Разкриване

Бюстът й все още беше великолепен, зърната под дланите му бяха твърди. Мередит изпъшка Тялото й се извиваше над неговото. Том усети топлината й. В ушите му забръмча, обля го опияняваща вълна, звуците заглъхнаха, стаята сякаш се отдалечи и не остана нищо освен жената, нейното тяло и желанието му да я притежава

В този миг Том усети прилив на гняв, мъжка ярост, че е притиснат, че водещата роля играе тя, докато той искаше да поеме контрола, да я обладае. Седна и грубо я дръпна за косата. Вдигна главата й и се извъртя. Мередит погледна в очите му и в миг разбра всичко.

— Да! — прошепна тя и се отмести, за да му направи място до себе си.

Том плъзна ръка между краката й. Усети топлината и дантелените пликчета Задърпа ги. Мередит се заизвива, за да му помогне. Том ги свали до коленете, оттам тя ги изрита настрани. Ръцете й милваха косите му, устните й се прилепваха до ухото.

— Да! — шепнеше превъзбудено Мередит. — Да!

Синята й пола беше събрана горе около кръста. Том я целуна силно, дръпна блузата й и притисна гърдите й до своите. Топлината й се разля по цялото му тяло. Прокара пръсти по лицето й, спря между устните й. Мередит изпъшка, докато се целуваха, и закима, за да каже „да“. После пръстите му бяха в нея.

За миг Том се сепна — Мередит не беше много влажна, но после си спомни и това. Винаги така почваше — думите и тялото й показваха неудържима страст, но ключовата част реагираше по-бавно — възбуждаше се от неговите милувки. Най-много я възбуждаше неговото желание да я притежава и винаги получаваше оргазъм след него — понякога само след секунди, но понякога Том с мъка се удържаше, докато тя продължаваше да се извива и да търси върховния миг, потънала в собствения си свят, където за него нямаше място. Той винаги се чувстваше самотен, експлоатиран. Спомените го възпряха. Мередит долови колебанието му, впи се в него и затърси колана, без да престава да пъшка и да гали ухото му с език.

Но Том вече бе обзет от нежелание, разгневената топлина чезнеше, в мислите му проблесна неканена мисъл: Не си струва.

Чувствата му се преобърнаха, той изпита познато усещане. Да се видиш с предишна любовница, да се съгласиш да вечеряте, после пак да започнеш връзката, да бъдеш обзет от желание и изведнъж в сюблимния миг на прегръдката да си спомниш всички неприятности по време на връзката, да се сетиш за старите кавги, разочарования и раздразнения, да съжалиш, че изобщо си започвал. Изведнъж да се замислиш как да се отървеш, да спреш започнатото. Обикновено обаче няма начин да се отървеш.

Пръстите му още бяха в нея. Мередит се извиваше, за да достигне до най-чувствителните места. Сега беше по-влажна, устните й бяха по-сочни. Тя разтвори крака по-широко. Дишаше много тежко и го галеше с пръсти.

— О, Боже, чувствам те страхотно — прошушна тя.

Обикновено няма начин да се отървеш.

Тялото му беше напрегнато и готово. Твърдите зърна на гърдите й се притискаха в него. Пръстите й го галеха. Тя лизна долния край на ухото му с бързо движение на езика и в миг не остана нищо друго освен желанието — силно и гневно, разпалено още повече от мисълта, че всъщност не му се иска да бъде там, че тя ловко го е докарала до това състояние. Сега щеше да я начука. Искаше да я начука. Силно.

Мередит усети промяната в него и изпъшка. Спря целувките, облегна се назад на канапето и зачака. Гледаше го през полуспуснати клепачи и кимаше. Пръстите му продължаваха да я докосват бързо и ритмично. Тя се задъхваше. Том се обърна и я притисна по гръб. Мередит придърпа полата и се разкрачи още. по-широко. Том се приведе и в този миг тя се усмихна всезнаещо и тържествуващо. Той побесня от вида й на победителка. Искаше му се да я улови, да я накара да изгуби самообладание като него, да я принуди да се отдаде всецяло, да изтрие самодоволното отчуждение от лицето й. Разтвори устните й, но не проникна в нея, протакаше, продължаваше с пръсти, дразнеше я.

Мередит изви гръб в очакване.

— Не, не… моля те…

Той продължаваше да изчаква, вперил поглед в нея. Гневът му се топеше също така бързо, както се бе надигнал, мислите го отнасяха някъде далеч, връщаха се предишните задръжки. В миг на безпощадна яснота Том се видя отстрани — насред кабинета, задъхан женен мъж на средна възраст със смъкнати до коленете панталони, наведен над една жена върху прекалено тясното служебно канапе. Какво, по дяволите, правеше тук?

Погледна лицето й. Гримът беше почнал да се размазва в ъгълчетата на очите и около устата.

Мередит го хвана за раменете и го задърпа към себе си.

— О, моля те… Не… не…

После извърна глава настрани и се изкашля.

Нещо се прекърши в него. Той студено се изправи.

— Права си. — Стана от канапето и вдигна панталоните си. — Не бива да го правим. Мередит се изправи.

— Какво правиш? — Изглеждаше озадачена. — На теб ти се иска не по-малко, отколкото на мен. И ти прекрасно го знаеш.

— Не — каза той. — Не бива да го правим, Мередит. Закопчаваше колана си и отстъпваше назад. Мередит го изгледа недоумяващо, сякаш току-що се пробуждаше.

— Не говориш сериозно…

— Не искам. Не ми харесва Очите й се изпълниха с гняв.