Разбойнически керван

Точно срещу мен по стръмния склон растяха нагъсто хвойнови храсталаци и трънливи мимози, които бяха обградени от арабите. Сигурно там се криеше лъвът, понеже застаналите откъм горната им страна мъже търкаляха големи камъни, насочвайки ги към гъсталака, за да накарат животното да излезе навън. Хората размахваха пушките си и танцуваха от вълнение и възбуда, като с кресливи подвиквания се окуражаваха един друг. Много странно впечатление ми направи този хаотичен начин на лов на дивеч, който може да бъде убит най-добре през нощта, като без излишен шум застанеш очи в очи срещу него.

И ето че в този момент забелязах леко раздвижване в храсталака. После то се засили и след броени секунди лъвът се появи. Бавно, със сигурни, величествени крачки. Голямата гъста и тъмна грива покриваше главата и гърдите му. Опашката с дебелия пискюл се влачеше подир него. Наистина бе великолепна гледка да видиш с какво самочувствие това благородно животно се изправи срещу насочените към него пушки и на мен действително ми се стори, че в големите му пламтящи очи забелязах презрителни искрици. Много бях чувал и чел за Царя на животните, но бях виждал само няколко екземпляра в различни менажерии и зоологически градини. Всички те изобщо не можеха да се сравняват с този могъщ Сахиб ес селселе. Тази внушителна глава с толкова високо и широко чело, чието бавно разтърсване сякаш бе белег на учудване, предизвикано от дръзкото намерение на арабите, този мощен врат, който не се превива пред нищо, този къс и широк гръб, тези могъщи хълбоци, тези лапи, по които си личеше, че един-единствен удар ще е достатъчен да просне мъртво някое говедо, както и застрашителното оголване на зъбите — в това животно природата беше събрала всичко, за да представи дивата физическа сила в цялото й величие и благородство. И ето че в този миг лъвът вдигна глава и нададе онзи страшен рев, заради който синовете на пустинята са му дали името Господаря на земетресението. За него поетът пише следното:

На сянка там, под палма скрит,

е мавър на земята проснат.

Камилата пощипва стрък превит,

останал от самума недокоснат.

Животът там е, в извора студен,

и гнуто пие дълго, до насита,

и спира, мъчена от жажда всеки ден

газела, след гонитбата копита.

Там и лъвът излиза в ранина —

готов за битка винаги е царят —

и в необятната пустиня кат вълна

разлива се гласът на Господаря.

Страхът сковава стихналата степ,

треперещи треви до корен лягат,

обезумели от рева свиреп и хора,

и животни в ужас бягат.

(Стиховете са преведени от Славчо Донков и Веселин Радков.)

Имах чувството, че земята потрепери при този рев, който отначало започва тихо, после нараства, достигайки до неописуема сила, а след това замира в ядовит тътен, наричан от арабите толкова сполучливо с думата „рад“, гръмотевица.

Изведнъж от всички страни дулата блъвнаха огън. Лъвът бе улучен от няколко куршума, ала раните му бяха леки. Той се сниши, а после с един дълъг скок се озова сред нападателите. Двама от тях се намериха на земята под лапите му. Не биваше да се бавя повече. По-скоро пързаляйки се, отколкото слизайки, аз се втурнах надолу, по стръмния склон на уади, последван от Корн-дьорфер. Арабите, които нададоха пронизителни крясъци и вдигнаха оглушителен шум, не забелязаха приближаването ми. Един от тях все още не беше изстрелял пушката си. Явно по-смел от останалите, повечето от които веднага след залпа се разбягаха, без да помръдне от мястото си, той се прицели и натисна спусъка. Куршумът му улучи целта, но не и смъртоносно. Животното потрепна, ала още в следващия миг излетя във въздуха и събори стрелеца на земята. След като притисна гърдите му с двете си предни лапи, лъвът отново нададе рев, който бе може би още по-ужасяващ и от предишния. Нямаше съмнение, че още в следващия миг човекът щеше да бъде разкъсан.

С бързи скокове аз се приближих и се отпуснах на едно коляно само на няколко крачки от Царя на животните. Той ме забеляза и отстъпи от жертвата си, нещо, което обикновено става много рядко. Прицелих се. В този миг не изпитвах нито страх, нито тревога. Няма наименование чувството, изпънало всеки нерв и всеки мускул в мен. Пламтящите очи на хищника ме изгаряха с унищожителен огън, опашката му издайнически се сви. Могъщите лапи се прибраха към корема, приготвяйки се за скок, снишеното тяло на лъва потрепна за секунда и… точно тогава натиснах спусъка и изваждайки ножа от канията, веднага се отърколих настрани.

Хищникът се извиси във въздуха в самия миг на изстрела. Ала посред своя скок той се строполи на земята, отърколи се няколко пъти насам-натам, а после остана неподвижно да лежи. Моят куршум беше попаднал точно в окото му — лъвът беше мъртъв.