Читаем Разкриване полностью

— Не. — Тя потупа мястото до себе си на дивана. — По-добре ми разкажи ти.

Сандърс се настани до нея.

— Добре изглеждаш, Том. — Мередит се облегна назад, изрита обувките и сви босите си пръсти. — Боже, ама че ден!

— Много напрегнат ли беше?

Тя отпи от виното и духна кичур коса от лицето си.

— За много неща трябваше да мисля. Радвам се, че ще работим заедно, Том. Струва ми се, че си единственият приятел, на когото мога да разчитам в тази ситуация.

— Благодаря. Ще се постарая.

— И така: много ли е зле?

— Ами не е лесно да се каже.

— Обясни ми.

Сандърс усети, че няма друг избор, освен да разкрие всичко.

— Направихме прототипите много успешно, но произведените в Куала Лумпур устройства изобщо не достигат стоте милисекунди.

Мередит въздъхна и поклати глава.

— Знаем ли защо?

— Още не. Работим по някои идеи.

— Производството е ново, нали?

— От два месеца. Мередит сви рамене.

— Значи имаме проблеми с ново производство. Не е чак толкова лошо.

— Работата е там — продължи Сандърс, — че „Конли-Уайт“ купува фирмата ни заради технологията, особено заради СД-РОМ устройствата А сега може да се окаже, че ги подвеждаме.

— Да не искаш да им кажа това?

— Тревожа се, че по време на общия преглед те сами ще го установят.

— Не се знае. — Мередит се облегна на канапето. — Да не забравяме как стоят нещата в действителност. Том, и преди сме имали внезапни големи проблеми, които се решават за един ден. Тук може да е същото. Усвояваме производството на „Туинкъл“. Открили сме някои първоначални проблеми. Голяма работа!

— Може би е така. Но още не знаем. Всъщност може да излезе, че проблемът е в контролните чипове, и тогава ще се наложи да сменим доставчика от Сингапур. Или пък проблемът е още по-дълбок. Защо да не се дължи на проекта, което значи, че идва оттук?

— И така да е — каза Мередит, — но нали ти твърдиш, че още не знаем със сигурност. Не виждам защо да му мислим отсега. Особено в този критичен момент.

— Но, честно казано…

— Не става дума за честност — прекъсна го тя. — Говорим за нещата такива, каквито са. Хайде да ги обсъдим едно по едно. Казали сме им, че имаме устройството „Туинкъл“.

— Да.

— Направили сме прототип и сме извършили всички изпитания.

— Да.

— Прототипът няма грешка. Два пъти по-бърз е от най-добрите японски устройства.

— Да.

— Казали сме им, че устройството е внедрено в производство.

— Да.

— Ами тогава — отбеляза Мередит — сме им съобщили това, което е съвсем сигурно за момента. Според мен постъпваме добросъвестно.

— Е, може би, но не знам дали можем…

— Том — Мередит сложи ръката си върху неговата, — твоята прямота винаги ми е допадала. Искам да знаеш, че много ценя знанията ти и откровения подход съм проблемите. Ето още една причина да съм уверена, че ще се оправим с „Туинкъл“. Знаем, че в основата си изделието е добро и работи, както казваме. Лично аз напълно вярвам в устройството и в способността ти да го направиш както е запланувано. Няма никакъв проблем да заявя точно това на утрешното съвещание. — Мередит млъкна и го изгледа втренчено. — Ами ти, Том?

Лицето й беше много близо до неговото, устните й бяха полуотворени.

— Какво аз?

— Притеснява ли те подобно изказване на съвещанието?

Очите й бяха светлосиви, почти сиви. Беше забравил цвета им, както беше забравил колко са дълги миглите й. Косата й се спускате леко около лицето. Устните й бяха сочни. В очите й се четеше замечтаност.

— Не — отвърна той. — Не ме притеснява.

— Добре. Поне това уточнихме. — Мередит се усмихна и му подаде чашата си. — Ще я напълниш ли?

— Разбира се.

Сандърс се изправи и отиде до масата с виното. Мередит го наблюдаваше.

— Радвам се, че не си се отпуснал, Том. Спортуваш ли?

— Два пъти седмично. А ти?

— Винаги съм ти го харесвала Хубав и корав. Сандърс се извърна.

— Мередит… Тя се изкиска.

— Извинявай. Не можах да се сдържа. Нали сме стари приятели? — Лицето й придоби загрижен израз. — Обидих ли те?

— Не.

— Не мога да си представя, че си станал толкова свит, Том.

— Ами, не съм!

— Точно пък ти! — засмя се Мередит. — Помниш ли онази нощ, когато счупихме леглото? Той наля виното.

— Е, чак да сме го счупили!

— Точно така беше. Аз висях през дъската в долния край и…

— Помня…

— Първо счупихме тази дъска, после леглото се наклони надолу… но ти не искаше да спреш, дръпнахме се по-нагоре и тъкмо когато се вкопчих в дъската откъм главата, то се разпадна…

— Помня — повтори Сандърс. Искаше да я прекъсне, да спре приказките й. — Хубави времена. Слушай, Мередит…

— И после нали жената от долния етаж се обади? Помниш ли я? Онази стара литовка: „Искам да знае умрел ли човек или друго.“

— Да. Слушай. Да се върнем към устройството… Мередит вдигна чашата.

— Наистина те карам да се чувстваш неудобно. Какво… да не си помисли, че те свалям?

— Не, не. Нищо подобно.

— Добре, защото иначе щеше да се заблудиш. Честна дума — Мередит го изгледа развеселена после отметна глава, разкри дългата си шия и отпи от виното. — Всъщност аз… Ох! Ох! — Тя изведнъж замижа.

— Какво има? — загрижено се наведе над нея Том.

— Вратът ми, имам спазъм, ето тук… — С все още стиснати от болка очи, тя му посочи рамото си близо до врата.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Путь хитреца
Путь хитреца

Артем Берестага — ловкий манипулятор, «специалист по скользким вопросам», как называет он себя сам. Если он берет заказ, за который не всегда приличные люди платят вполне приличные деньги, успех гарантирован. Вместе со своей командой, в составе которой игрок и ловелас Семен Цыбулька и тихая интриганка Элен, он разрабатывает головоломные манипуляции и самыми нестандартными способами решает поставленные задачи. У него есть всё: деньги, успех, признание. Нет только некоторых «пустяков»: любви, настоящих друзей и душевного покоя — того, ради чего он и шел по жизни на сделки с совестью. Судьба устраивает ему испытание. На кону: любовь, дружба и жизнь. У него лишь два взаимоисключающих способа выиграть: манипуляции или духовный рост. Он выбирает оба.

Владимир Александрович Саньков

Детективы / Триллер / Триллеры