Разкриване

Затвори телефонната слушалка. Натисна бутоните К-А-П, за да се свърже със Стефани Каплан. Тя би трябвало да знае какво става в Остин и Сандърс вярваше, че ще сподели с него. Но секретарката й каза, че до обяд Каплан е вън от службата. Той се обади на Мери-Ан, но и нея я нямаше. После набра телефона на хотел „Четири сезона“ и потърси Макс Дорфман. Телефонистката му съобщи, че линията дава заето. Сандърс си помисли, че трябва да се срещне с Макс през деня. Защото, ако Еди се окажеше прав, Сандърс бе излязъл от вътрешния кръг. А това не вещаеше нищо добро.

Междувременно в края на сутрешното заседание с „Конли-Уайт“ можеше да постави пред Мередит въпроса за затварянето на завода. Засега не бе в състояние да предприеме нищо друго. Перспективата да разговаря с нея го притесняваше. Все някак обаче щеше да се оправи. Всъщност нямаше избор.

Когато отиде в заседателната зала на четвъртия етаж, тя беше празна. В далечния край се виждаше разглобена част от устройството „Туинкъл“ и схема на производствената линия в Малайзия. По някои бележници имаше бележки, тук-там до столовете бяха оставени куфарчета. Заседанието беше започнало. Сандърс изпадна в паника. Изби го пот. От другия край на залата влезе една секретарка и се засуети около масата с чаши и бутилки вода.

— Къде са хората? — попита той.

— О, излязоха преди петнайсетина минути — отговори му тя.

— Преди петнайсет минути ли? Че кога почнаха?

— Заседанието започна в осем.

— В осем ли? — изненада се Сандърс. — Мислех, че е насрочено за осем и половина.

— Не, започна в осем. По дяволите!

— Къде са сега?

— Мередит заведе всички във ВИС, да им покаже Коридора.

Първото нещо, което Сандърс чу, когато влезе във ВИС, беше силен смях. В залата с оборудването екипът на Дон Чери бе качил двама от шефовете на „Конли-Уайт“ на системата. Младият юрист Джон Конли и инвестиционният банкер Джим Дейли бяха сложили очилата и ходеха по движещите се пътечки. Двамата се усмихваха широко. Всички останали в залата също се смееха, включително вечно киселият финансов директор на „Конли-Уайт“ Ед Никълс, застанал до монитор, който показваше изображение на виртуалния коридор както го виждаха двамата на пътечката Никълс имаше на челото червени следи от очилата

Той хвърли поглед на приближаващия се Сандърс.

— Това е фантастично!

— Да, много е зрелищно — съгласи се Сандърс.

— Направо фантастично. Ще смажем всякаква критика в Ню Йорк, щом видят системата. Питахме Дон дачи може да я демонстрира с нашата фирмена база данни.

— Няма проблем — намеси се Чери. — Само ни дайте програмните връзки за вашата база данни и ще ви включим пряко. Става за около час.

Никълс посочи очилата.

— А ще можем ли да получим от тези неща в Ню Йорк?

— Естествено — отговори Чери. — Можем да пратим още днес. Ще пристигнат в четвъртък. Ще отиде един от нашите хора да ги монтира.

— За продажбите е страхотно — каза Никълс. — Направо страхотно.

После извади очилата си с рамки само отгоре. Бяха много особени, сгъваха се до съвсем малки размери. Никълс внимателно ги разгъна и ги постави на носа си.

Джон Конли се смееше на пътечката.

— Ангелче, как да отворя това чекмедже? — попита той и отметна глава, за да чуе.

— Говори с ангела помощник — обясни Чери. — Чува указанията през слушалките.

— И какво му казва ангелчето? — полюбопитства Никълс.

— Остава си между тях двамата — засмя се Чери.

На пътечката Конли кимна на това, което чуваше, после протегна ръка в пространството. Събра пръсти, сякаш хващаше нещо, и дръпна — точна пантомима на отваряне на чекмедже.

Сандърс видя на монитора, че от стената на коридора се изтегля виртуално чекмедже, в което бяха подредени папки.

— Хей! — възкликна Конли. — Невероятно! Ангеле, може ли да погледна в една от папките?.. Аха. Добре.

Протегна ръка и докосна с върха на пръста надписа на гърба на една папка. Тя веднага изскочи от чекмеджето и се разтвори, сякаш увиснала във въздуха.

— Понякога се налага да разчупим физическата метафора — поясни Чери, — защото потребителите ползват само едната си ръка. А обикновена папка не можеш да отвориш с една ръка.

Застанал на черната пътека, Конли описваше с длан къси дъги във въздуха. Наподобяваше разлистване на страници. На монитора Сандърс видя, че той всъщност разглежда няколко електронни таблици.

— Виж ти! — възкликна Конли. — Трябва да сте по-внимателни. Тук са всички ваши финансови отчети.

— Я да погледна — каза Дейли и се обърна на пътеката.

— Гледайте каквото поискате — засмя се Чери. — Радвайте му се докато можете. В окончателния вариант на системата ще вградим бариери за контрол на достъпа. Но засега можем да ги заобиколим. Забелязвате ли, че някои цифри са червени? Това означава, че за тях има още подробности. Докоснете което пожелаете.

Конли пипна една червена цифра. Тя изскочи уголемена и създаде нова информационна равнина, която увисна във въздуха над първите електронни таблици.

— Ау!

— Нещо като хипертекст — сви рамене Чери. — Много е спретнато, ако питате мен.