Разкриване

Том Сандърс седеше на бюрото си и потънал в мисли, гледаше напред. Мъчеше се да свърже спомените за хубавичката специалистка по продажбите от Силикън Вали с новия образ на фирмен ръководител, който поема сложната подготвителна работа за отделяне на направлението в самостоятелно акционерно дружество. Размислите му обаче се прекъсваха от случайно изплували спомени: Мередит се усмихва, облечена в негова риза, без нищо отдолу. Отворен куфар върху леглото. Бели чорапи и бял колан за жартиери. Купа пуканки на синия диван в дневната. Телевизор с намален звук.

И, кой знае защо, образът на цвете — лилава перуника — в цветно стъкло. Типичният изтъркан хипиобраз от Северна Калифорния. Сандърс знаеше откъде е — от стъклото на входната врата на някогашния му апартамент в Сънивейл. Още от времето, когато познаваше Мередит. Чудеше се защо се сеща за него тъкмо сега и…

— Том?

Той вдигна очи. На прага стоеше Синди със загрижено изражение.

— Том,, искаш ли кафе?

— Не, благодаря.

— Дон Чери пак се обади, докато говорехте с Фил. Иска да идеш и да видиш Коридора.

— Проблеми ли имат?

— Не знам. Май беше доста развълнуван. Да го потърся ли?

— Не точно сега След малко ще сляза при него. Сонди се поколеба на вратата.

— А кифла искаш ли? Закусвал ли си?

— Добре ми е.

— Сигурен ли си?

— Добре съм, Синди. Наистина.

Секретарката излезе. Той се обърна към монитора и забеляза, че примигва сигналът за електронна поща Мислите му обаче бяха отнесени пак към Мередит Джонсън…

Сандърс живя с нея горе-долу половин година Известно време връзката им беше много бурна. Въпреки това освен откъслечните ярки образи той помнеше онзи период учудващо мъгляво. Наистина ли бе живял с Мередит половин година? Кога точно се бяха запознати и защо скъсаха? С изненада установи, че му е много трудно да възстанови хронологията на събитията Надяваше се да ги изясни, като ги съпостави с други случки от живота си — каква длъжност заемаше в „Диджи Ком“ по онова време? Още ли работеше в маркетинга, или вече бе минал в техническите отдели? Не помнеше точно. Трябваше да провери в картотеката.

Замисли се за Блакбърн, който бе напуснал жена си и дойде да живее при Сандърс почти по същото време, когато той ходеше с Мередит. Дали пък не беше по-късно, когато отношенията им се влошиха? Може би Фил се пренесе в апартамента му тъкмо когато Сандърс скъсваше с Мередит. Не беше сигурен. Напрягаше се да се сети, но осъзнаваше, че не помни точно нищо от онова време. Всичко това бе станало преди десет години, в друг град, през друг период от живота му и спомените му бяха много разпокъсани. Пак се изненада колко е объркан.

Натисна копчето на вътрешната уредба.

— Синди! Искам да те питам нещо.

— Разбира се, Том.

— Сега сме третата седмица на юни. С какво се занимаваше през третата седмица на юни преди десет години? Синди изобщо не се поколеба.

— Много просто: завършвах колежа. Явно казваше истината.

— Добре — продължи Сандърс, — ами юни преди девет години?

— Преди девет години ли? — Гласът й предпазливо, много по-несигурно. — Ха… Да видим, юни… преди девет години… юни… уф… като че бях с гаджето си в Европа.

— Не със сегашния си приятел?

— Не… оня беше голямо леке.

— И колко време продължи? — попита Сандърс.

— Прекарахме там около месец.

— Имам предвид връзката.

— С него ли? Ами чакай малко, скъсахме… ох, трябва да е било… хм, през декември… ами да, като че ли през декември или пък през януари, след ваканцията… Защо?

— Просто се мъча да се сетя нещо — каза Сандърс. Вече изпитваше облекчение от несигурния глас, с който Синди Се мъчеше да си припомни нещо от миналото. — Между другото, колко време съхраняваме служебните материали? Имам предвид кореспонденцията и обажданията.

— Трябва да проверя. Със сигурност имам материалите от последните три години.

— А по-ранните?

— По-ранни? Колко по-ранни?

— Отпреди десет години — отвърна Сандърс.

— Хей, това е по времето, когато си бил в Кюпъртино. Там пазят ли документацията? Съхраняват ли я на фиш, или просто я изхвърлят?

— Нямам представа.

— Искаш ли да проверя?

— Не сега — каза той и затвори.

Не му се искаше да пита в Кюпъртино тъкмо в този момент. Не точно сега.

Разтри клепачите си с върха на пръстите. Мислите му се отнесоха назад във времето. В съзнанието му пак изплува цветето от витража. Беше прекалено голямо, ярко и банално. Именно баналността му неизменно го смущаваше. Тогава живееше в един от жилищните комплекси на Мерано Драйв. Двайсет блока с апартаменти, скупчени около студен маломерен плувен басейн. Всички обитатели на сградата работеха във фирми, които се занимаваха с високи технологии. Никой не ходеше да плува в басейна Сандърс също не се задържаше кой знае колко вкъщи. По онова време ходеше заедно с Гарвин до Корея два пъти месечно. Тогава всички пътуваха с най-евтините билети. Не можеха да си позволят дори бизнескласа.

Спомни си как се прибираше у дома след изтощителен дълъг полет и първото нещо, което зърваше, беше проклетото цвете от витража на входната врата.

А Мередит по онова време обичаше да носи бели чорапи, бял колан с бели цветчета на жартиерите и…

— Том?