Пътеводител за посветени

за да се откъсне от него, ето че сега обмисляше да се върне.

Имаше само предсмъртен образ, който напълно засенчи две­

Не, не обмисляше. Беше го решила.

те дула, които го гледаха от заплашителна близост. В главата

Тя се наведе на една страна, извади мобилния си телефон от

му изплува образът на Бела и Нала в люлеещия се стол - не

джоба на дънките и набра номера на Рив.

от тази вечер, с носните кърпички, зачервените очи на Бела

След две позвънявания, й отговори познат глас:

и навъсения Фюри. Образът беше отпреди две седмици и в

- Бела?

него Бела се взираше в детето в прегръдките си с неизра­

От другата страна гърмеше музика, чуваше се говор и вся­

зима нежност. Сякаш усетила, че Зи стои на прага, тя беше

какви други звуци.

вдигнала глава и за миг обичта, изписана върху лицето й, бе

- Здравей.

обгърнала и него.

- Ало? Бела? Задръж така докато отида в офиса си.

Двата изстрела най-сетне отекнаха, ала колкото и да бе

След дълга, шумна пауза, врявата изведнъж утихна.

странно, единствената болка, която Зи усети, бе от бученето

- Здрасти. Как я карате ти и твоето малко съкровище?

на ушите си, причинено от силния звук. Последваха две глухи

- Трябва ми място, където да се изнесем.

тупвания, които отекнаха насред крадените съкровища.

Гробовна тишина. А после брат й попита:

Зи повдигна глава. Куин и Рейдж стояха на няколко крачки

- За двама или за трима?

от мястото, където допреди секунда се намираха двамата лесъ­

- Двама.

ри, и тъкмо сваляха оръжията си. Блей и Джон Матю, с изваде­

Още една дълга пауза.

ни пистолети, също бяха там.

- Искаш ли да убия онова глупаво копеле?

- Добре ли си? - попита Рейдж.

34

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

35

Не. Голямо, шибано не.

оставяйки след себе си пулсираща, кристална яснота. Беше

- Да, добре съм.

жив. Напълно жив.

- Блей, идваш обратно в тунела с мен - нареди Рейдж. -

В мига, в който осъзна това, мисълта му се насочи към Бела.

Джон и Куин, вие останете с него.

И Нала. Трябваше да се свърже с тях. Обърна се на една страна,

Зи отпусна глава на пода и заслуша как два чифта тежки бо­

за да извади телефона си, ала от божата в крака му причерня.

туши се отдалечават. В последвалата призрачна тишина, Зи усе­

- По дяволите. Ще ми подадеш ли телефона? В задния ми

ти, че му се повдига, всеки сантиметър от тялото му се затърчи

джоб е.

и когато вдигна ръце, за да хване лицето си, видя, че треперят

Джон внимателно го обърна на една страна, извади мобил­

като знамена, развявани от мощен вятър.

ния телефон и му го подаде.

Джон го докосна по рамото и той подскочи.

- Добре съм... добре съм...

Джон въздъхна.

- И не мислиш, че ще успеете да го превъзмогнете? - попита

- Ще те измъкнем оттук.

Рив.

- Откъде... - Зи се прокашля. - Откъде да съм сигурен, че

В отговор Бела поклати глава, ала после си спомни, че брат

това се случва?

й не може да я види.

-Какво? Откъде да си сигурен, че...?

- Не, не мисля. Не и в близко бъдеще.

Пръстите на Зи зашариха по челото му в опит да докоснат

- По дяволите. Е, аз винаги ще съм до теб, знаеш го, нали?

мястото, където двамата лесъри бяха опрели пистолетите си.

Искаш ли да се преместиш при мамен?

- Откъде да съм сигурен, че това наистина се случва и че

- Не. Искам да кажа, че нямам нищо против да ми идва на

не... Откъде да знам, че не съм мъртъв?

гости, но имам нужда от лично пространство.

Джон погледна през рамо към Куин, сякаш нямаше предста­

- Защото се надяваш, че той ще те потърси.

ва какво да отговори и търсеше подкрепление. След това шумно

- Няма да го стори. Този път е различно. Нала... промени

се тупна по гърдите.

всичко.

- Аз знам, че съм тук.

Детето изгука и се намести още по-удобно в любимото си

Куин се наведе и също се тупна по гърдите, при което се

местенце между ръката и гърдите на Бела. Майка й подпря те­

разнесе глух звук.

лефона на рамото си и погали пухкавата мека косичка, която бе

- Както и аз.

започнала да й расте. Чупливата коса на Нала, когато израсте­

Зейдист отново отпусна глава на пода. Тялото му се гърчеше

ше, щеше да е многоцветна, смесица от руси, червени и кесте­

толкова отчаяно в собствената си кожа, че краката му сякаш

няви кичури, досущ каквато би била и косата на баща й, стига

танцуваха степ върху коравия под.

той да не я подстригваше тожова късо.

- Не знам дали... това наистина се случва... о, по дяволите...

- Какво? - попита тя, когато Рив се засмя неловко.

Джон се взираше в Зи, сякаш се опитваше да измери бързо

- След всички тези години, през които се мъчех да те задържа

нарастващата му тревога и да прецени как, по дяволите, да по­

при себе си, ето че сега не ми се ще да напуснеш имението на Брат­

стъпи. После изведнъж се пресегна и подръпна обърнатия нао­

ството. Честно ти казвам, няма по-безопасно място от него... Все

паки ботуш на Зи.

пак ми се намира едно сигурно местенце до Хъдсън. Не е кой знае

Зи рязко се надигна и изруга:

какво, но една моя приятелка живее в съседство и двете къщи са

- Копеле!

свързани с подземен тунел. Тя ще се погрижи да си в безопасност.

Ала всъщност не беше ядосан. Болката му подейства като