Разплата

Мъжът до него провери адреса от листа в джоба си с табелата, окачена на бетонния стълб до ъгъла на оградата.

— Да, тук е — кимна той.

Шофьорът намали скоростта и шевролетът запълзя едва-едва. От двете страни на постройката бяха пръснати строителни машини, сред които се открояваха два булдозера. Но пътят свършваше дотук — напред имаше само извивка за обръщане на автомобилите. Водачът не можеше да паркира шевролета пред фасадата на къщата, защото рискуваше да привлече вниманието на обитателите й. Наложи да спре колата на стотина метра преди къщата.

Мъжът с картата на коленете посочи назад към самотната тухлена къща:

— По-добре ще е да се върнем назад. Тук е много осветено, освен това, преброих седем коли, паркирани зад постройката.

Той се обърна назад към третия от групата, на задната седалка, който беше радистът.

— Какво ще кажеш?

— Може би най-безопасно е да спрем до тухлената къща — кимна той.

Шофьорът подкара колата на заден ход към тухлената къща. В това време радистът се надигна и отвори капака в покрива на шевролета. После разкопча раницата си и измъкна оттам портативна антена. Сглоби я без излишно суетене и я закрепи с алуминиевите скоби към триножника. Във втората раница се намираше приемо-предавателя. Радистът нахлузи слушалките на ушите си, отмести леко антената и нагласи параболоида точно с оста към осветените прозорци на къщата в дъното на пътя. След това се зае с настройката на честотния обхват и на интензивността на сигнала.

Първите уловени звуци се оказаха напълно неразбираеми, напомнящи писукане на пиленца в инкубатор. Но след настройката на филтрите постепенно започнаха да се долавят все по-отчетливо различни гласове. По-късно техниците в лабораторията щяха да имат грижата да изчистят шумовете, наслоени върху записа, но сега радистът нямаше време за обработка на сигналите. Той слушаше напрегнато диалога между мъжкия и женския глас. След малко охканията и виковете заглъхнаха.

— Там има мъж и жена — съобщи той на колегите си. — В интимна ситуация. Сега вече можеш да се свържеш със Смит и да му докладваш, че обектът е в обсега ни.

Членовете на тактическата група бяха убедени, че имаха само един проблем, за който трябваше да намерят решение — дистанцията между къщата и подслушвателната антена. И тримата бяха спокойни, защото притежаваха достатъчно опит и бяха отстранявали много по-тежки препятствия.

Но се лъжеха. Имаше още един проблем.

Тримата бяха забелязали строителните и земекопните машини, паркирани безразборно по безлюдната площадка, но повече не им обърнаха внимание. Машините изглеждаха като естествено допълнение към пейзажа, сред каменните блокове и струпаната отзад пръст от изкопите. Ако точно в този миг поне на един от тримата мъже му бе хрумнало да се обърне и да погледне назад, щеше да забележи прокрадващият се отзад джип чероки и операцията може би нямаше да протече така драматично. Но в тази минута вниманието на тримата ловци беше обсебено от избора на място за паркиране и на позиция за скрито следене на обекта. Затова избраха като прикритие един масивен грейдер, с висока кабина и дълъг корпус.

Инженера вече се спускаше с джипа по наклона по посока на къщата, когато забеляза стоп фаровете на шевролета. Веднага изви волана, за да скрие джипа зад широката лопата на най-близкия булдозер, но спря малко встрани, за да може да надзърта иззад корпуса на булдозера към шосето. Измъкна от жабката инфрачервения прибор за нощно гледане, наподобяващ бинокъл. С негова помощ успя да огледа паркирания шевролет. Остана впечатлен от антената и останалото оборудване на отряда от ФБР, дори промърмори, че този път федералните агенти са се престарали с подготовката за следене и подслушване.

Инженера излезе от джипа и се затича, ниско приведен, към ъгъла на къщата. За щастие, почвата под краката му беше суха, но неотъпкана, така че прибежките му не предизвикаха никакъв шум. Той използва дълбоките коловози, останали от тежките високи гуми на земекопните машини, както и изкопите за бъдещия водопровод. При това придвижване приборът за нощно гледане не беше много полезен. Но най-важното беше да не изкълчи глезена си или да не се спъне и да навехне коляно.

Той се приближи до каменната стена, опасваща терена зад къщата. Вятърът беше стихнал и той долови миризмата на хлорираната вода в басейна отзад, смесваща се с уханието на пресния торф от градината. Може би по-рано тази вечер са се включили автоматичните пръскачки за оросяване на лехите с цветя.

Лесно преодоля стената и скочи сред хлъзгавата трева, само че се плъзна напред като кънкьор по замръзнало езеро. Най-после се добра до навеса. Там се спря и изтърка в чимовете калта от подметките си.