Разкриване

Сандърс кимна и се помъчи да се сети за някаква друга тема. Не беше лесно: години наред участваше в различни срещи и съвещания с Каплан, но не знаеше почти нищо за личния й живот. Беше омъжена за професор от щатския университет в Сан Хосе — румен веселяк с мустаци, който преподаваше икономика. Когато се появяваха заедно, той не спираше да бъбри, а Стефани кротко стоеше до него. Беше висока, кокалеста жена с непохватни жестове. Изглеждаше примирена, че й липсват светски обноски. Казваха, че играе голф много добре — или поне толкова добре, че Гарвин вече не иска да играе с нея. Хората, които я познаваха отлично, изобщо не се’ учудваха, че тя допуска грешката да побеждава Гарвин прекалено често — разправяха на подбив, че Каплан не умее да губи и затова не я повишават.

Гарвин всъщност не я харесваше, но през ум не му минаваше да я освободи. Безцветна, лишена от чувство за хумор, неуморима, Каплан бе станала пословична с предаността си към фирмата — всяка вечер работеше до късно, идваше в почивните дни почти всяка седмица. Преди няколко години заболя от рак, но отказа да вземе дори един ден отпуска. Очевидно се беше излекувала или поне Сандърс не чу нищо повече за болестта Случаят обаче сякаш още повече засили неотменното внимание на Каплан към работата за сметка на личния живот, към цифрите и таблиците и увеличи естествената й склонност да действа зад кулисите. Нерядко някой ръководител идваше сутрин на работа, без да подозира нищо, и изведнъж разбираше, че Бомбардировача Стелт е унищожил любимия му проект, без изобщо да намеква как и защо го е направил. Затова желанието на Каплан да стои настрана от центъра на вниманието не само отразяваше личните й тревоги, но и напомняше за властта й във фирмата и за начина, по който я упражняваше. Тя по своему беше загадъчна и потенциално опасна.

Докато Сандърс се мъчеше да измисли някаква тема за разговор, Каплан поверително се наведе към него и сниши глас:

— На срещата сутринта, Том, всъщност не можех да взема отношение. Но се надявам, че си добре. Говоря за новата реорганизация.

Сандърс прикри изненадата си. Дванайсет години Каплан никога не му беше казвала нищо толкова лично. Сега той се учуди защо е избрала тъкмо този момент, за да споделя. Застана нащрек, не знаеше как да отговори.

— Ами беше като шок — призна Сандърс. Тя го изгледа, без да трепне.

— Беше шок за мнозина от нас — тихо каза Каплан. — В Кюпъртино се вдигна голям шум. Много хора се усъмниха в преценката на Гарвин.

Сандърс се намръщи. Каплан никога не бе правила и най-малкия намек за критика срещу Гарвин. Никога. И изведнъж това. Изпитваше ли го? Той не каза нищо и почна да рови в чинията.

— Сигурно новото назначение ти е неприятно.

— Само защото беше неочаквано. Дойде като гръм от ясно небе.

Каплан му хвърли странен поглед, сякаш Сандърс я бе разочаровал. После кимна.

— Винаги е така при сливане — каза тя. Тонът й беше по-открит, не толкова поверителен. — Когато „Компюсофт“ се сля със „Симантек“, се получи същото: съобщения в последната минута, неразбория по организационната схема. Обещания за повишение, съкращения. Седмици наред никой не беше на себе си. Не е лесно да се обединят две фирми — особено като тези. Има големия разлики в подхода на ръководствата. Гарвин е принуден да се съобразява с тях — Каплан посочи края на масата, където седеше Гарвин. — Само ги погледни — продължи тя. — Всички от „Конли“ са в костюми. А в нашата фирма никой не носи костюми освен адвокатите.

— Те са на източното крайбрежие — каза Сандърс.

— Нещата са по-дълбоки. „Конли-Уайт“ обича да се представя за комплексна фирма в областта на комуникациите, а всъщност не е толкова велика. Занимава се главно с учебници. Дейността е доходна, но фактически продаваш учебници на училищните настоятелства в Тексас, Охайо и Тенеси. Повечето от тях са много консервативни. Затова и в „Конли“ са консервативни — по инстинкт и от опит. Искат сливането, защото им трябват високотехнологични възможности, с които да влязат в следващия век. Не могат обаче да свикнат с мисълта за фирма, където работят все младоци, всички идват на работа по тениски и джинси и си говорят на малки имена. Изпаднали са в шок.

Освен това — допълни Каплан, като пак сниши глас — има разногласия и вътре в „Конли-Уайт“. Гарвин трябва да се справи и с тях.

— Какви разногласия?

Каплан кимна към другия край на масата.

— Сигурно си забелязал, че управителят им не е тук. Големият шеф не ни зачете с присъствието си. Няма да се покаже до края на седмицата. Засега е пратил подчинените си. Най-високопоставен от присъстващите е Ед Никълс, финансовият директор.

Сандърс погледна мъжа с острите черти и подозрителното изражение на лицето, с когото се бе запознал в коридора.