Пътеводител за посветени

държаха онова, което бяха заграбили по време на нападенията

си това лято. Всичко това някога бе принадлежало на глимера-

та, Зи дори разпозна лицата на някои от портретите.

Тук бяха събрани немалко ценности. И я виж ти - вдясно

от него, близо до пръстения под, започна да примигва червена

светлинка. С падането си беше задействал алармената инста­

А СИ МАЙКА В МНОГО О Т Н О Ш Е Н И Я БЕШЕ ПРЕКРАСНО.

лация.

Да държиш детето си на ръце и да го полюшваш, докато

Рейдж отново надникна през дупката.

заспи, определено беше едно от тях. Както и да сгъваш дрешки­

- Цивилният е свободен, но не е в състояние да се демате-

те му. Да го храниш. Да виждаш щастието и възторга, с които

риализира. Куин е на по-малко от половин миля оттук. Върху

вдига очички към теб, когато се събуди.

какво, по дяволите, си паднал?

Бела се намести в люлеещия се стол, подпъхна одеялото под

- Полилей. И това е само върхът на айсберга. Слушай, скоро

брадичката на дъщеря си и нежно я помилва по бузката.

ще си имаме компания. Това място се охранява, а аз задействах

Не толкова приятен страничен ефект на майчинството беше

алармата.

несъмненото засилване на женската й интуиция.

- Има ли стълба, водеща до теб?

Докато си седеше на сигурно място в имението на Братство­

Зи избърса с опакото на окървавената си ръка студената,

то, Бела просто знаеше, че нещо не е наред. Въпреки че самата

лепкава пот, избила по челото му от божа, и като обходи поме­

тя беше в пълна безопасност и се намираше в детска стая, сякаш

щението с фенерчето си, поклати глава.

извадена от статия, озаглавена „Тук живее съвършеното семей­

- Не виждам, обаче все някак трябва да са вкарали заграбе­

ство", Бела имаше чувството, че в стаята става течение, носещо

ното тук, а определено не са го направили през тавана.

вонята на умрял скункс. Нала също бе усетила, че нещо не е

Рейдж рязко вдигна глава и се намръщи. Когато извади кама­

наред. Неестествено тиха и неспокойна, тя бе вперила жълтите

та си от ножницата, тя сякаш издрънча от нетърпение.

си очички нейде пред себе си, сякаш очакваше всеки миг да се

- Това е или Куин или лесър. Отдръпни се от светлината,

разнесе оглушителен шум.

докато аз се оправя с това.

Разбира се, интуицията (независимо дали се дължи на май­

И той изчезна от дупката, ала този път стъпките му бяха

чинство или не) има недостатъка да е разказ без думи и без хро­

тихи като на котка.

нология. Въпреки че те подготвя за лошите новини, тревогата

Зи прибра пистолета си в кобура, тъй като нямаше друг из­

идва без съществителни и глаголи, както и без дата и час. За­

бор, и разчисти част от натрошения кристал от пътя си. След

това, докато човек си седи, с неопределения ужас, залепнал за

това се подпря на ръце и с помощта на здравия си крак запълзя

тила му като студен, мокър парцал, не му остава друго, освен

в мрака, насочвайки се към светлинката на алармената система.

да се мъчи да намери рационално обяснение. Може би е просто

Настани се плътно до нея, тъй като това бе единственото място,

лошо храносмилане. Или нещо във въздуха.

32

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

33

А може би...

Студеният му, зъл тон я уплаши и й напомни, че любимият й

По дяволите, може би онова, което я разяждаше отвътре, не

брат не беше вампир, чийто гняв би искал да си навлечеш.

беше никаква интуиция. Може би просто беше взела решение,

- За бога, не!

което не й се нравеше особено.

- Говори, сестричке. Кажи ми какво става.

Да, това бе далеч по-вероятно. След като толкова дълго се бе

измъчвала и надявала, и безпокоила, и търсила изход от проб­

лема със Зи, се бе видяла принудена да бъде реалист. Беше

Смъртта е черен колет, който идва в най-различни форми и

поставила въпроса ребром... и така и не бе получила отговор.

размери. Ала в мига, в който се озове на прага ти, няма нужда

Нито „Искам двете с Нала да останете", нито дори „Ще се опи­

да го отваряш, нито дори да поглеждаш адреса на подателя, за

там да се променя".

да си сигурен кой го изпраща.

Единственото, което бе измъкнала от него, бе, че отива да

Защото вече знаеш.

се бие.

Докато се просваше по гръб в краката на двамата лесъри,

Което си беше един вид отговор, нали така?

Зи вече знаеше, че току-що му бяха връчили собствената му

Бела се огледа наоколо, правейки на ум списък на нещата,

смъртна присъда и единственото, което му мина през ума, бе,

които трябваше да вземе... а те не бяха кой знае колко - една

че все още не е готов да я получи.

чанта с най-най-необходимото за Нала, както и малко дрехи за

Разбира се, това не беше пратка, която просто можеш да от­

нея. Можеше да си позволи ново кошче за пелени, нова люлка и

кажеш.

нова маса за повиване в...

Над него, облени от приглушена светлина, хвърляна незнай­

Но къде щеше да отиде?

но от какво, двамата убийци се вцепениха, сякаш той бе пос­

Най-лесното решение беше да се настани в една от къщите

ледното нещо, което бяха очаквали да видят тук. А след това

на брат си. Той имаше много и тя трябваше само да го помоли.

извадиха пистолетите си.

Господи, каква ирония! След като бе положила толкова усилия,

В съзнанието на Зи не се появиха предсмъртни думи.