Пътеводител за посветени

на на червено-черна жица, висеше електрическа крушка, ала на

ято скапана кола се движеше по брега на реката. Което си беше

светлината й се виждаха единствено мръсните дъски на пода.

С помощта на волята си Зи угаси крушката и докато Рейдж

го покриваше с пистолета си от върха на стълбите, той избегна

* Герой от сериала „Семейство Сопрано", член на мафиотска ограниза*

разнебитените стъпала, като се дематериализира в мрака.

ция. - Бел. прев.

28

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

29

Щом се озова в мазето, усети пресен мирис на кръв, а нейде

Гравитацията го сграбчи с хищните си лапи и докато про­

от лявата си страна долови потракване на зъби.

падаше безпомощно, единственото., за което можеше да мисли,

Запали осветлението с помощта на волята си и... дъхът му

беше Бела. В зависимост от това какво го очакваше на дъното,

секна.

това може би беше...

Върху една маса, завързан за ръцете и краката, лежеше мъж­

Приземи се върху нещо, което се строши при сблъсъка с

ки цивилен вампир. Беше гол и покрит със синини и вместо да

него; късчета незнайно какво нарязаха кожените му панталони

погледне към Зи, стисна очи, сякаш не бе в състояние да понесе

и ръцете му, преди да се разлетят във въздуха и да се впият в

гледката на онова, което го очакваше.

лицето и врата му. Продължаваше да стиска пистолета, защото

За миг Зи остана като вцепенен. Това бе собственият му

така беше обучен, но и защото мощният прилив на болка го ско-

кошмар в наситено ярки цветове и реалността така се разми, че

ва от глава до пети.

изведнъж самият той не бе сигурен дали бе жертвата, прикова­

На няколко пъти трябваше да си поеме дълбоко дъх, преди

на върху масата, или онзи, който идваше да я спаси.

мозъкът му отново да се задейства и да прецени щетите.

- Зи? - обади се Рейдж от върха на стълбището. - Има ли

Бавно се надигна и около него се разнесе звън на стъкло, по­

нещо там?

сипало се по каменен под. В кръга от светлина, идващ от мазето

Зи бързо дойде на себе си и се прокашля.

над него, Зи видя, че седи насред искрящо кристално море.

- Аз ще се заема.

Беше паднал върху полилей с размерите на легло.

И той отиде до цивилния вампир.

А левият му ботуш беше извит назад.

- Не се бой - меко каза на Древния език, докато се прибли­

- Проклятие!

жаваше.

Счупеният му крак запулсира от болка и той неволно си по­

Вампирът отвори очи и рязко повдигна глава. По лицето му

мисли, че ако не беше видял проклетата рана, може би все още

се изписа първо недоверие, а после изумление.

нямаше да усеща нищо.

- Не се бой.

Лицето на Рейдж се показа в дупката над главата му.

Зи на два пъти провери ъглите на мазето, острият му поглед

- Добре ли си?

проникна в мрака, търсейки следи от охранителна система, ала

- Освободи цивилния.

единственото, което видя, бяха бетонни стени и дървен под,

- Ти добре ли си?

както и стари тръби и жици, виещи се по тавана. Никакви фото­

- Кракът ми е прецакан.

клетки, нито лъскави новички генератори.

- Колко прецакан?

Бяха сами и никой не ги наблюдаваше, ала един господ зна­

- Ами виждам едновременно петата на ботуша си и капач­

еше докога ще е така.

ката на коляното си. И освен това има голяма вероятност да

- Рейдж, там горе още ли е чисто? - провикна се той.

повърна - той преглътна мъчително, опитвайки се да убеди тя­

- Д а .

лото си, че не му се повдига. - Освободи цивилния, а после ще

- Един цивилен.

измислим как да изляза оттук. А, да, стъпвай само върху мес­

Зи огледа тялото на вампира. Беше бит и макар да не се виж­

тата, където има забити гвоздеи в дъските, подът явно е съвсем

даха отворени рани, не бе сигурно дали ще успее да се демате­

разнебитен.

риализира.

Рейдж кимна и изчезна. Докато тежките стъпки над главата

- Обади се на момчетата, в случай че ни потрябва превоз.

му посипваха Зи с облаци прах, той бръкна в якето си и извади

- Вече го направих.

джобно фенерче. То може и да бе не по-голямо от пръста му, но

Зи пристъпи напред...

пък хвърляше светлина, мощна като фар на кола.

Дъските на пода се строшиха, станаха на парчета точно под

Докато Зи обхождаше помещението с лъча от фенерчето,

краката му.

болката в крака му като че ли позаглъхна.

30

Д Ж . Р . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

31

- Какво, по дяволите...?

неотрупано с произведения на изкуството и сребро, и се облег­

Сякаш бе попаднал в египетска гробница. Просторното по­

на на стената.

мещение бе претъпкано с бляскави предмети - картини с мас­

От горния етаж все така не долиташе никакъв звук и Зи раз­

лени бои в позлатени рамки и сребърни канделабри, статуи, ин­

бра, че пристигналите не бяха Куин и момчетата. Но въпреки

крустирани със скъпоценни камъни и купища сребърни прибо­

това не се чуваше и шум от битка.

ри. Насреща му пък бяха струпани кутии, които най-вероятно

И тогава положението тотално се сговни.

бяха пълни с бижута, както и петнайсетина метални куфарче­

„Стената", на която Зи се беше облегнал, се плъзна встрани

та - без съмнение натъпкани с пари.

и той се просна по гръб... право в краката на двама белокоси и

Очевидно беше попаднал в скривалището, където лесърите

адски вбесени лесъри.