължи така поне още час. - Тя поклати глава. -

Зи сви рамене.

Ето какво ти предлагам. Рот ме назначи за лекар на Братството.

- Нала повече от мен се нуждае от онова, което тялото на

Ако продължиш да занемаряваш храненето и спането си, по на­

Бела може да й даде.

чин, който ти пречи да си вършиш работата, ще ти забраня да

- Само дето изобщо не е нужно да се избира между едното и

излизаш на дежурства.

другото. Бела е млада и здрава и има здравословен апетит. А и

Зи се загледа в лъскавите, червени капчици, които се про­

ти й даваш да пие от теб.

цеждаха от раната. Струйката се стичаше над черната татуи­

- Разбира се. Всичко е за нея. За нея и за бебето.

ровка на кръвен роб, изрисувана около китката му преди близо

Последва дълго мълчание. А после:

двеста години. Същата опасваше и китката на другата му ръка,

- Може би ще искаш да поговориш с Мери?

както и врата му.

- За какво? - Зи спря водата и изтръска длан над умивални­

Той се пресегна и откъсна още едно парче хартия. Да избър­

ка. - Само защото уважавам нуждите на своята шелан, смяташ,

ше кръвта беше лесно, ала нищо не можеше да изтрие онова, с

че се нуждая от психотерапевт? Дяволите да го вземат!

което онази извратена кучка, Господарката му, го беше беляза­

Той рязко откъсна парче хартия от рулото, закачено под

ла. Мастилото се бе запечатало в плътта му, поставено там, за

шкафовете на стената, и подсуши ръката си.

да се знае, че той е вещ, чието предназначение е да бъде използ­

- За кого е салатата, Зи? - попита Джейн.

вана, а не личност, родена, за да живее.

12

Д Ж . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

13

Без сам да знае защо, неволно се замисли за бебешката кожа

- Няма какво друго да е. - Бела пусна чистото дупенце на

на Нала, така невероятно гладка и съвършена.

Нала и залепи пелената от двете страни. - Защото отказва да

Всички коментираха колко е гладка. Бела. Братята. Всички

говори за тях.

шелани в къщата. Това бе едно от първите неща, които споме­

наваха, щом я вземеха на ръце. Това, и как била като пухена

- Храни ли се? Пие ли от теб?

възглавничка - сякаш направена само за гушкане.

Бела поклати глава, докато закопчаваше бодито на Нала. То

беше пастеленорозово, с апликация на бял череп и две кръсто­

- Някога опитвал ли си се да ги махнеш? - меко попита док­

сани кости.