Разбойнически керван

— Сихди! — обади се той. Не се спрях.

— Сихди! — извика той по-настоятелно.

— Какво има? — подхвърлих през рамо.

— Ще говоря с теб.

— Тогава помъчи се да бъдеш по-учтив, иначе ще се намериш пак на улицата. Как се казваш?

— Махмуд Бен Мустафа Абд Ибрахим Якуб Ибн Башар.

— Името ти е по-дълго от твоя поздрав. Вашият пророк, великият Мохамед Ибн Абдалах ал Хашеми казва: „Бъдете учтиви както с неверниците, така и с враговете ви, за да се научат да уважават вашата вяра и Каабата!“ Запомни тези думи! Ти си туарег, нали?

— Туарег и имошар.

— От кое племе си?

— Хеджан Бей, Удушвача на кервани, не позволява на воините си да казват на френците от кое племе са.

Изтръпнах. Значи Рено беше пленник на покрилия се с ужасна слава Хеджан Бей! Това беше най-лошото, което можех да науча. Самият аз, и то далеч от тези земи, бях чувал вече за този колкото жесток, толкова и дързък разбойник на пустинята и знаех, че се е превърнал в страшилище за всички кервани. Никой не бе в състояние да каже към кое племе принадлежи. Цялата необятна пустиня се бе превърнала в негов ловен район. Името му бе известно от алжирските степи на юг до Судан и от египетските оазиси та чак до Уадан и Уалата в Западна Сахара. Той се появяваше внезапно ту на едно, ту на друго място, но винаги изчезваше също тъй бързо, както се и беше появил. Навсякъде набезите му струваха живота на много хора и загубата на големи количества различни стоки. Този човек сигурно разполагаше с тайни скривалища, пръснати из цяла Сахара. Несъмнено имаше и помагачи, които го осведомяваха за всеки по-значителен кафила и после му съдействаха при разпродаването на заграбените стоки. Но личността и деянията му бяха обгърнати в толкова тъмна тайнственост, че и до ден-днешен се бе оказало невъзможно да се хвърли върху тях дори и най-оскъдна светлина.

Все пак сметнах за по-уместно да се престоря пред пратеника му, че изобщо не съм чувал за него.

— Хеджан Бей ли? Кой е той?

— Нищо ли не знаеш за Удушвача на керваните? Нима ушите ти са глухи, та все още не си чул за него? Той е господарят на пустинята. Ужасен в гнева си, жесток в яростта си, страшен в омразата си и непобедим в боя. Младият неверник е негов пленник.

Изсмях се.

— Непобедим в боя? Тогава навярно той се сражава само с дребните чакали и страхливите хиени, а? Никой френец няма да се изплаши нито от него, нито от неговия джум. Защо не освободи пленника? Нали вече на два пъти получи откуп?

— Пустинята е голяма и Хеджан Бей има много воини, които се нуждаят от дрехи, оръжия и палатки.

— Удушвача на кервани е лъжец и измамник! Сърцето му не познава истината, а езикът му е коварен. Той е раздвоен като езика на змията, чиято глава човек размазва с крак. С каква вест те е изпратил при нас?

— Дай ни бурнуси и обувки, оръжия и барут, остриета за нашите копия и платно за палатките ни!

— Вече на два пъти сте получили каквото сте пожелали. Оттук нататък няма да видиш нито ъгълчето на кърпа, нито пък зрънце барут!

— Тогава пленникът ще умре!

— Хеджан Бей няма да го пусне дори и ако получи всичко, което иска от нас.

— Той ще му подари свободата. Удушвача на кервани ще се омилостиви, щом види откупа.

— Колко иска?

— Колкото вече е получил

— Хич не е малко. Ти ли ще вземеш стоките?

— Не. Ти ще му ги изпратиш, както стана и предишните два пъти.

— Къде?

— Ще ги закарате до Баб ал Гуд.

Та това бе същото място, където Емери ми беше определил среща! Дали англичанинът бе узнал, че разбойникът ще се навърта наоколо?

— Там ли ще стане размяната на стоките срещу пленника?

— Да.

— Ти вече два пъти каза да, а ме излъга. Закълни ми се сега!

— Заклевам се!

— В душата на баща си?

— В… душата на… моя баща! — колебливо и с явно усилие изрече той.

— И в брадата на Пророка!

Този път той се смути и се опита да се измъкне:

— Заклех се и това е достатъчно!

— Ти се закле в душата на баща си, която едва ли струва повече от твоята. Ще се закълнеш ли в брадата на Пророка?

— Не.

— Значи думите ти пак са само лъжа и измама. Тогава няма да видиш повече звездите в пустинята. Очите му гневно засвяткаха.

— Знай, невернико, че ако не се върна навреме при Хеджан Бей, душата на пленника ще отиде в геената. В този случай мога да ти се закълна в брадата на пророка, който винаги съумява да защити своите правоверни!

— Но тогава твоята душа ще я изпревари, а не след дълго костите на Удушвача на кервани, както и костите на неговия джум ще останат да се белеят под слънчевия пек. Кълна ти се в това, а ти можеш да си съвсем сигурен, че френецът винаги спазва клетвата си!

С рязко движение той гордо изправи глава и зарови пръстите на дясната си длан под брадата си, което при бедуините е израз на презрение.

— Вие ще ни изпратите всичко каквото желаем. Вече два пъти идвам при вас и не се осмелихте да сложите ръка на пратеника на Хеджан Бей. Няма да го направите и днес. И сто мъже като теб няма да успеят да го победят, а и хиляда мъже от твоя сой няма да смогнат да се справят с неговия джум, защото ти си… гяур!

С вдигнат юмрук пристъпих към него.