Разкриване

— Не, Томас. Гарвин искаше младите мъже да са такива — поклати глава Дорфман. — По-голямата част от всичко това става несъзнателно. Привличането е несъзнателно, Томас. Но задачата да постигнеш привличане е съвсем различна — зависи дачи си от същия или от другия пол. Ако наставникът ти е мъж. ще почнеш да се държиш като негов син, брат или баща. Или като самия него на млади години, така той си спомня за себе си. Така ли е? Аха съгласен си. Добре. Но ако си жена положението е съвсем различно. Трябва да играеш ролята на дъщеря, любовница или съпруга на наставника си. Или пък на сестра. Във всеки случай е различно.

Сандърс се намръщи.

— Забелязвам същото и сега, когато все повече жени стават началници — продължи Дорфман. — Мъжете често не успяват да изградят подходящи взаимоотношения, защото не знаят как да действат като подчинени на жена. Не им е удобно. В други случаи обаче лесно възприемат определена роля спрямо жената. Те са послушният син или олицетворение на любовника или съпруга Ако се справят добре с ролята, жените във фирмата побесняват, защото разбират, че не могат да се конкурират с мъжете в ролята на любовник или съпруг на шефката Затова им се струва, че мъжете са поставени в по-изгодно положение.

Сандърс мълчеше.

— Разбираш ли? — попита го Дорфман.

— Излиза, че го правят и мъжете, и жените.

— Да, Томас. Неизбежно е. Такъв е процесът.

— Не се занасяй, Макс. Тук няма нищо неизбежно. Смъртта на дъщеря му беше за Гарвин лична трагедия. Той беше разстроен и Мередит се е възползвала от…

— Стига! — ядоса се Дорфман. — Да не искаш да промениш човешката природа? Винаги ще има трагедии. И хората винаги ще се възползват. Нищо ново. Мередит е умна. Приятно е да видиш една интелигентна, изобретателна жена, която отгоре на всичко е и красива. Тя е дар Божи. Очарователна е. Там е работата, Томас. И то не от днес.

— Какво значи…

— Но вместо да решаваш проблема, ти си губиш времето с такива… дреболии. — Дорфман му върна снимките. — Те нямат никакво значение, Томас.

— Макс, ще…

— Никога не си бил добър играч в служебните игри, Томас. Не там ти е силата. Тя е в друго: ти можеш да подхванеш един технически проблем, да го разчепкаш, да размърдаш техническите специалисти, да ги насърчаваш или заплашваш, но в края на краищата да намериш решението. Можеш да се справяш. Не съм ли прав?

Сандърс кимна.

— А сега пренебрегваш силните си страни, за да се захванеш с чужда игра.

— Какво искаш да кажеш?

— Смяташ, че като я заплашваш със съд, оказваш натиск върху нея и върху фирмата. Нищо подобно, само се оставяш в ръцете й. Позволяваш й да определя правилата на играта, Томас.

— Длъжен бях да направя нещо. Тя наруши закона.

— Била нарушила закона! — подигравателно повтори Дорфман със саркастична извивка на гласа. — Ох, недей! А си толкова беззащитен. Съчувствам ти за тежкото положение.

— Не е лесно. Тя има големи връзки. Много силни хора я поддържат.

— Така ли? Всеки, който има силни поддръжници, има и силни противници. А противниците на Мередит никак не са малко.

— Повярвай ми, Макс — разгорещи се Сандърс, — тя е опасна. Тя е от този тип хора, за които фасадата е най-важна, само фасадата, зад нея дрънчи на кухо.

— Да — кимна одобрително Дорфман. — Не е никакво изключение от правилото за днешни те млади ръководители. Много ги бива по фасадата. Обичат да се дуят като пуяци и да извличат от това дивиденти. Страхотно, няма що!

— Според мен тя не е подготвена да ръководи направлението.

— И така да е — отсече Дорфман. — Какво значение има това за тебе? Ако не е подготвена, Гарвин рано или късно ще го разбере и ще я смени с някой друг. Но тогава ти отдавна ще си изхвръкнал. Защото ще изгубиш, Томас. Нея по я бива в задкулисните игри, отколкото теб. Открай време е така.

Сандърс кимна.

— Тя е безскрупулна.

— Безскрупулна, та безскрупулна. Обиграна. Притежава нюх, който на теб ти липсва Ще изгубиш всичко, ако се инатиш и я караш и занапред така И ще си получиш заслуженото, защото ще си се държат като последен глупак.

Известно време Сандърс мълча.

— Какво ми препоръчваш да направя? — попита накрая.

— Аха Значи искаш съвет?

— Да.

— Наистина ли? — усмихна се Дорфман. — Съмнявам се.

— Да, Макс, наистина.

— Добре. Ето ти един съвет от мен. Върви при Мередит да й се извиниш, извини се и на Гарвин и си върши работата ’

— Не мога

— Тогава не искаш съвет.

— Не мога да го направя, Макс.

— От гордост ли?

— Не, но…

— Заслепен си от гняв. Как смее тази жена да се държи по такъв начин? Нарушила е закона и трябва да отговаря за постъпките си. Опасна е, трябва да бъде спряна Изпълнен си със сладко опияняващо възмущение. Прав ли съм?

— По дяволите, Макс. Просто не мога да го направя, това е всичко.

— Разбира се, че можеш. Искаш да кажеш, че няма да го направиш.

— И така да е. Няма Дорфман сви рамене.

— Тогава какво искаш от мен? Идваш за съвет, за да го отхвърлиш ли? Нищо ново. — Дорфман се ухили. — И в други мои съвети няма да се вслушаш.

— Кои например?

— Какво те интересува, щом няма да ме послушаш?

— Кажи, Макс.

— Сериозно ти говоря. Няма да ме послушаш. Губим си времето. Върви си.