Разплата

От къщата не беше останало почти нищо. Експлозията беше изтръгнала гредите и помела стените, а покривът — рухнал в образувалата се яма, обвита в дим. Сцената напомняше на картина от ада. Нощното небе бе озарено от неизгорели отломки, понесени нагоре от вихъра. Овъглените остатъци от дървените греди догаряха с пукот, облизвани от последните пламъци. В този миг вятърът обърна посоката си и димът се устреми право към нея.

Смит я помъкна към улицата, като двамата се придържаха един друг, а после той размаха ръка към силуетите, завтекли се към тях. Някакъв набит мъж на средна възраст, лъхащ на джин, пръв дотърча до олюляващата се двойка.

— Господи! Какво стана? Ранени ли сте?

Смит с усилие измъкна и размаха под носа му картата си с емблемата на Министерството на правосъдието.

— Аз съм федерален агент — задъхано изрече Логан. — Как се казваш?

— Джери. Джери Пабст. Този парцел тук е мой…

— Някой обади ли се на телефон 911?

— За идиот ли ме взимате? Разбира се, че ги повиках. Още на минутата. Ама пожарната ще довтаса чак след двадесет минути. Защото не им е готова новата сграда и все още са чак в старата, на…

— Джери… Джери, моля те, върни тези хора обратно. Да се приберат в твоята къща.

Джери Пабст отстъпи крачка назад и вдигна ръце към стълпилите се около него хора.

— Окей, момчета! Хайде, да се връщаме. Имаме работа с някакъв шеф от федералните. Да се връщаме. Окей?

Разнесоха се викове и заваляха въпроси, особено от жените, които упорито надзъртаха зад раменете на Джери. Рейчъл видя как Смит се загледа с мрачно лице в догарящите развалини.

— Какво става с онези от тактическата група? Трябва да проверим…

Логан Смит мрачно поклати глава.

— Те вече бяха влезли. Навън беше останал само снайперистът.

Той закри лицето си с ръкав и когато го отдръпна, Рейчъл видя сълзите му, примесени с чернилка и пепел по скулите му.

— Куриерът — заговори задавено Смит, така тихо, че само тя го чу. — Той вече знае всичко… всичко. — Внезапно се закашля, но успя да се овладее и да си поеме дълбоко дъх. — Но с това, изглежда, няма да се свърши. Защото знае прекалено много! И постига всичко, което си науми!

На десетина метра пред тях Джери Пабст беше подкарал насъбралите се, досущ като стадо, към вратата на своята къща. По едно време мъжът се обърна към Смит, който бавно крачеше напред. Рейчъл не чу какво му рече Смит, но видя смаяния израз на лицето на Джери, който сведе глава и се затътри след неочакваните си среднощни гости. Рейчъл се досети — Смит бе споделил с Джери, че ужасяващата експлозия преди минути е погребала двама души под развалините на къщата.

Тя беше в колата, когато Смит най-после се върна. Някъде от далечината долетя вой на сирена, придружен с камбанен звън. На хоризонта се показа мигаща червена лампа.

— Този път куриерът здравата ни прецака, нали? — въздъхна Смит.

Рейчъл само кимна. Искаше на всяка цена да узнае коя беше жената в къщата. Някоя си Шел… и нейният любовник, който се опитваше да размени кубчета лед срещу студена бира. Какво са правели в къщата, в която би трябвало да бъде Бети Ъндъруд? Кои бяха те? Нейни приятели?

— Къде е тя? Защо е напуснала къщата? И къде е отишла? — сепна се Рейчъл и впери ужасен поглед в лицето на Логан. — Да не би той вече да се е добрал до нея? Може би и тя е била с онези двамата, а той тихо се е промъкнал, за да я отвлече, след което е поставил взривното устройство?

Смит я стисна за рамото.

— Ще я открием. — Облиза напуканите си устни и додаде: — Ако ти… ако ти не ме беше спряла, аз вече щях да съм стигнал до вратата…

Рейчъл затвори очи и се остави да я прегърне. Усети как раменете му потръпнаха, сякаш му бе станало адски студено. Но устните му горяха като нажежено желязо, когато се притиснаха към челото й.

Пожарната кола пристигна след малко и мъжете в униформи мълчаливо се заеха с работата си. Доста бързо потушиха огъня. Смит говореше по клетъчния телефон, а Рейчъл придружи командира на пожарникарите, за да огледат щетите от пожара. Командирът се обърна и изруга яростно, когато му съобщи за загиналите от тактическата група.

Той погледна към снайпериста, седнал на тревата, отпуснал оръжието си на колене, с отнесен поглед, зареян накъде много надалече.

— Какво, по дяволите, търсеха тук твоите хора? — сърдито запита командирът на пожарникарите. — Какви са тези военни, тези федерални агенти…

Рейчъл посочи към Смит.

— Той ще ви обясни всичко. Нали се разпореди да ви извикаме.

— Хм — изсумтя командирът. — И каква история ще скалъпите вместо обяснение?

— Стига! — не издържа Рейчъл. — Ние загубихме двама колеги.

Командирът й обърна гръб и тръгна към своите подчинени.

Рейчъл се отпусна върху масивната броня на линейката, която беше пристигнала след пожарната кола. Санитарят се зае да почисти раните й от счупените стъкла. Когато Смит се върна, към него се приближи вторият санитар.

— Трябва да намажа обгорените места с мехлем — обясни й санитарят, докато оглеждаше кожата по ръцете му. — Имате ли счупени кости?

— Не.

Смит приседна до Рейчъл на бронята на линейката.