Разплата

Долу на пистата ги очакваше директорът на клона на ФБР във Финикс. На двадесет метра за него се виждаше колата, която той беше докарал, за да я предостави на неочакваните си гости от Атланта. Той поздрави сърдечно Смит, но Рейчъл не пропусна да забележи, че зад вежливото поведение той се опитваше да прикрие огорчението си. За шефовете на ФБР Финикс не беше тайна, че на тяхната територия се разиграваше нещо сериозно, но те не бяха сред поканените.

Смит не представи Рейчъл на непознатия, а само й даде знак с ръка да се погрижи за багажа. Смит още разговаряше с колегата от Финикс, когато тя реши, че нищо не й пречи да пообиколи наоколо, колкото да се раздвижи след продължителния полет. След това намести нещата на Смит в багажника на колата, остави до тях своя сак и се приближи към двамата мъже.

— Бързо се справи с товаренето — отбеляза Смит, щом се настани зад волана.

— Колегите от тактическото ще проникнат ли в къщата, за да измъкнат Бети Ъндъруд оттам?

— Мисля, че това не се предвижда в плановете им. Защо питаш?

— Нещо тази ситуация не ми харесва. Тя не би трябвало да е в леглото с любовник…

— Искаш да я заловят на местопрестъплението? Да я уличат в изневяра?

— Не. Искам само едно — Бети да оцелее.

— Отрядът на тактическото поделение е съставен само от доказани професионалисти. Всеки, който се опита да проникне в къщата, ще трябва да се справи първо с тях, така че предложението ти не се приема.

Думите й се изплъзнаха сякаш неволно от устата й, преди да успее да ги спре:

— Като че ли ми се иска той да се опита да проникне в тази охранявана крепост…

Смит насочи колата към междущатската магистрала и натисна педала за газта. Рейчъл се досети, че по всяка вероятност шефът на ФБР Аризона беше предупредил местната пътна полиция да не спира тяхната кола, въпреки че Логан Смит нарушаваше всички ограничения за движението. Той посегна към радиопредавателя и се свърза с водача на тактическата група, който му докладва, че засега всичко при тях е тихо и спокойно. Смит му обеща, че до четиридесет минути ще се присъедини към тях.

Рейчъл слушаше нервно накъсания диалог по радиоканала. Очакваше Смит, след като приключи радиосеанса, да се обърне към нея с укоризнен поглед и с думи от рода на: „Видя ли? Нали ти казвах, че…“.

Но за нейна изненада той подхвана съвсем друга тема:

— Ти ми спомена, че досието на сержант Дън било много важно за разследването. Защо мислиш така?

Рейчъл му обясни какво беше открила в биографията на Дън. Не пропусна да му припомни, че според Моли разследването трябвало да започне с ровене в миналото на сержант Дън. Най-важната улика срещу Дън, освен предсмъртното му самопризнание, бил фактът, че е бил опитен авиомеханик и на всичкото отгоре известно време е служил като личен шофьор на генерал Норт.

— Обаче никъде не се споменава — възрази й Смит, — че Дън е работил като механик по поддръжката на самолет С-12, с какъвто е летял Норт в последния ден от живота си.

— Не. Такива данни няма. Обаче съвпаденията са прекалено очебийни. Искам да кажа, защо му е потрябвало на сержант Дън да иска отпуск, за да го изхаби после като шофьор на колата на някой генерал?

— По нечия заповед ли е бил командирован или се е ангажирал доброволно?

— По този въпрос в досието му нищо не се споменава. И какво е станало с водача, редовно зачислен към колата на Норт? Попаднах на рапорт на военната полиция, в който се споменава, че този шофьор е пострадал при пътнотранспортна злополука. Но това може да не е било случайност.

— За да се освободи място, на което да изпратят Дън? Не е изключено.

— Струва ми се, че сме длъжни да проверим водача на генералския автомобил. Любопитно е какво е станало после с него.

— Мисля, че имаш право.

Рейчъл погледна към светещия часовник на таблото. Нямаше представа къде се намират, но ако се съдеше по изтеклото време вече би трябвало да са близо до Кеърфрий.

— Не ми каза какво ще искаш от мен, след като приберем Бети Ъндъруд.

— Същото, което беше започнала да правиш за Коупланд — обясни й Смит. — Да възстановиш доверието й в нас. Само ти знаеш как точно се е държала Моли с нея. Предполагам, че Ъндъруд ще оцени това. Ако се отпусне пред теб, може би по-късно ще склони да поговори и с мен.

— Доколкото мога да преценявам, ти държиш много да говориш с нея.

— Зависи от това, което би могла да ми съобщи.

С женския си усет Рейчъл долови, че Логан Смит не иска повече да се задълбочават в тази тема.

— Когато я приберем, какво ще стане с нейния любовник, който и да се окаже той?

— Ще го връчим на колегите от тактическата група, докато ние се изтегляме с Ъндъруд. Ако се окаже, че не е замесен в играта…

Рейчъл не се нуждаеше от повече пояснения. Очевидно Ромеото за дълго ще запомни тази любовна нощ.