Разкриване

— Що се отнася до мен — каза Сандърс, — ако ще и да докарат да ни управлява годзила, пак ще остана още поне две години.

— Това ли направиха? Годзила ли е?

— Не знам — сви рамене Сандърс.

— Разбирате ли се? Той се поколеба

— Не съм сигурен. Отивам да взема душ.

— Добре — каза Сюзан.

Сандърс я погледна — тя пак се бе задълбочила в документите.

След душа включи мобифона да се зарежда в контакта до мивката и облече тениска и шорти. Погледна се в огледалото — тениската покриваше драскотините. Но дъхът на парфюма на Мередит още го смущаваше. Намаза бузите си обилно с лосион за след бръснене.

После влезе в стаята на сина си, за да го провери. Матю хъркаше шумно с палец в устата. Беше изритал завивките. Сандърс нежно го зави и го целуна по челото.

Оттам отиде в стаята на Елайза. Отначало не я видя: дъщеря му напоследък бе придобила навика да се заравя под цял куп завивки и възглавници. Сандърс се приближи на пръсти и забеляза как малката й ръчичка се подава и му маха. Той отиде при нея.

— Защо не спиш, Лайз? — прошепна Сандърс.

— Сънувах нещо — каза дъщеря му, но гласът й не звучеше уплашено.

Той седна на крайчеца на леглото и я погали по косите.

— Какво сънува?

— За звяра.

— Аха…

— Всъщност звярът бил принц, но го омагьосала една вълшебница.

— Точно така… — продължи да я гали баща й.

— И тя го превърнала в отвратителен звяр. Детето разказваше филма почти дословно.

— Точно така — потвърди Сандърс.

— Защо?

— Не зная, Лайз. Такава е приказката.

— Защото не я е подслонил в лютия студ ли? — Детето пак цитираше почти дума по дума филма. — Защо е постъпил така, тате?

— Не зная — каза той.

— Защото в сърцето му нямало любов — обясни дъщеря му.

— Лайз, време е да спиш.

— Първо ми разкажи сън, тате.

— Добре. Над леглото ти се е надвесило красиво сребристо облаче и…

— Този сън не ми харесва, тате — намръщи се момиченцето.

— Добре. Какъв сън искаш?

— С жабока Кърмит.

— Добре. Кърмит е седнал до главата ти и ще те пази цяла нощ.

— Ти също.

— Да, аз също.

Сандърс я целуна по челото и тя се обърна с лице към стената. Когато излизаше от стаята, чу как дъщеря му шумно смуче палеца си.

Върна се в спалнята и премести папките на жена си, за да легне. — Будна ли беше? — попита Сюзан.

— Скоро ще заспи. Искаше сън. За Кърмит. Жена му кимна.

— Сега на мода е Кърмит.

Сюзан не каза нищо за тениската му. Той се пъхна под завивките и изведнъж се почувства изтощен. Отпусна се на възглавницата и затвори очи. Усети, че Сюзан събира документите от леглото, и миг по-късно тя угаси лампата.

— Ммм — промърмори жена му, — миришеш хубаво.

Сгуши се в него, притисна лице в шията му и прехвърли крак през неговия. Това беше неизменното встъпление, което винаги го притесняваше. Имаше усещането, че тежкият й крак го приковава надолу.

Тя го погали по бузата.

— Този лосион за мен ли е?

— О, Сюзан… — въздъхна Сандърс, преувеличавайки умората си.

— Защото ми действа — закиска се тя.

Под завивките сложи ръка на гърдите му, плъзна я надолу и я пъхна под тениската. Внезапно го обзе гняв. Какво й ставаше? Нямаше никакъв усет към тези неща Винаги избираше неподходящо време и място. Той се пресегна и хвана ръката й.

— Случило ли се е нещо?

— Много съм уморен, Сю.

Жена му спря.

— Лош ден, а? — съчувствено го попита тя.

— Да. Доста лош.

Тя се вдигна на лакът и се наведе над него. Погали с пръст долната му устна.

— Не искаш ли да те поразвеселя?

— Наистина не искам.

— Съвсем мъничко?

Той пак въздъхна.

— Сигурен ли си? — попита Сюзан шеговито. — Наистина, ама наистина ли?

После почна да се плъзга надолу под завивките. Сандърс протегна ръка и задържа главата й с две ръце.

— Сюзан! Моля те! Хайде. Тя се засмя.

— Само осем и половина е. Не може да си чак толкова уморен.

— Уморен съм.

— Хайде де, на бас се хващам, че не си.

— Сюзан, по дяволите! Нямам настроение.

— Добре, добре — дръпна се тя, — но не разбирам защо си сложил лосиона, щом е така.

— За Бога!

— Знаеш ли, че почти сме престанали да правим секс?

— Защото все пътуваш — изтърва се Сандърс.

— Не е вярно, че „все пътувам“.

— Няма те по няколко вечери в седмицата

— Това не значи, че „все пътувам“. И после такава ми е работата. Мислех си, че ще ме подкрепяш.

— Подкрепям те.

— Да се оплакваш не значи да подкрепяш.

— Слушай, за Бога — каза той, — прибирам се рано винаги когато си извън града, храня децата, грижа се за всичко, така че да не се тревожиш…

— Понякога — отбеляза Сюзан, — а понякога ти оставаш до късно в службата, а децата стоят с Консуела чак до…

— Е, и аз имам работа…

— Затова не ми дрънкай „грижа се за всичко“ — ядоса се тя. — Отсъстваш от къщи почти колкото мен. Аз работя на две места, а ти си правиш каквото поискаш като всеки друг шибан мъж на тоя свят.

— Сюзан…

— Господи, връщаш се рано от дъжд на вятър и се държиш като някакъв мъченик. — Тя седна в леглото и запали нощната лампа — Всички жени, които познавам, работят повече от който и да е мъж.

— Сюзан, не искам да се разправяме.

— Разбира се, изкарай мен виновна Аз създавам проблеми. Проклети мъже.

Сандърс беше уморен, но от гнева усети прилив на енергия. Изведнъж се почувства силен, стана от леглото и започна да крачи из стаята