Пътеводител за посветени

нито за миг не й бе минавало през ум, че няма да успеят да се

черни суичъри, отидоха до багажника, хванаха тялото за ръцете

преборят с миналото му.

и краката и го метнаха във водата.

Бе смятала, че любовта им е способна да се справи с всичко.

Плис-пляс, нека се поокъпе.

Ала може би не беше така.

Зи се намираше на около десетина метра надолу по течение­

то, така че когато мъртвецът мина покрай него, носен от водата,

можа да види по разкривената му уста, че е човек. По принцип

това не би предизвикало абсолютно никаква реакция от страна

на Зи - изобщо не го вълнуваше, че някакъв си човек бе свър­

шил като в сцена от „Кръстникът".

ЪЩАТА СЕ ИЗДИГАШЕ ВСТРАНИ ОТ ЧЕРНИЯ ПЪТ И БЕ ОБГРАДЕ-

* „Кейп Код" (водещ наименованието си от полуостров Кейп Код, попу­

на от избуяли храсталаци и неподдържани дървета с кафяви

лярна туристическа дестинация в Щатите) - типичен за Съединените щати

листа. Самата сграда беше същински миш-маш от най-различ-

архитектурен стил. - Бел. прев.

26

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

27

Ала в този момент вятърът смени посоката си, довявайки

чиста проба късмет - ако бяха решили да тръгнат по магистра­

сладникав полъх до ноздрите му.

лата, нищо чудно да им се бяха изшгьзнали.

Имаше само две неща, които миришеха по този начин и хо­

Куин си го биваше зад волана и щом се увери, че хамърът е

деха на два крака - възрастните жени и враговете на неговата

по петите на седана, Зи престана да се прави на Спайдърмен и

раса. И тъй като се съмняваше, че под качулките на суичърите

остави момчетата да си вършат работата. След около петнайсе­

се криеха две мили старици, решили да пуснат на свобода дре­

тина километра Рейдж пое преследването със своя понтиак, за

мещия у тях Тони Сопрано*, това означаваше, че онези двамата

да не усетят лесърите, че си имат опашка.

бяха лесъри. От което ситуацията автоматично ставаше от пър­

Точно преди изгрев слънце, Рейдж ги бе проследил до това

востепенна важност за Зи.

място, ала тъй като съвсем скоро щеше да се зазори, нямаше как

В този миг, сякаш по поръчка, между двамата убийци избух­

да проникнат вътре.

на кавга. Докато те се разправяха и дори се блъснаха предиз­

Тази вечер щяха да довършат започнатото. С гръм и трясък.

викателно един-два пъти, Зи се материализира до най-близкия

И виж ти - шевролетът си стоеше паркиран най-чинно пред

до колата им пилон. На регистрационната табелка на шевроле­

къщата.

та „Импала" пишеше 818 NPA и вътре нямаше други пътници,

Когато облаците най-сетне си свършиха работата, Зи кимна

били те трупове или не.

на Холивуд и те се материализираха от двете страни на входна­

Само за миг Зи отново се материализира, този път върху пок­

та врата. Заслушаха се и ясно доловиха спорещи гласове - съ­

рива на склада, който се издигаше от едната страна на моста.

щите, които Зи бе чул предишната нощ край брега на Хъдсън.

От този наблюдателен пост той набра номера на Куин и зачака,

Очевидно лесърите все още се разбираха като куче и котка.

брулен от поривите на вятъра с опрян до ухото телефон.

Три, две... едно...

Обикновено лесърите не убиваха хора. Първо, защото си

Рейдж изби вратата с ритник, толкова мощен, че тежкият му

беше губене на време - убийството на хора не им печелеше

ботуш остави вдлъбнатина в метала.

точки пред Омега и второ, защото създаваше ненужни главобо­

Двамата лесъри в коридора се обърнаха рязко, ала Зи не им

лия, ако ги заловяха. При все това, ако някой тип видеше нещо,

остави време да реагират - куршумите на зигзауера ги улучиха

което не бе предназначено за неговите очи, лесърите без коле­

в гърдите и ги повалиха.

бание го изпращаха на оня свят.

Рейдж се хвърли напред с ками в ръце, пронизвайки първо

Най-сетне шевролетът излезе изпод моста и като сви вдясно,

единия, а после и другия. Когато лумналата за миг светлина и

пое към центъра на града. Зи каза нещо в слушалката и миг по-

разнеслият се пукот отшумяха, той скочи на крака и застина,

късно на мястото, от което беше излязъл шевролетът, се появи

неподвижен като скала.

черен хамър.

Нито той, нито Зи помръдваха. Използвайки сетивата си,

Тази нощ Куин и Джон Матю не бяха дежурни и заедно с Блей

пресяваха тишината в търсене на признак за нечие присъствие.

бяха отишли в „Зироу Сам", ала тези момчета бяха винаги готови

Стонът, който се надигна в безмълвието на къщата, долетя

за бой. В мига, в който Зи позвъни, и тримата се втурнаха към

нейде отзад и Зи бързо се запъти натам с пистолет, готов за

чисто новичката кола на Куин, паркирана на една пресечка оттам.

стрелба. В кухнята откри отворена врата, отвеждаща към мазе­

Следвайки указанията на Зи, момчетата настъпиха газта, за

то, и той се дематериализира вляво от нея. Бързо завъртане на

да настигнат седана. Докато те го догонваха, Зи се материали­

главата и той надникна надолу по стълбите. В дъното, закаче­

зираше от покрив на покрив, за да държи под око лесърите, чи­