Разкриване

— Естествено — съгласи се Блакбърн. — Но не разбираш ли ситуацията? Твърдения на мъж, че е подложен на сексуален тормоз от жена, са — как да кажа — доста необичайни. Никога не сме имали такъв случай във фирмата Това не означава, че е невъзможно да се случи. Но означава, че ще ти е трудно, дори Мередит да нямаше такива връзки. — Блакбърн замълча за малко, после продължи: — Просто не ми се иска да пострадаш.

— Вече пострадах.

— Пак говорим за чувства. Противоречиви твърдения. И за съжаление, Том, никакви свидетели.

Блакбърн потърка нос и дръпна реверите си.

— Ако ме изтеглиш от новите изделия, ще пострадам. Защото няма да участвам в новата фирма. Фирмата, за която работих дванайсет години.

— Това е интересна правна позиция — отбеляза Блакбърн.

— Не ти говоря за правни позиции, говоря за… — Виж, Том. Остави ме да го обсъдя с Гарвин. Междувременно защо не идеш да помислиш за Остин? Обмисли внимателно. Защото никой не печели в такава ситуация. Можеш да нараниш Мередит, но ти самият ще пострадаш още повече. Ето това ме тревожи, защото си ми приятел.

— Ако ми беше приятел… — подхвана Сандърс.

— Приятел съм ти — не го остави да се доизкаже Блакбърн. — Независимо дали в момента го признаваш. — Той се изправи зад бюрото. — Само това оставаше вестниците да гръмнат. Защо да научават жена ти и децата? Защо да те разнасят в Бейнбридж до края на лятото? Няма да ти се отрази добре.

— Разбирам, но…

— Да гледаме на нещата такива, каквито са, Том — повтори Блакбърн. — Фирмата е изправена пред противоречиви твърдения. Станалото станало. Трябва да видим какво ще правим оттук нататък. Казвам само, че бих искал да намерим бързо решение на въпроса. Затова помисли. Моля те. И пак ела при мен.

След като Сандърс излезе, Блакбърн се обади на Гарвин.

— Току-що говорих с него — осведоми той шефа.

— И?

— Твърди, че е станало точно обратното. Че тя е упражнила сексуален тормоз.

— Божичко, каква каша! — възкликна Гарвин.

— Да. Но, от друга страна, какво очакваш да каже? Обикновено се реагира така в подобни случаи. Мъжете винаги отричат.

— Да. Но, това е опасно, Фил.

— Разбирам.

— Не искам историята да се раздухва

— Няма, няма.

— Най-важното сега е да намерим решение на въпроса.

— Разбирам, Боб.

— Предложи ли му Остин?

— Да. Сега обмисля.

— Ще приеме ли?

— Според мен не.

— Опита ли да го убедиш?

— Ами помъчих се да му внуша, че няма да подгоним Мередит и че в случая ще застанем на нейна страна.

— По дяволите! Точно това ще направим — каза Гарвин.

— Според мен му е ясно. Нека видим какво ще ни каже, когато се върне.

— Няма да заведе дело, нали?

— Прекалено е умен, за да го стори.

— Дано — раздразнено измърмори Гарвин и затвори слушалката.

Трябва да погледнеш нещата в очите.

Сандърс стоеше в парка Пайниър и гледаше дъждеца, облегнат на един стълб. Прехвърляше наум срещата с Блакбърн.

Той дори не прояви желание да чуе версията му. Не му позволи да я разкаже. Вече знаеше какво се е случило.

Тя е много сексапилна жена. Естествено е един мъж да изгуби самообладание.

Така щяха да си кажат всички в „Диджи Ком“. Нямаше да има човек, който да не повярва в това обяснение. Според Блакбърн било трудно да се повярва, че Сандърс е бил подложен на сексуален тормоз. Значи и другите ще си помислят същото.

Блакбърн му каза, че няма значение какво всъщност се е случило. Обясни му, че Джонсън има големи връзки и че никой няма да повярва как една жена тормози сексуално един мъж.

Трябва да погледнеш нещата в очите.

Искаха от него да напусне Сиатъл и новите изделия. Никакви акции, никакви големи печалби. Никакво възнаграждение за дванайсетте дълги години работа. Всичко бе загубено.

Остин. Убийствено горещ, сух, нов-новеничък.

Сюзан никога не би приела. В Сиатъл имаше успешна адвокатска практика, градена години наред. Тъкмо бяха ремонтирали къщата. Децата харесваха града. И най-малкият намек за преместване от страна на Сандърс би събудил подозренията на Сюзан. Тя щеше да се заинтересува какви са причините. И рано или късно щеше да научи. Приемеше ли прехвърлянето, щеше да признае пред жена си, че е виновен.

Както и да обмисляше нещата, както и да го въртеше, Сандърс не виждаше благоприятен изход. Здравата бе загазил.

Приятел съм ти. Том, независимо дали в момента го признаваш.

Спомни си как на сватбата Блакбърн, който му кумуваше, изтърси, че иска да натопи халката на Сюзан в зехтин, защото халките винаги трудно се слагали на пръста. Блакбърн бе изпаднал в паника да не би някоя дребна подробност от церемонията да се обърка. Такъв си беше: винаги се тревожеше за външния вид.

Защо да научава жена ти?

Излизаше, че Фил го пързаля. Фил и Гарвин зад него. И двамата го пързаляха. Толкова години усилен труд за фирмата и сега пет пари не даваха за него. Заемаха безусловно страната на Мередит. Дори не желаеха да изслушат неговата версия за случилото се.

Докато стоеше под дъжда, смайването бавно се стопи. Заедно с него изчезна и чувството за лоялност. Сандърс се ядоса. Извади телефона и набра един номер.

— Кабинетът на господин Пери.

— Обажда се Том Сандърс.

— Съжалявам, господин Пери е в съда. Да му предам ли нещо?