Пътеводител за посветени

ци му се сториха толкова огромни. Огромни... и заразни.

стъпи, когато тя поискаше да узнае защо върху кожата му са та­

Точната дума не беше „отказва", помисли си той. А „не

туирани белезници? Какво ли щеше да отговори чичо й Фюри,

може ".

когато Нала го попиташе защо е без един крак?

Работата беше там, че ако я вземеше на ръце, за да я успо­

Зи нахлузи тениска и чифт кожени панталони, после препаса

кои, ако си играеше с нея и й четеше, би означавало да й бъде

канията през гърдите си и отвори шкафа с пистолетите. Изва­

баща, а неговата наследственост определено не беше нещо, с

ди два четирийсеткалиброви зигзауера и ги провери набързо.

което би искал да обремени едно дете. Роднатадъщеря на Бела

Някога използваше деветмилиметрови пистолети... по дяволи­

заслужаваше нещо по-добро.

те, някога се биеше с голи ръце. Ала откакто Бела бе част от

- Трябва да решиш какво искаш - каза Бела. - Ако не можеш

живота му, той бе станал по-предпазлив.

да й бъдеш баща, ще те напусна. Знам, че звучи жестоко, но...

Което, разбира се, беше другата част от проблема. Професи­

трябва да мисля за това какво е най-добре за нея. Обичам те и

ята му бе да убива. Такава му беше работата. Нала трябваше да

винаги ще те обичам, ала вече не става въпрос за мен.

отрасне, тревожейки се за него всяка нощ. Нима би могло да е

За миг Зи си помисли, че не е чул добре. Да го напусне?

другояче? Бела се тревожеше.

Бела излезе в коридора със статуите.

Зи затвори шкафа и го заключи, а след това окачи двата пис­

- Отивам да си взема нещо за хапване. Не се тревожи за нея,

толета на кръста си, провери камите и облече коженото си яке.

веднага се връщам.

След това погледна към кошчето, където Нала продължава­

И тя затвори беззвучно вратата след себе си.

ше да спи.

Пистолети. Ножове. Метателни звезди. Исусе, детето тряб­

ваше да бъде заобиколено от дрънкалки и плюшени мечета.

Когато два часа по-късно се спусна нощта, безшумното зат­

Всичко се свеждаше до това, че той просто не бе създаден

варяне на вратата все още отекваше в главата на Зи. Застанал

да бъде баща. Ама никак. Биологията обаче му беше отредила

пред гардероба си, пълен с черни тениски, кожени панталони и

тази роля против волята му и сега те всички бяха пленници на

тежки ботуши, той се опитваше да разгадае себе си, лутайки се

неговото минало. И колкото и непосилно да бе дори да си поми­

из лабиринта на чувствата си.

сли за живот без Бела, просто не виждаше как би могъл да бъде

Естествено, че искаше да преодолее това отвратително отно­

бащата, който Нала заслужаваше.

шение към дъщеря си. От само себе си се разбираше.

Неволно се смръщи, представяйки си тържеството, което

Ала просто не бе в състояние да го надмогне - онова, което му

щеше да бъде организирано в чест на Нала една година след

бяха причинили, може и да бе останало в миналото, ала бе дос-

преобразяването й, както повеляваше традицията за всички

22

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

23

жени вампири от глимерата. Също по традиция, дъщерята тряб­

- Аз ще тръгвам.

ваше да изтанцува първия танц с баща си. Зи съвсем ясно си

При звука на гласа му Бела трескаво посегна към халата си.

представи Нала в дълга алена рокля, многоцветната й коса -

Бързо го надяна, завърза колана и вдигна реверите към гърлото си.

вдигната високо, с рубинена огърлица около шията... и себе си,

- Не знаех, че си тук.

с обезобразеното си лице и татуировките на кръвен роб, пода­

- Ами... - Ерекцията му бързо спадна. - Тук съм.

ващи се изпод ръкавелите на смокинга му.

- Излизаш ли? - попита Бела и свали кърпата от косата си.

Страхотно. Чудесна картинка.

Дори не беше чула какво й казва, помисли си Зи.

Ругаейки, той отиде в банята, където Бела се приготвяше за

- Да, излизам. Но както винаги можеш да се свържеш с мен...

вечерта. Възнамеряваше да й каже, че излиза, за да довърши

- Не се тревожи за нас.

започнатото предишната нощ, и че щом приключи, ще се при­

Тя се наведе и започна да подсушава косата си. На Зи му се

бере и тогава ще говорят. Ала когато погледна към нея, думите

стори, че крайчето на хавлията плющи оглушително.

заседнаха в гърлото му.

Въпреки че стоеше само на три метра от него, не можеше да

Обгърната в облака пара, останал след като си бе взела душ,

я Достигне. Не можеше да я попита защо се крие от него. Прека­

Бела тъкмо се бършеше. Косата й бе увита в кърпа, оставяйки

лено много се страхуваше да чуе отговора.

изящната й шия непокрита, млечнобелите й рамене потръпваха,

- Приятна вечер - дрезгаво каза той; почака мъничко, молей­

докато подсушаваше гърба си с пухкавата хавлия. Гърдите й,

ки се тя да го погледне, да му се усмихне, да му прати въздушна

полюшващи се лекичко, уловиха погледа на Зи и го накараха да

целувка, преди да го пусне да отиде да се бие.

се втвърди.

- И на теб. - Бела отметна косата си назад и посегна към

По дяволите, докато я гледаше, можеше да мисли единствено

сешоара. - И се пази.

за секс. Господи, толкова беше красива! Харесваше я, когато се

- Обещавам.

бе закръглила по време на бременността, харесваше я и такава,

каквато беше сега. След раждането на Нала тя бе отслабнала