Читаем Разкриване полностью

Сандърс се намръщи. Не си представяше, че тя е в състояние да обсъжда срещата.

— Вчерашната ли?

— Обясни ми, че си я подложил на сексуален тормоз.

— Какво съм направил?

— Хайде, Том, не се горещи. Мередит ме увери, че няма да повдига обвинения. Можем да се оправим вътре във фирмата, без много шум. Така ще е най-добре за всички. Всъщност тъкмо разглеждах организационните схеми и…

— Чакай малко — прекъсна го Сандърс. — Тя твърди, че аз съм тормозил сексуално нея? Блакбърн се втренчи в него.

— Том! Отдавна сме приятели. Мога да те уверя, че не е задължително да правим проблем от случката. Защо да се разчу-ва из фирмата? Защо да научава жена ти? Както казах, можем да се оправим без много шум. Така че всички да са доволни.

— Чакай малко, не е вярно…

— Том, само една минута, моля те. Най-важното е да ви разделим. Така че да не си й подчинен. Мисля, че идеалният вариант за теб е повишение в друга насока.

— Какво значи това?

— Виж. Има вакантно място за заместник по техническите въпроси в поделението за клетъчни телефони в Остин. Искам да те прехвърля там. Запазваш длъжността, заплатата и привилегиите. Всичко се запазва, само че ще бъдеш в Остин и няма да имаш пряка връзка с нея. Как ти звучи?

— Остин.

— Да.

— Клетъчни телефони.

— Да. Чудесен климат, добри условия за работа… университетски град… възможност да отървеш семейството от безкрайните дъждове…

— Но „Конли“ смята да продаде завода в Остин! — възкликна Сандърс.

Блакбърн седна на стола зад бюрото.

— Нямам представа откъде си чул това, Том — спокойно отговори той. — Но изобщо не е вярно.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Повярвай ми, през ум няма да им мине да продадат завода в Остин. Защо им е, няма никакъв смисъл.

— Тогава защо правят инвентаризация на завода?

— Сигурен съм, че ще разнищят всички дейности. Виж, Том.

От „Конли“ се тревожат за приходите след сливането, а както знаеш, заводът в Остин е много рентабилен. Предоставихме им данните. Сега те ги проверяват, за да се убедят, че са верни. Но не е възможно да го продават. Производството на клетъчни телефони неизменно ще се разширява, Том. Ти го знаеш. Затова според мен свободната длъжност в Остин е отлична възможност за развитието на твоята кариера.

— Но това значи, че напускам новите изделия, нали?

— Ами да. Въпросът е да те изтеглим от това поделение.

— Тогава няма да бъда в новата фирма след обособяването й.

— Така е.

Сандърс закрачи напред-назад.

— Това е напълно неприемливо.

— Хайде да не избързваме — каза Блакбърн. — Да разгледаме всички последствия.

— Фил, не знам какво ти е казала, но…

— Разказа ми всичко…

— Според мен обаче трябва да знаеш…

— И аз искам да знаеш, Том — прекъсна го Блакбърн, — че не изразявам мнение за онова, което е могло да се случи. Нито ми е работа, нито ме интересува. Просто се мъча да разреша труден проблем във фирмата.

— Фил, слушай. Не съм направил нищо.

— Разбирам, че може би така го възприемаш, но…

— Не съм я тормозил. Тя ме тормозеше.

— Убеден съм, че може да ти се е сторило така, но…

— Фил, честно ти казвам. Само дето не ме изнасили. — Сандърс се разхождаше нервно. — Фил, не аз, а тя упражни сексуален тормоз спрямо мен.

Блакбърн въздъхна и се отпусна на стола Започна да почуква с молив в ъгъла на бюрото.

— Откровено казано, Том, трудно ми е да повярвам.

— Така си беше.

— Мередит е красива жена, Том. Много жизнена, сексапилна. Според мен е естествено един мъж… хм… да изгуби самообладание.

— Фил, не ме чуваш. Тя ме тормозеше. Блакбърн сви безпомощно рамене.

— Чувам те, Том. Просто… трудно ми е да си го представя.

— Тя атакува. Искаш ли да чуеш какво стана вчера?

— Добре. — Блакбърн се размърда на стола. — Разбира се, че искам да чуя твоята версия. Том, работата е там, че Мередит има много големи връзки във фирмата Направи впечатление на изключително важни хора.

— Искаш да кажеш Гарвин.

— Не само Гарвин. Мередит има опора на няколко места.

— „Конли-Уайт“ ли?

Блакбърн кимна.

— Да. И там.

— Не искаш ли да чуеш моя разказ за вчерашната случка?

— Разбира се, че искам — каза Блакбърн и прокара пръсти през косите си. — Разбира се. Искам да бъда съвсем справедлив. Мъча се обаче да ти внуша, че независимо от всичко ще се наложат известни размествания. А Мередит има важни съюзници.

— Значи няма значение какво казвам. Блакбърн намръщено го гледаше как се разхожда из кабинета.

— Разбирам, че си разстроен. То се вижда. Освен това във фирмата те ценят. Но се опитвам да ти обясня, Том, че трябва да погледнеш нещата в очите.

— Какви неща? Блакбърн въздъхна

— Имаше ли свидетели вчера?

— Не.

— Значи разполагаме само с твоята версия срещу нейната

— Така излиза

— Иначе казано, загубена работа.

— Ами! Няма причини да се приема, че аз лъжа, а тя казва истината

Перейти на страницу:

Похожие книги

Путь хитреца
Путь хитреца

Артем Берестага — ловкий манипулятор, «специалист по скользким вопросам», как называет он себя сам. Если он берет заказ, за который не всегда приличные люди платят вполне приличные деньги, успех гарантирован. Вместе со своей командой, в составе которой игрок и ловелас Семен Цыбулька и тихая интриганка Элен, он разрабатывает головоломные манипуляции и самыми нестандартными способами решает поставленные задачи. У него есть всё: деньги, успех, признание. Нет только некоторых «пустяков»: любви, настоящих друзей и душевного покоя — того, ради чего он и шел по жизни на сделки с совестью. Судьба устраивает ему испытание. На кону: любовь, дружба и жизнь. У него лишь два взаимоисключающих способа выиграть: манипуляции или духовный рост. Он выбирает оба.

Владимир Александрович Саньков

Детективы / Триллер / Триллеры