Пътеводител за посветени

нея. Протегнала пухкави ръчички към Зейдист, тя пищеше за

му се сви и в него се надигна жлъчка, запроправя си път по

баща си, а по личицето й се стичаха сълзи.

хранопровода към устата му...

Бела почака малко, сякаш се надяваше, че този път ще бъде

Някой плачеше.

различно, че той ще дойде при тях, ще вземе в прегръдките си

Не... скимтеше.

и ще утеши детето, което толкова отчаяно се молеше за него.

Детски плач долетя откъм ъгъла на килията.

Зи заотстъпва, докато раменете му не се опряха в стената, и

Той спря да се съпротивлява, чудейки се - какво ли правеше

скръсти ръце пред гърдите си.

дете в място като това? Господарката нямаше деца, нито

Бела се обърна и като зашепна тихичко на дъщеричката си,

беше забременявала откакто го притежаваше...

отиде в детската стая. Вратата се затвори зад гърба й, приглу-

Не... чакай малко... той беше довел детето тук. Неговото

шавайки хленченето на детето.

дете плачеше в ъгъла... и Господарката щеше да го открие.

Зи се плъзна по стената и седна на пода.

Щеше да го открие и... 0, господи.

- По дяволите!

Вината беше негова. Той беше довел детето тук.

Потърка късо подстриганата си коса, а после сложи ръце

Изведи го оттук. Изведи го...

на коленете си. След няколко секунди си даде сметка, че седи

Зи сви ръце в юмруци, заби лакти в масата и извика на

точно както някога в килията - облегнал гръб на ъгъла срещу

помощ цялата сила, която притежаваше. Сила, която идва­

вратата и вдигнал колене пред себе си, а голото му тяло бе раз­

ше не само от тялото му, а бе родена от самата му воля. С

търсвано от ледени тръпки.

мощен напън той...

Погледът му се спря върху робските татуировки около кит­

...не направи абсолютно нищо. Оковите се впиха в китки­

ките му. Бяха толкова наситеночерни, толкова плътни, досущ

те и глезените му чак до костта, разкъсаха плътта и кръвта

като железните белезници, които някога носеше.

му се смеси с облялата го ледена пот.

След бог знае колко време вратата на детската стая се отвори

Вратата се отвори, бебето продължаваше да плаче, а

и Бела се върна с детето. Нала отново бе заспала, ала Бела я

той не можеше да го спаси. Господарката щеше...

постави в кошчето толкова внимателно, сякаш държеше бомба,

Обля го светлина и най-сетне го изтръгна от съня, Изтърси

която всеки момент можеше да избухне.

се от двойното легло, сякаш бе пометен от някой шевролет. Зае

- Съжалявам - тихо каза Зи, потърквайки китките си.

бойна поза - ръцете му бяха свити в юмруци пред гърдите, ра­

Бела си наметна халат и отиде до вратата, отвеждаща в кори­

менете му - изопнати като стоманени въжета, краката - готови

дора. С ръка върху бравата, тя се обърна и го погледна, а очите

за скок.

й бяха хладни.

20

Д Ж . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

21

- Вече не мога да кажа, че всичко е наред.

татъчно да сведе поглед към китките си, за да види, че все още е

- Наистина съжалявам за сънищата...

омърсен от преживяното... а не искаше Нала дори да се доближа­

- Говоря за Нала. Не мога да кажа, че да я отбягваш по този

ва до подобна мръсотия. В началото на връзката им с Бела имаше

начин е в реда на нещата... че вярвам, че всичко ще се оправи

съшия проблем и спрямо нея. Вярно, беше успял да го надмогне,

и ще проявя търпение. Истината е, че тя е толкова твое дете,

ала с Нала положението бе по-сериозно. Той беше физическото

колкото и мое и сърцето ми се къса, когато виждам как се от­

доказателство за жестокостта, която съществуваше в света, а не

дръпваш от нея. Знам какво си преживял и не искам да бъда

искаше дъщеря му да знае, че на земята има толкова злина, още

безсърдечна, но... сега за мен всичко е различно. Трябва да мис­

по-малко пък - да я излага на нейните последствия.

ля какво е добро за нея. А баща, който отказва да я докосне,

Майната му.

определено не е нещо добро.

Какво, по дяволите, щеше да прави, когато тя станеше доста­

Зи разтвори юмруци и се взря в дланите си, опитвайки се да

тъчно голяма, за да го погледне в лицето и да го попита откъде

си представи как взема малката на ръце. Татуираните белезни­

е този белег и как е станал такъв, какъвто бе? Как щеше да по­