Разкриване

Без да споменава „Конли-Уайт“, Сандърс разказа накратко за сутрешното съвещание и своето унижение. За спора с Мередит. За разговора С Фил Блакбърн. За предложението да го преместят на друга длъжност. За това, че го лишават от участие в евентуално обособяване на акционерно дружество. За решението да потърси съвет.

Фернандес почти не задаваше въпроси и уверено си водеше бележки. Накрая отмести жълтия бележник.

— Добре. Мисля, че си изясних достатъчно картината. Чувствате се унизен и пренебрегнат. И питате дали тук става дума за сексуален тормоз.

— Да — кимна Сандърс.

— Така. Имате аргументи. Делата за сексуален тормоз се гледат от съдебни заседатели и не знам какво би могло да се случи в съда. Но като имам предвид разказаното от вас, съм длъжна да ви кажа, че позицията ви не е особено силна.

Сандърс остана смаян.

— Господи!

— Не аз съм писала закона. Просто откровено ви обяснявам, за да бъдете наясно, когато вземате решение. Положението ви не е розово, господин Сандърс.

Фернандес дръпна стола назад и започна да прибира материали в куфарчето си.

— Имам пет минути и накратко ще ви разкажа какво представлява сексуалният тормоз по закон, защото много клиенти не знаят. Член седми от Закона за гражданските права от 1964 година забранява дискриминацията на работното място въз основа на различия в пола, но практически години наред нямахме правна дефиниция на понятието „сексуален тормоз“. В средата на осемдесетте Комисията за равни възможности за труд, създадена в съответствие с Член седми, разработи дефиницията. През последните няколко години терминът се доизясни на основата на прецедентното право. Затова вече разполагаме с ясни определения. Според закона, за да заведеш съдебен иск за сексуален тормоз, трябва да е налице поведение, характеризиращо се с три елемента. Първо, трябва да има сексуален елемент. Това означава например, че разказването на вулгарни или мръсни вицове не е сексуален тормоз, макар слушателят да ги смята за обидни. Поведението трябва да е сексуално по своя характер. Във вашия случай наличието на този елемент не буди никакво съмнение, ако се съди от вашия разказ.

— Ясно.

— Второ, поведението трябва да е било нежелано. Съдът прави разграничение между доброволно и желано поведение. Например дадено лице може да има сексуална връзка с висшестоящ и тя очевидно е доброволна — никой не го заплашва с пистолет в упор. Но според съда служителят може да смята, че няма друг избор, освен да се подчини, затова сексуалната връзка не е започната по собствена воля и в този смисъл е нежелана За да установи дали поведението наистина е било нежелано, съдът разглежда съпътстващите прояви в най-широк смисъл. Позволявал ли си е служителят да разказва мръсни вицове на работното място и показал ли е по такъв начин, че подобни закачки от страна на другите са желани? Допускат ли е служителят полова разпуснатост или задевки с други служители? Ако служителят е имат фактическа връзка, приемат ли е висшестоящия в апартамента си, посещават ли е висшестоящия в болница и срещат ли се е с него във време, когато това не се е налагало във връзка с работата? Предприемат ли е други действия, които да водят до извода за активно и доброволно участие във връзката? Освен това съдът проверява дали служителят е заявявал пред висшестоящия, че поведението му е нежелано, дати се е оплаквал пред трети лица за връзката, или се е опитват да избегне нежеланата ситуация. Тези обстоятелства придобиват по-голямо значение, когато служителят е високопоставен, и затова се смята, че разполага с по-голяма свобода на действие.

— Но аз не съм казал на никого.

— Така е. И на нея не сте казали. Най-малкото недвусмислено, доколкото разбрах.

— Не смятах, че мога да го направя.

— Разбирам ви. Но това ще създаде проблем в хода на делото. И така, третият елемент на сексуалния тормоз е дискриминацията въз основата на различия в пола. Най-често разпространената практика е quid pro quo — сексуални услуги в замяна на запазване на работата или повишение. Тук не е задължително заплахата да е била заявена изрично. Останах с впечатлението, че госпожа Джонсън има право да ви уволни, нали?

— Да.

— Защо смятате така?

— Каза ми Фил Блакбърн.

— Недвусмислено?

— Да.

— А госпожа Джонсън? Направи ли ви някакво предложение, свързано със секса? Спомена ли снощи за възможността да ви уволни?

— Не направо, но се усещаше. Витаеше във въздуха.

— Откъде съдите?

— Подхвърляше разни неща като: „Докато работим заедно, можем и да се позабавляваме.“ Освен това изразяваше желание за интимна връзка по време на служебни командировки до Малайзия и така нататък.

— И вие ги изтълкувахте като подразбираща се заплаха за уволнение ли?

— Изтълкувах го, че ако искам да съм в добри отношения с нея, най-добре е да се съглася.

— Но нямахте желание да го правите?

— Не.

— Казахте ли й го?

— Казах, че съм женен и че нещата между нас са се променили.

— Е, по принцип подобен разговор е довод във ваша полза. Стига да е имало свидетели.

— Нямаше.