Разкриване

— Не. Може да се каже, че изобщо не сме се виждали. Когато постъпи във фирмата, бе назначена в Оперативния отдел за контрол върху проектите в Кюпъртино. Аз пък бях в Сиатъл, в новите изделия. Нямахме особена връзка.

— Значи през този период не сте й бил подчинен?

— Не.

— Опишете ми госпожа Джонсън. На колко години е?

— Трийсет и пет.

— Можете ли да я характеризирате като привлекателна?

— Да.

— А като много привлекателна?

— Като момиче е печелила някакъв конкурс за красота.

— Значи може да се каже, че е много привлекателна — Писалката продължаваше да дращи по бележника.

— Да.

— Ами останалите мъже… може ли да се твърди, че и те я намират за привлекателна?

— Да.

— Какво е отношението й към сексуалните въпроси? Позволява ли си шеги на тази тема? Мръсни вицове, намеци, дръзки подмятания?

— Не, никога.

— Жестове? Флиртове? Има ли навика да докосва хората?

— Не. Разбира се, съзнава, че е хубава и може да използва това обстоятелство. Но поведението й е… малко хладно. Тя е от типа на Грейс Кели.

— Казват, че Грейс Кели е била много активна полово и е имала връзка с повечето си партньори в киното.

— Не зная.

— Аха. Какво ще кажете за госпожа Джонсън, има ли интимни връзки с някого във фирмата?

— Не зная. Не съм чувал.

Фернандес обърна нова страница в бележника.

— Добре. А откога ви е началник? Нали е ваш пряк ръководител?

— Да. От един ден.

За пръв път Фернандес изглеждаше учудена. Погледна го, после отхапа от сандвича.

— Един ден ли?

— Да. Вчера беше първият ден от новата организация във фирмата. Току-що е назначена.

— Значи в деня, когато е назначена, тя се среща с вас привечер.

— Да.

— Добре. Казахте ми, че сте седели на канапето и тя ви е целувала. Какво се случи след това?

— Тя разкопча ципа… ами първо започна да ме гали.

— По половите органи.

— Да. И да ме целува.

Сандърс усети, че го избива пот. Избърса с длан челото си.

— Разбирам, че ви е трудно. Ще се опитам да съкратя тази част колкото е възможно — каза Фернандес. — И после?

— После разкопча панталоните и продължи да ме гали.

— Пенисът ви изваден ли беше?

— Да.

— Кой го извади?

— Тя.

— Значи тя изважда пениса от панталоните ви и започва да го гали, нали така?

Фернандес го изгледа над очилата и за миг той извърна от неудобство очи. Но след това пак я погледна и забеляза, че тя не изпитва никакво неудобство. Поведението й беше повече от клинично, повече от професионално — адвокатката бе някак отчуждена и много студена.

— Да — потвърди той. — Точно така стана.

— И каква беше реакцията ви?

— Ами… — Сандърс притеснено сви рамене. — Подейства.

— Възбудихте се полово.

— Да.

— Казахте ли й нещо?

— Какво например?

— Само питам дали сте й казали нещо.

— Какво по-точно? Не зная.

— Казахте ли изобщо нещо?

— Измърморих нещо, не знам какво. Чувствах се много неудобно.

— Помните ли думите си?

— Май непрекъснато повтарях „Мередит“, мъчех се да я спра, разбирате ли, но тя или ме прекъсваше, или се нахвърляше да ме целува.

— Казахте ли нещо друго освен „Мередит“?

— Не помня.

— Как ви се стори онова, което тя правеше?

— Беше ми неудобно.

— Защо?

— Боях се да не се забъркам с нея, защото сега ми е началник и защото вече съм женен и не искам никакви усложнения в живота си. Нали разбирате, служебен роман.

— Защо не? — попита Фернандес. Въпросът го изненада.

— Защо не ли?

— Да. — Адвокатката го гледаше право в очите със студен преценяващ поглед, — В края на краищата сте насаме с красива жена. Защо да не преживеете един роман?

— Господи!

— Именно този въпрос ще ви зададат почти всички.

— Женен съм.

— И какво от това? Женените непрекъснато се забъркват в любовни авантюри.

— Вижте, жена ми е адвокат и е много мнителна.

— Познавам ли я?

— Казва се Сюзан Хандлър. Работи в „Лиман, Кинг“. Фернандес кимна

— Чувала съм за нея. Така Страхували сте се, че тя ще научи.

— Разбира се. Тоест, ако започнеш интимна връзка в службата, всички ще научат. Няма начин да остане в тайна.

— Значи сте се тревожели, че ще се разчуе.

— Да Но това не е главната причина

— А каква е главната причина?

— Тя ми е началник. Не ми хареса положението, в което бях изпадна. Тя, разбирате ли… има право да ме уволни. Затова излизаше, че се налага да го направя. Беше ми много неприятно.

— Обяснихте ли й това?

— Помъчих се.

— Как?

— Ами помъчих се.

— Можете ли да твърдите, че сте й показали отрицателно отношение към нейните аванси?

— В крайна сметка да.

— По какъв начин?

— Ами в крайна сметка продължихме това… все едно как ще го наречете, встъпление или нещо подобно, тя остана без бикини и…

— Извинявайте. Как се получи така, че тя остана без бикини?

— Аз й ги свалих.

— Тя помоли ли ви да ги свалите?

— Не. Но в този момент вече бях доста възбуден, имах намерение да го направя или най-малкото мислех дали да го направя.

— Щели сте да имате сношение.

Гласът й отново прозвуча студено. Писалката дращеше.

— Да.

— Вие сте участваш доброволно.

— Известно време. Да.

— В какъв смисъл сте участвали доброволно? — попита Фернандес. — Имам предвид докосвахте ли тялото, гърдите или половите й органи по собствена инициатива, без тя да ви подканя?

— Не знам. Тя ме подканяше за всичко.