Пътеводител за посветени

- Благодаря - смотолеви Бела, след като той й даде адреса. -

пролетно почистване - сякаш някой бе взел голяма метла и с

Ще си събера багажа и ще помоля Фриц да ме откара там след

един замах бе измел паяжините на халюцинациите от ума му,

час.

36

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

37

- Още сега ще се погрижа да заредят хладилника.

Телефонът избръмча в ухото й - беше получила съобщение.

Оттласна се от пръстения под и направи усилие да се из­

- Благодаря ти.

прави. Пронизващата болка в крака отвлече вниманието му от

- Той знае ли?

локвата кръв, която се бе събрала под него.

- Какво...

- З и го очаква. И не, няма да му забраня да вижда дъщеря

си... стига да иска.

- ...по дяволите...

- А м и ти?

- ...правиш?

- Обичам го... ала напоследък изобщо не ми беше лесно.

Джон изрече на езика на знаците онова, което другите се опит­

Разговорът приключи малко след това и когато свали теле­

ваха да кажат:

фона от ухото си, Бела видя, че е пристигнало съобщение от

-Какво, по дяволите, правиш?

Зейдист, което гласеше:

- Трябва да се прибера у дома.

„ТОЛКОВА СЪЖАЛЯВАМ. ОБИЧАМ ТЕ. МОЛЯ ТЕ ПРОС­

Само че да се дематериализира беше невъзможно, не и с този

ТИ МИ... НЕ МОГА ДА ЖИВЕЯ БЕЗ ТЕБ."

крак, от чието безжизнено полюшване му се повдигаше.

Бела прехапа устни. И на свой ред изпрати съобщение.

- Трябва да...

Холивуд завря съвършено красивото си лице на сантиметри

от физиономията на Зи.

- Просто се успокой. В шок си...

Зи го сграбчи за рамото, за да го накара да замълчи, и заго­

вори тихо. Когато свърши, Рейдж примига няколко пъти, преди

да успее да отговори, също толкова тихо:

И СЕ ВЗИРАШЕ В ТЕЛЕФОНА, М О Л Е Й К И СЕ ЗА ОТГОВОР ОТ БЕЛА.

- Работата е там, че имаш открита фрактура, братко. Обе­

Би се обадил, ала гласът му трепереше прекалено силно, а

не искаше да я уплаши. Пък и надали беше особено добра идея

щавам ти, че ще те върнем у дома, но първо трябва да те види

да се разчувства точно сега, когато беше със счупен крак и се

лекар. Съмнявам се, че животът ти е омръзнал чак толкова.

намираше на вражеска територия.

Зи, на когото точно в този момент внезапно му се зави свят,

Рейдж и Блей се върнаха от тунела.

нямаше как да отрече, че Рейдж е прав, обаче...

- ...което обяснява защо не са влезли в къщата - тъкмо казва­

- Вкъщи. Искам...

ше Рейдж. - Входът към това скривалище е през навеса отвън.

И тогава тялото му се свлече. Просто рухна, като къщичка от

Първо са проверили алармената система и очевидно това, че

карти. Рейдж го улови и се обърна към момчетата:

някой е проникнал в къщата, не ги е разтревожило толкова.

- Вие двамата - изведете го през тунела. Веднага. Аз ще ви

Зи се прокашля и изграчи:

прикривам.

- Алармата все още мига. Ако не я изключим, ще дойдат...

Зейдист изстена, когато момчетата го хванаха и го повляко­

Рейдж се прицели в червената светлинка, натисна спусъка и

ха, сякаш беше някоя прегазена сърна, намерена насред пътя.

я направи на парченца.

От зашеметяващата болка сърцето му биеше лудешки и целият

- Може би това ще помогне.

трепереше, ала това беше добре. Нуждаеше се от подобно фи­

зическо изражение на чувствата, бушуващи в гърдите му.

- Страшен техничар си, Холивуд - промърмори Зи. - Истин­

Тунелът беше дълъг около петдесетина метра и толкова ни­

ска конкуренция на Бил Гейтс.

сък, че единствено някой хобит можеше да ходи в него изпра­

- Все тая. Сега трябва да изведем теб и цивилния оттук...

вен, така че малката им експедиция бе почти толкова забавна,

Телефонът на Зи избръмча и той отвори съобщението от

колкото и да се родиш. Ниско наведени, Куин и Джон се опит­

Бела, затаил дъх. След като го прочете два пъти, стисна очи и

ваха да не го изпуснат - двама възрастни в детски макет. Дока­

затвори капачето на телефона. Господи... не!

то тялото на Зи се полюшваше, а прецаканият крак го болеше

38

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

39

неистово, единственото, което го държеше в съзнание, бе съоб­

- Рейдж ми прати съобщение. Зи е ранен. Знам, че възнаме­

щението от Бела:

ряваш да се изнесеш и не е моя работа защо, но може би няма

„СЪЖАЛЯВАМ. ОБИЧАМ ТЕ, НО ДВЕТЕ ТРЯБВА ДА СИ

да е зле да изчакаш малко. От това, което Рейдж ми каза, Зи ще

ТРЪГНЕМ. ЩЕ ТИ ДАМ АДРЕСА, КОГАТО ПО-КЪСНО ТАЗИ

има отчаяна нужда да се нахрани.

ВЕЧЕР СЕ НАСТАНИМ."

Бела бавно се изправи.

- Колко... колко зле е пострадал? Какво...

- Не знам нищо друго, освен това, че ще си дойдат възможно

Въздухът навън бе хладен и Зи вдиша дълбоко, с надеждата,

най-скоро.

че той ще успокои стомаха му. Отнесоха го право в хамъра и го

Мили... Боже! Точно от това се страхуваше открай време.

настаниха на задната седалка, до цивилния, който беше припад­

Че Зи ще бъде ранен, докато е навън.

нал. Джон, Блей и Куин се качиха и зачакаха.

- Кога ще се приберат?

Най-сетне Рейдж изскочи от къщата и като вдигна първо три

- Рейдж не ми каза. Знам, че първо трябва да оставят един

пръста, а после юмрук, се метна на седалката до шофьора. До­

ранен цивилен в новата клиника на Хавърс, но тя така или иначе

като той пишеше съобщение на телефона си, Куин натисна газ­