Читаем Разкриване полностью

— Разбира се — успокои го Мередит, — не съм казвала подобно нещо. Просто за някои от нас не е лесно да се ориентираме в техническите въпроси. Търсим простичко обяснение на създалото се положение. Ти можеш да ни помогнеш.

— Точно това се опитвам да направя — каза той.

Знаеше, че е заел отбранителна позиция. Но нямаше избор.

— Да,, Том, зная — продължи Мередит с все същия успокоителен тон. — Ето ти обаче един пример: ако лазерните четящи и пишещи глави не са синхронизирани с инструкциите от контролния чип за поднабор „ем“, какво значи това за нас от гледна точка на периода за усвояване на производството?

Мередит просто се изхвърляше. Демонстрираше познания, като засипваше слушателите с технически термини, но думите й го извадиха от равновесие. Защото лазерните глави бяха само четящи, а не едновременно четящи и пишещи, и нямаха нищо общо с поднабор „ем“ от контролния чип. Целият контрол на позициите се осъществяваше от поднабор „хикс“. А самият поднабор „хикс“ беше лицензиран код на „Сони“, част от кода, който всяка фирма използваше в СД-устройствата.

За да отговори, без да я изложи, Сандърс трябваше да съчини някаква нелепица.

— Да, въпросът е много уместен, Мередит — каза той. — Но според мен поднабор „ем“ би трябвало да е относително лесен проблем, ако предположим, че лазерните глави не излизат извън допустимите отклонения. Ще ни трябват евентуално три-четири дни за настройка.

Сандърс хвърли бърз поглед към Чери и Луин — единствените хора в залата, които разбираха, че току-що казаното е пълна глупост. Двамата кимаха разбиращо. Чери дори потъркваше брадичка.

— Очакваш ли проблем с асинхронните проследяващи сигнали от главното табло? — попита Джонсън.

Пак объркваше всичко. Проследяващите сигнали идваха от захранването и се управляваха от контролния чип. В устройствата изобщо нямаше главно табло. Но Сандърс вече беше влязъл в тон и бързо отговори:

— Трябва да се вземе предвид, Мередит, и да се провери внимателно. Може да се окаже, че асинхронните сигнали са с изместена фаза, нищо повече.

— Лесно ли е да се поправи изместването на фазата?

— Мисля, че да. Никълс се изкашля.

— Струва ми се, че проблемът е вътрешен и от технически характер. Може би е време да преминем към другите въпроси. Коя е следващата точка от дневния ред?

— Предвидили сме демонстрация на видеокомпресията в зала на същия етаж — обади се Гарвин.

— Чудесно. Хайде да я видим.Заскърцаха столове. Всички станаха и се заизнизваха от стаята. Мередит събираше материалите си по-бавно. Сандърс също се позабави.

Когато останаха сами, попита:

— Какво беше всичко това, по дяволите?

— Кое?

— Глупостите за контролните чипове и четящите глави. Изобщо не ти е ясно За какво говориш.

— Не си прав — ядоса се тя. — Оправях кашата, която си забъркал. — Мередит се облегна на масата и го загледа унищожително. — Слушай, Том. Реших да се вслушам в съвета ти от вчера и да кажа истината за устройството. Сутринта обясних, че проблемите са сериозни, че ти ги познаваш много добре и ще ги обясниш. Подготвих почвата да разкажеш онова, което искаше. И изведнъж ти се явяваш и твърдиш, че няма съществени проблеми.

— Но аз останах с впечатление, че вчера се споразумяхме…

— Тези хора не са глупави и няма да можем да ги излъжем. — Мередит щракна куфарчето си. — Добросъвестно предадох думите ти. А после казваш, че не знам какво говоря.

Сандърс прехапа устни, мъчеше се да овладее гнева си.

— Не знам какво според теб става тук — продължи тя. — Хората не се интересуват от технически подробности. Няма да различат четяща глава от вибратор. Интересува ги само дали нещата са под контрол и има ли човек, който да отговаря за решаването на проблемите. Искат увереност. А ти не им я вдъхна. Затова се наложи да скоча и да наговоря куп технически глупости. Трябваше да замажа положението. Постарах се доколкото можах. Да бъдем обаче откровени: днес не бе убедителен, Том. Никак.

— По дяволите — каза той, — говориш само за престижа. За престижа на фирмата на фирмено съвещание. Но в края на краищата някой трябва да произведе проклетото устройство…

— Слушай…

— От осем години ръководя отдела и го ръководя безупречно…

— Мередит — подаде глава Гарвин. Двамата млъкнаха.

— Чакаме, Мередит — каза Гарвин и изгледа студено Сандърс.

Тя грабна куфарчето и изфуча от залата.

Сандърс веднага слезе в кабинета на Блакбърн.

— Трябва да се видя с Фил.

Секретарката му Сандра въздъхна.

— Много е зает днес.

— Трябва да го видя още сега.

— Нека да проверя, Том. — Тя натисна копчето на вътрешната уредба. — Фил! Том Сандърс е тук. — За миг се заслуша, после се обърна към него: — Каза направо да влизаш.

Сандърс влезе в кабинета на Блакбърн и затвори вратата. Блакбърн се изправи зад бюрото и прокара ръце по гърдите си.

— Том, радвам се, че слезе. Двамата се здрависаха набързо.

— Не се получава с Мередит — веднага заяви Сандърс, още ядосан от срещата си с нея.

— Да, зная.

— Струва ми се, че няма да се сработим. Блакбърн кимна.

— Знам. Тя вече ми каза.

— А! Какво ти каза?

— Разказа ми за вчерашната среща, Том.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Путь хитреца
Путь хитреца

Артем Берестага — ловкий манипулятор, «специалист по скользким вопросам», как называет он себя сам. Если он берет заказ, за который не всегда приличные люди платят вполне приличные деньги, успех гарантирован. Вместе со своей командой, в составе которой игрок и ловелас Семен Цыбулька и тихая интриганка Элен, он разрабатывает головоломные манипуляции и самыми нестандартными способами решает поставленные задачи. У него есть всё: деньги, успех, признание. Нет только некоторых «пустяков»: любви, настоящих друзей и душевного покоя — того, ради чего он и шел по жизни на сделки с совестью. Судьба устраивает ему испытание. На кону: любовь, дружба и жизнь. У него лишь два взаимоисключающих способа выиграть: манипуляции или духовный рост. Он выбирает оба.

Владимир Александрович Саньков

Детективы / Триллер / Триллеры