Разкриване

Върна се по тъмното стълбище на втория етаж и отвори вратата на спалнята, където се чуваше тихото и равномерно дишане на Сюзан.

Мушна се в леглото и се обърна на една страна. После заспа.

ВТОРНИК

Сутринта валеше. Дъждовните струи плющяха по прозорците на ферибота. Сандърс се нареди на опашка за кафе и се замисли за предстоящия ден. С ъгълчето на окото забеляза приближаващия се Дейв Бенедикт и бързо се обърна, но беше прекалено късно. „Здрасти, приятел“ — помаха му Бенедикт. Тази сутрин на Сандърс не му се говореше за „Диджи Ком“.

В последния момент го спаси мобифонът, който иззвъня в джоба му. Сандърс се извърна, за да говори спокойно.

— Шибана работа, Томи. — Обаждаше се Еди Ларсън от Остин.

— Какво става, Еди?

— Нали знаеш за ревизора, пратен от Кюпъртино? Е, слушай сега: в момента са цели осем. Независима счетоводна фирма „Дженкинс, Маккей“ от Далас. Ровят се в книгите като хлебарки. Абсолютно във всичко — приходи, разходи, активи и пасиви, годишни отчети, всичко. Проверяват всяка година от осемдесет и девета насам.

— Така ли? И ви пречат?

— Честна дума. Момичетата няма къде да седнат, за да вдигат телефона. Отгоре на всичко до деветдесет и първа отчетите са на съхранение другаде. Тук ги държим на фиш, но ревизорите настояват за оригиналите. Искат проклетите документи. Гледат ни подозрително като параноици, когато ни нареждат да тичаме насам-натам. Държат се с нас като с крадци или мошеници, които гледат да намажат от суматохата. Обидно е.

— Чакай малко — прекъсна го Сандърс. — Правете каквото ви помолят.

— Знаеш ли какво ме притеснява — продължи Еди, — днес следобед ще дойдат още седем. Защото освен всичко правят пълна инвентаризация на завода. Нищо не пропускат: от мебелите в кабинетите до въздушните клапани и машините за запечатване на опаковките на производствената линия. Сега тук се върти един от тях, обикаля из цеха, спира на всяко работно място и пита: „Как се казва това? Как се пише думата? Кой го произвежда? Какъв модел е? Откога е в експлоатация? Къде е отпечатан серийният номер?“ Мен ако питаш, най-добре да спрем до довечера.

Сандърс се намръщи.

— Инвентаризация ли казваш?

— Така го наричат. Но аз изобщо не съм чувал за подобна инвентаризация. Работили са в „Тексас Инструмънтс“ или кой знае къде и едно им признавам: знаят си работата. Сутринта идва при мен един от хората на „Дженкинс“ и пита какво е стъклото на осветителните тела. Аз решавам, че ме будалка, а той сам си отговаря: „Да, «Корнинг» двеста четирийсет и седем или двеста четирийсет и седем черта девет.“ Или нещо подобно. Имало различни кидове ултравиолетови стъкла, защото ултравиолетовите лъчи можели да повредят чиповете в производството. За пръв път чувам, че чиповете се влияят от ултравиолетово излъчване. „Да, да — разправя ми онзи приятел, — ще загазите, ако СДГ са над двеста и двайсет.“ И знаеш ли какво значи СДГ? Слънчеви дни годишно, моля ти се!

Сандърс не слушаше внимателно. Мислеше каква ли е била целта на една инвентаризация на завода по поръчка на Гарвин или на хората от „Конли-Уайт“. Обикновено тя означаваше подготовка за продажба, при която трябва да се установи бракът при предаването на активите и…

— Том, чуваш ли ме?

— Да, да.

— Та му казвам, че нямам представа от тези неща. От ултравиолетовото излъчване и чиповете, да. От години монтираме чипове в телефоните и досега не е имало никакви проблеми. Тогава онзи ми обяснява: „О, не става дума за монтирането. Ултравиолетовите лъчи имат значение, ако произвеждате чипове.“ Аз му разправям, че не произвеждаме. А той вика: „Знам.“ И затова се чудя какво го интересува стъклото. Томи? Слушаш ли? Каква е тая работа? — горещеше се Ларсън. — Още днес навсякъде ще плъзнат петнайсетина души. Само не ми казвай, че е рутинна проверка.

— Не, май не е.

— Струва ми се, че се канят да продадат завода на някой, който произвежда чипове. И това не сме ние.

— Съгласен съм. Така излиза.

— По дяволите! — възкликна Еди. — Останах с впечатление, че според теб това няма да се случи. Том, хората се тревожат. Аз също.

— Разбирам.

— Непрекъснато ме питат. Някои току-що са купили къща, други очакват дете и искат да са наясно. Какво да им отговарям?

— Еди, нямам никакви сведения.

— Божичко, Том, та нали ти си шефът!

— Знам. Нека проверя какво са правили счетоводителите в Корк. Бяха там миналата седмица.

— Преди час вече говорих с Колин. От Оперативния отдел пристигнали двама души. Само за един ден. Били много учтиви. Не като тези тук.

— Без никаква инвентаризация?

— Без инвентаризация.

— Добре — въздъхна Сандърс. — Чакай да проверя.

— Томи — допълни Еди, — честно казано, притеснявам се, че вече не си в течение.

— Аз също — отвърна Сандърс, — аз също.