Разкриване

Конли и Дейли се кикотеха, докосваха напосоки цифрите по таблиците и изваждаха подробни отчети, които вече висяха от всички страни.

— Хей, ами как да се отървем от всичко това?

— Можете ли да намерите първоначалната таблица?

— Скрита е под останалите.

— Наведете се и погледнете. Вижте можете ли да стигнете до нея.

Конли се приведе и сякаш затърси нещо отдолу. Протегна ръка и като че взе нещо.

— Намерих я.

— Добре, сега виждате зелена стрелка в десния ъгъл. Докоснете я.

Конли изпълни указанието. Всички материали влетяха обратно в първоначалната електронна таблица.

— Неописуемо!

— Искам и аз — обади се Дейли.

— Не, не може. Ще го направя аз.

— Не, аз!

— Аз!

Двамата се смееха, очаровани като деца. Приближи се Блакбърн.

— Знам, че на всички е много приятно — обърна се той към Никълс, — но изоставаме от графика и може би вече е време да се върнем в заседателната зала.

— Добре — съгласи се Никълс с очевидно нежелание. После се обърна към Чери: — Сигурно ли е, че ще ни доставите едно от тези неща?

— Разчитайте на мен! — отвърна той. — Съвсем сигурно.

На връщане към заседателната зала представителите на „Конли-Уайт“ бяха доста възбудени: говореха бързо, смееха се на преживяното. Хората от „Диджи Ком“ крачеха тихо до тях, за да не развалят доброто им настроение. Именно тогава Марк Луин настигна Сандърс и му прошепна:

— Хей, защо не ми се обади снощи?

— Обадих се — учуди се Сандърс. Луин поклати глава.

— Нямаше съобщение, когато се прибрах — каза той.

— Оставих го на телефонния секретар към шест и петнайсет.

— Не съм го получил — отговори Луин, — а сутринта, когато дойдох, теб те нямаше. — Той сниши глас: — Боже! Каква каша. Дойдох на съвещанието за „Туинкъл“ без никаква представа какъв ще е подходът.

— Съжалявам — каза Сандърс. — Не знам как е станало.

— За щастие Мередит пое обсъждането — продължи Луин, — иначе направо щях да загазя. Всъщност аз… Ще поговорим после — каза той, като забеляза, че Джонсън забавя крачка, за да поговори със Сандърс, и се отдръпна

— Къде, по дяволите, беше? — попита Джонсън.

— Мислех, че съвещанието е от осем и половина

— Обадих се у вас снощи точно заради промяната в осем. Следобед трябва да хванат самолет за Остин. Затова изтеглихме всичко по-рано.

— Не са ми предали.

— Говорих с жена ти. Не ти ли предаде?

— Мислех, че е от осем и половина. Джонсън поклати глава, сякаш да сложи край на този разговор.

— Както и да е — каза тя, — на съвещанието от осем часа се наложи да възприема друг подход към „Туинкъл“ и е много важно да съгласуваме донякъде нещата в светлината на…

— Мередит! — Начело на групата, Гарвин бе обърнал поглед назад към нея. — Мередит, Джон иска да те пита нещо.

— Идвам — отговори тя, изгледа намръщено Сандърс за последен път и забърза към първите в групата

Когато се върнаха в заседателната зала, настроението беше приповдигнато. Всички продължаваха да се шегуват, докато сядаха по местата си. В началото на обсъждането Ед Никълс се обърна към Сандърс:

— Мередит ни осведоми за досегашната работа по устройството „Туинкъл“. След като дойдохте, бихме искали да чуем и вашето мнение.

Наложи се да възприема друг подход към „Туинкъл“, беше казала Мередит. Сандърс се поколеба.

— Моето мнение ли?

— Да — потвърди Никълс, — нали вие отговаряте за „Туинкъл“?

Сандърс огледа лицата около масата, които се взираха в очакване. Погледна и Джонсън, но тя беше отворила куфарчето си, ровеше в книжата и вадеше някакви издути жълти пликове.

— Добре — започна Сандърс, — направихме няколко прототипа и извършихме всички изпитания. Несъмнено прототипите работеха безупречно. Те са най-добрите устройства в света.

— Разбирам — прекъсна го Никълс. — Сега обаче сте в етапа на производството, нали?

— Точно така.

— Мисля, че е по-интересно да чуем мнението ви за производството.

Сандърс се поколеба. Какво ли им беше казала Мередит? В другия край на залата тя затвори куфарчето, сключи пръстите на двете си ръце под брадичката и се загледа в него. От изражението й Сандърс не можеше да разбере нищо.

Какво ли им беше казала?

— Господин Сандърс?

— Вижте — продължи той, — сега усвояваме производството и в хода на работата се справяме с проблемите. Обичайният начален етап на производството. Намираме се именно в него.

— Извинете — обади се Никълс, — но мислех, че устройствата са внедрени в производство преди два месеца.

— Така е.

— Два месеца според мен не са начален етап.

— Ами…

— Някои от вашите изделия имат само деветмесечен цикъл, нали така?

— Да, от девет до осемнайсет месеца

— Значи след два месеца производството трябва да е напълно усвоено. Как преценявате положението като ръководител на работата?

— Ами бих казал, че проблемите са обичайни за този етап.

— Интересно! — подхвърли Никълс. — Защото преди малко Мередит ни каза, че проблемът всъщност е доста сериозен. Заяви, че може да се наложи дори връщане на чертожните дъски.

По дяволите!

Как да играе сега? Вече беше казал, че проблемите не са чак толкова страшни. Не можеше да се отметне. Сандърс пое дъх и допълни: