Разкриване

— Не днес — отвърна той. — Струва ми се, че знам какво ще обсъждаме.

Срещата на групата за нови изделия вече бе започнала в заседателната зала на третия етаж. Такива срещи се провеждаха всяка седмица и на тях ръководителите на отдели обсъждаха проблемите и разменяха информация. Обикновено председател беше Сандърс. Около масата седяха главният програмист Дон Чери, темпераментният завеждащ проектантския отдел Марк Луин, облечен изцяло в черно от „Армани“, и Мери-Ан Хънтър, шефка на отдела за предаване на данни. Дребничка и припряна, Хънтър носеше тениска, шорти и анцуг „Наики“ — никога не обядваше и след всяка среща излизаше да направи пет мили крос.

Луин беше изпаднал в обичайния си изблик:

— За всички в нашето направление е обидно. Нямам представа как е получила назначението. Не зная каква е квалификацията й и дали отговаря на изискванията за длъжността..

При влизането на Сандърс той спря насред изречението. Настъпи неловка тишина. Всички млъкнаха, погледнаха го, после отместиха очи встрани.

— Имах усещането — усмихна се Сандърс, — че ще говорите тъкмо по този въпрос. Мълчанието продължи.

— Хайде, хайде — подметна Сандърс и се настани на един стол, — не сме на погребение. Марк Луин се изкашля.

— Извинявай, Том. Според мен това на нищо не прилича.

— Всички знаят, че трябваше да назначат теб — каза Мери-Ан Хънтър.

— Всички сме потресени, Том — продължи Луин.

— Да — потвърди Чери ухилен. — Какво ли не направихме, за да те уволнят, но и през ум не ни е минало, че ще стане.

— Трогнат съм — отговори Сандърс, — но фирмата е на Гарвин и той може да прави каквото си поиска И в повечето случаи е излизат прав. Пък и съм възрастен човек. Никой не ми е обещавал нищо.

— Как се чувстваш сега? — попита го Луин.

— Повярвай ми, всичко е наред.

— Говори ли с Гарвин?

— Не, с Фил.

Луин поклати глава.

— Тоя надут пуяк!

— Слушай — намеси се Чери, — Фил каза ли нещо за отделянето?

— Да — отвърна Сандърс. — Отделянето ще се състои. Година и половина след сливането ще структурират направлението и ще пуснат акции.

Хората около масата леко свиха рамене. Сандърс забеляза облекчението им. Отделянето щеше да донесе много пари на присъстващите в затата.

— А какво каза Фил за госпожа Джонсън?

— Почти нищо. Само че Гарвин я е избра за ръководител на техническата част.

В този миг влезе финансовият директор на „Диджи Ком“ Стефани Каплан. Беше висока жена с преждевременно побеляла коса, която никак не обичаше да вдига шум около себе си. Във фирмата я наричаха Стефани Стелт, като бомбардировача „Стелт“, заради обичая й тихичко да унищожава проекти, които според нея не са достатъчно печеливши. Каплан работеше в Кюпъртино, но веднъж в месеца идваше на заседанията в Сиатъл. Напоследък се вестяваше и по-често.

— Мъчим се да развеселим Том, Стефани — обясни Луин. Каплан седна и се усмихна съчувствено на Сандърс. Не каза нищо.

— Ти знаеше ли, че предстои назначаването на Мередит Джонсън?

— Не — отговори Каплан. — Всички бяхме изненадани. И не всички са доволни.

После отвори куфарчето си и се зарови в книжата, сякаш бе казала прекалено много. Мина към обичайната си роля на мълчалив присъстващ и останалите бързо я забравиха.

— Знаете ли — подхвана Чери, — чух, че Гарвин много си падал по Джонсън. Тя работи във фирмата само от четири години и не е блеснала с нищо. Но Гарвин я взел под крилото си. Преди две години почнат бързо да я издига Кой знае защо, си е наумил, че Мередит Джонсън е страхотна.

— Гарвин шиба ли я? — заинтересува се Луин.

— Не, просто я харесва.

— Тя все се шиба с някого.

— Я чакайте! — намеси се Мери-Ан Хънтър и се изправи. — Какви са тия приказки? Ако Гарвин докара някой мъж от „Майкро Софт“, за да ръководи направлението, никой няма да реши, че той се шиба с някого.

— Зависи кой е — изсмя се Чери.

— Говоря сериозно. Защо, ако повишат жена, тя непременно трябва да се шиба с някого?

— Виждаш ли — отговори Луин, — ако доведат Елън Хауард от „Майкро Софт“, изобщо нямаше да водим този разговор, защото знаем колко компетентна е тя. Няма да ни е приятно, но ще се примирим. Никой обаче не познава Мередит Джонсън. Всъщност тук някой познава ли я?

— Честно казано, аз я познавам — обади се Сандърс. Настъпи тишина.

— Едно време ходех с нея.

Чери се засмя.

— Значи се шиба с тебе.

Сандърс поклати глава.

— Беше преди години.

— Каква е? — попита Хънтър.

— Точно така — каза Чери и се ухили двусмислено. — Каква е?

— Затваряй си устата, Дон. — Успокой се, Мери-Ан.

— Тогава работеше в „Новел“ — отговори Сандърс. — Беше на около двайсет и пет години. Умна и амбициозна.

— Умна и амбициозна — повтори Луин. — Чудесно. Светът е пълен с умни и амбициозни. Въпросът е може ли да ръководи техническо управление. Или са ни натресли поредния Кресльо Фрийлинг?