Пътеводител за посветени

тор Джейн.

- Почти не яде, а кръв изобщо не пие. Сякаш... И аз не знам,

- Не могат да бъдат премахнати - рязко отвърна Зи и отпус­

в деня, в който Нала се роди, Зи изглеждаше така смаян, и съ­

на ръка. - В мастилото има сол. Вечни са.

причастен, и щастлив. А след това сякаш нещо в него изключи

- Но опитвал ли си някога? В наши дни има лазери, които...

и той се затвори в себе си. Почти толкова зле е, колкото в на­

- По-добре да се погрижа за това порязване, за да си довър­

чалото. - Тя се загледа в Нала, която си играеше с апликацията

ша работата. - Той откъсна още една хартиена кърпа. - Ще ми

върху малките си гърдички. - Съжалявам, че те помолих да дой­

трябва малко бинт и лепенка...

деш... Просто не знам какво друго да сторя.

- В чантата ми има. - Джейн понечи да отиде до масата. -

- Радвам се, че го направи. Нали знаеш, че винаги можете да

Имам всичко...

разчитате на мен, и двамата.

- Не, благодаря, сам ще се оправя.

Облегнала Нала на рамото си, Бела се обърна. Фюри се бе

Доктор Джейн прикова ясните си очи в него.

подпрял на кремавата стена на детската стая и масивното му

- Не ме интересува колко си независим. Глупост обаче нямам

тяло закриваше част от украсата от ръчно изрисувани зайчета,

намерение да търпя. Ясна ли съм? Онази пейка ей там те чака.

катерички и еленчета.

Ако пред него беше един от братята, Зи щеше да оголи вам-

- Не искам да те поставям в неловко положение. Нито да те

пирските си зъби и да изръмжи. Ала не можеше да го стори с

откъсвам от Кормия, без да е необходимо.

доктор Джейн. И то не само защото беше жена. Работата беше

- Не си го направила - Фюри поклати глава и многоцветната

там, че нямаше причина да я напада. Тя просто даваше едно

му коса проблесна на светлината. - Ако съм мълчалив, то е за­

обективно, медицинско мнение.

щото се опитвам да реша как е най-добре да постъпя. Да говоря

- Ясна ли съм? - повтори тя, без изобщо да се смущава от

с него невинаги е най-добрия подход.

несъмнено свирепия му вид.

- Така е. Обаче на мен взеха да ми се изчерпват както идеи­

- Да, както кажеш.

те, така и търпението.

- Много добре.

Бела отиде и седна в люлеещия се стол, намествайки Нала в

ръцете си. Искрящите жълти очи на дъщеря й се взираха в нея

от ангелското й личице и в тях се четеше разпознаване. Тя от­

- Освен това той има кошмари... Господи, тези кошмари.

лично знаеше кой бе с нея... и кой отсъстваше. Това осъзнаване

Бела се наведе и пъхна мръсната пелена в кошчето. Докато

се бе появило преди около седмица. И бе променило всичко.

се изправяше, извади нов памперс изпод тоалетната масичка,

- Той отказва да я вземе на ръце, Фюри. Не иска дори да я

както и бебешките кърпички и пудра. След това улови глезени­

вдигне.

те на Нала с една ръка, повдигна мъничкото дупенце на дъщеря

- Сериозно ли говориш?

си, забърса го с едно бързо движение, поръси малко пудра и й

Сълзите на Бела караха личицето на Нала да изглежда като

сложи чистата пелена.

набраздено пред очите й.

От другия край на детската стая долетя тихият глас на Фюри:

- По дяволите, кога ще си отиде тази следродилна депресия.

- Кошмари, в които отново е кръвен роб?

Разциврям се за щяло и нещяло.

14

Д Ж . P. У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

15

- Чакай малко! Нито веднъж ли? Не я е взимал от кошчето

- Никога не я нарича своя дъщфя. Винаги казва „твоята". За

й, нито...

него тя е моя, не наша.

- Отказва да я докосне. По дяволите, подай ми една шибана

Фюри издаде отвратен звук.

кърпичка!

- За твое сведение, в момента се боря с желанието да му

Когато кутията с кърпичките й бе подадена, Бела рязко из­

дръпна един хубав бой.

дърпа една и я притисна към очите си.

- Вината не е негова. Искам да кажа, след всичко, което е

- Не съм на себе си. Единственото, за което мога да мисля,

преживял... предполагам, че би трябвало да го очаквам - тя се

е как Нала прекарва целия си живот, недоумявайки защо баща

прокашля. - Искам да кажа, че бременността не беше планирана

й не я обича. - От очите й отново бликнаха сълзи и тя изруга

и се питам... може би съжалява, че се е родила и таи негодува­

тихичко. - О, това започва да става абсурдно!

ние към нея.

- Изобщо не е абсурдно - каза Фюри. - Ни най-малко.

- Ти си чудото на неговия живот. Знаеш, че е така.

Той коленичи, придържайки кутията с кърпички така, че да й

Бела си взе още кърпички и поклати глава.

е подръка. Колкото и да бе нелепо, Бела забеляза, че върху ку­

- Ала вече не съм сама. И няма да я отгледам тук, ако той не

тията бе нарисувана алея с разлистени дървета и прекрасен че­

е в състояние да приеме факта, че вече сме две... Ще го напусна.

рен път, който се губеше в далечината. От двете страни, храсти,

- Чакай малко, според мен избързваш...

отрупани с пурпурни цветове, караха дърветата да изглеждат

- Тя започва да разпознава хората около себе си, Фюри. За­

така, сякаш бяха облечени с тюлени полички.

почва да разбира, когато я отблъскват. Той имаше три месеца,

Бела си представи как поема по черния път... и той я отвежда

за да свикне с мисълта за нея, ала вместо да се подобрява, с

на място, където всичко бе много по-хубаво; 'отколкото тук.