Разкриване

Вдигна очи и видя Джон Пери, негов съсед на Бейнбридж. Беше адвокат в „Марлин, Хауард“, една от най-старите сиатълски кантори. Бе от типа на безметежните ентусиасти и Сандърс не беше в настроение да разговаря с него. Но Пери се намести на седалката отсреща.

— Как си? — весело го попита той.

— Добре — отвърна Сандърс.

— Имах страхотен ден.

— Радвам се.

— Направо страхотен — повтори Пери. — Гледа се едно наше дело и честно ти казвам, побъркахме ги.

— Чудесно — каза Сандърс, без да откъсва поглед 6т прозореца.

Надяваше се, че Пери ще разбере намека и ще се махне. Той обаче не млъкваше.

— Да, отгоре на всичко беше ужасно заплетено. Натрупахме много точки. Членхедми, Федералният съд. Клиентката е работила в „Майкро Тек“ и твърди, че не са я повишили, защото е жена. Откровено казано, нямахме много козове. Защото тя пиела и така нататък. Имало проблеми. Но в кантората имаме една жена, Луиз Фернандес, от испаноговорещите, направо е убиец по делата за дискриминация. Смъртоносна. Накара съдебните заседатели да присъдят на клиентката почти половин милион долара. Фернандес може да извърти подобно дело както си поиска. Спечели четиринайсет от последните си шестнайсет дела. Държи се много мило и смирено, ама отвътре е направо лед. Казвам ти, жените понякога ме плашат. Сандърс не отвърна нищо.

Когато се прибра, къщата бе притихнала, децата спяха. Сюзан винаги ги слагаше да си легнат рано. Сандърс се качи на горния етаж. Жена му седеше в леглото и четеше. По завивките бяха пръснати юридически папки и документи. Видя го, стана и отиде да го прегърне. Тялото му неволно се напрегна.

— Наистина съжалявам, Том — каза тя. — Съжалявам за тази сутрин. Съжалявам и за случилото се в работата ти.

Сюзан вдигна лице и го целуна леко по устните. Той неловко се обърна. Боеше се, че жена му може да долови парфюма на Мередит или…

— Ядосан ли си за сутринта? — попита Сюзан.

— Не — увери я той, — наистина. Просто имах тежък ден.

— Много срещи около сливането ли?

— Да, и утре продължават. Голяма лудница. Сюзан кимна.

— Сигурно. Току-що се обадиха от службата ти. Някоя си Мередит Джонсън.

Сандърс се помъчи да не променя тона си.

— Така ли?

— Аха. Преди десетина минути. — Сюзан се върна в леглото. — Впрочем коя е тя?

Жена му ставаше подозрителна винаги когато от службата се обаждаха жени.

— Новата шефка — обясни Сандърс. — Прехвърлиха я току-що от Кюпъртино.

— Чудех се… Говорете, сякаш ме познава.

— Според мен не сте се виждали.

Сандърс изчака с надеждата, че не се налага да казва нещо повече.

— Ами говореше много приятелски — продължи Сюзан. — Каза да ти предам, че всичко е уредено за съвещанието утре сутринта в осем и половина и че ще се видите тогава.

— Чудесно.

Той изхлузи обувките си и понечи да разкопчае ризата, после спря. Наведе се и прибра обувките.

— На колко години е? — полюбопитства Сюзан.

— Мередит ли? Не знам. Може би на трийсет и пет. Защо?

— Просто се чудех.

— Ще взема душ — каза Сандърс.

— Добре.

Сюзан пак взе юридическите материали и се настани удобно в леглото да чете на нощната лампа. Сандърс тръгна към вратата на спалнята.

— Познаваш ли я? — спря го въпросът на Сюзан.

— Срещали сме се. В Кюпъртино.

— Какво прави тук?

— Тя е новата ми шефка.

— А, значи е тя.

— Да — потвърди Сандърс.

— Тя е близката на Гарвин, така ли?

— Да. Кой ти каза? Адел ли?

Адел Луин, жената на Марк, беше сред най-добрите приятелки на Сюзан. Тя кимна.

— И Мери-Ан се обади. Телефонът се скъса да звъни.

— Сигурно.

— И Гарвин чука ли я?

— Никой не знае. Общото мнение е, че не я чука.

— Тогава защо я води, вместо да назначи теб?

— Не знам, Сю.

— Не говори ли с Гарвин?

— Идвал е да ме търси сутринта, но аз не бях там.

Сюзан кимна.

— Сигурно си бесен. Или както обикновено проявяваш разбиране?

— Как да ти кажа — сви рамене той. — Какво мога да направя?

— Можеш да напуснеш — отговори жена му.

— Няма начин.

— Пренебрегнали са те. Не трябва ли да напуснеш?

— Икономически не е изгодно да търся нова работа. На четирийсет и една години съм. Не ми се почва от нулата. Освен това Фил твърди, че до една година техническото направление ще се отдели в самостоятелно акционерно дружество. Дори и да не съм главният, пак ще бъда в ръководството на новата фирма

— Каза ли ти подробности? Сандърс кимна.

— Ще ни предоставят по двайсет хиляди акции и възможност за закупуване на още петдесет хиляди. После по петдесет хиляди всяка година

— На каква цена?

— Обикновено е двайсет и пет цента за акция.

— А на каква цена ще се котират акциите? Пет долара ли?

— Най-малко. Фондовият пазар укрепва. После може да стигне до десет. Че и до двайсет, ако търсенето е голямо.

Настъпи кратко мълчание. Сандърс знаеше, че жена му борави добре с цифрите.

— Не — каза тя накрая, — не можеш да напуснеш.

Самият той многократно бе правил изчисленията. В най-лошия случай щеше да получи достатъчно приходи от акциите, за да изплати накуп ипотечния си заем. Но ако цените скочеха, можеше да се случи нещо фантастично: някъде между пет и четиринайсет милиона долара. Затова обособяването в акционерно дружество беше мечтата на всички, които работеха в технически фирми.