Разкриване

— Дано не съм създал погрешно впечатление у Мередит, защото съм напълно убеден във възможностите ни да произвеждаме устройството „Туинкъл“.

— Не се съмнявам — отвърна Никълс. — Конкуренцията от „Сони“ и „Филипс“ обаче ни гони по петите и не съм сигурен, че е достатъчно да изразите увереност. Колко от произведените устройства отговарят на спецификациите?

— Не разполагам с такава информация.

— Съвсем приблизително.

— Не бих могъл да кажа, без да имам пред себе си точните данни.

— А има ли такива точни данни?

— Да, просто не са у мен в момента

Никълс се намръщи. Изражението му ясно говореше: защо не си ги донесъл, като знаеш, че това е темата на съвещанието?

Конли се изкашля.

— Мередит каза, че са натоварени само двайсет и девет процента от производствените мощности и само пет процента от устройствата отговарят на спецификациите. Така ли е?

— Горе-долу. Да

В залата настъпи кратка пауза. Никълс рязко се наведе напред.

— По всичко личи, че се нуждая от разяснение — каза той. — При подобни цифри на какво се основава увереността ви в устройството „Туинкъл“?

— На предишен опит — отвърна Сандърс. — Имали сме наглед неразрешими производствени проблеми, с които после бързо сме се справяли.

— Ясно. Значи смятате, че предишният ви опит е приложим и в този случай.

— Да.

Никълс се облегна и скръсти ръце на гърдите си. Изглеждаше крайно недоволен.

Джим Дейли, кльощавият инвестиционен банкер, се наведе и каза:

— Моля те, не ни разбирай погрешно, Том. Не се опитваме да те поставим натясно. Отдавна сме набелязали няколко причини за закупуването на фирмата независимо от конкретния проблем с „Туинкъл“. Затова не смятам, че „Туинкъл“ е основната тема днес. Просто искаме да изясним докъде сме стигнали с него, затова бъди колкото е възможно по-откровен.

— Вижте, проблеми има — отговори Сандърс. — В момента ги изясняваме. Но част от тях може да са свързани и с проектирането.

— Кой е най-лошият вариант? — попита Дейли.

— Най-лошият ли? Да спрем производството, да преработим кутиите и вероятно контролните чипове и пак да продължим.

— И колко ще е забавянето?

От девет до дванайсет месеца, помисли си, но на глас каза:

— До шест месеца.

— Господи! — прошушна някой.

— Джонсън намекна, че максималното забавяне ще бъде шест седмици — каза Дейли.

— Дано да се окаже права. Но нали говорехме за най-лошия вариант.

— Наистина ли смяташ, че ще отнеме шест месеца?

— Питахте за най-лошия вариант. Според мен той е малко вероятен.

— И все пак е възможен, нали?

— Да, възможен е.

Никълс пак се наведе и въздъхна дълбоко.

— Да видим дали съм разбрал правилно. Ако наистина има проблеми с проекта на устройството, те са възникнали под вашето ръководство, нали така?

— Да.

Никълс поклати глава.

— Добре. След като сте забъркали тази каша, смятате ли, че сте най-подходящият човек да я оправите? Сандърс потисна обзелия го гняв.

— Да — отговори твърдо той. — Дори смятам, че точно аз мога да се справя най-добре. Както казах, изпадали сме в подобни положения и преди. И сме се оправяли. Познавам всички участници в проекта. Освен това съм уверен, че можем да решим проблема. — Чудеше се как да обясни на тези хора в костюми какво всъщност представлява производството. — Когато се определят циклите — продължи той, — връщането към чертожните дъски не е чак толкова страшно. На никого не му е приятно, но може да се окаже полезно. Преди почти всяка година правехме цяло поколение нови изделия. Сега все по-често усъвършенстваме съществуващите поколения. Ако се наложи да преработим чиповете, може би ще успеем да кодираме с алгоритмите за видеокомпресия, които още не бяха създадени, когато започнахме работа по устройството. Така крайният потребител ще почувства ускоряването далеч по-добре, отколкото със спецификациите на обикновените устройства. Няма да се върнем към устройството за сто милисекунди. Ще се върнем към създаването на устройство за осемдесет милисекунди.

— Но междувременно няма да сте навлезли на пазара — възрази Никълс.

— Така е.

— Няма да сте утвърдили търговска марка, няма да сте завладели част от пазара за новото изделие. Няма да сте разработили търговска мрежа, връзки с дистрибутори и рекламна кампания, защото няма да имате зад себе си реално производство. Може би устройството ви ще е по-добро, но ще е напълно неизвестно. Ще започнете от нулата.

— Всичко това е вярно. Но пазарът реагира бързо.

— Конкуренцията също. Докъде ще са стигнали в „Сони“, докато навлезете на пазара? Ще бъдат ли и те на осемдесет милисекунди?

— Не зная — каза Сандърс. Никълс въздъхна.

— Съжалявам, че не мога да бъда по-уверен докъде точно сме стигнали. Да не говорим за това дали по въпроса работят най-подходящите хора.

Мередит взе думата за пръв път.

— Може би аз греша тук. Когато, Том, говорихме за „Туинкъл“, останах с впечатлението, че проблемите са доста сериозни.

— Да, така е.

— Не смятам, че някой тук иска да крие проблемите.

— Нищо не крия — бързо възрази Сандърс. Думите се изтръгнаха от него, без да усети. Чу гласа си — остър и напрегнат.