Разплата

Предната врата на къщата на Рой Ъндъруд имаше прозорец от матово стъкло, изкривяващо очертанията на женското лице зад вратата, но Рейчъл веднага реши, че това би трябвало да е жената на предприемача. Рой й махна с ръка и я извика по име, след което тя отключи и отвори вратата.

— Рой, какво става навън? Какви са тези хора?

Рой Ъндъруд я прегърна, но тя успя да надзърне през рамото му. Очите и лицето на Кони Ъндъруд още бяха подпухнали от съня. Но щом зърна Рейчъл, жената веднага вдигна ръка, за да прибере ролките от косата си.

— Налага се спешно да поговорим с Бети, госпожо Ъндъруд — тихо изрече Рейчъл.

— Сега?! Посред нощ? Не стига че ни излагате пред съседите, че нахлувате като… като някакви контрабандисти или…

— Мамо, стига! Аз ще се оправя с тях.

Рейчъл вдигна очи към стъпалата в дъното на коридора. На третото стъпало се показа Бети Ъндъруд, с дълга памучна нощница и овехтели детски пантофи на краката.

— Вие сте Рейчъл Колинс, познах ли? — попита тя.

Рейчъл пристъпи към нея.

— Да, аз съм.

— Вие работехте за Моли… Искам да кажа, за майор Смит, нали, госпожице Колинс?

— Точно така.

— Но тя е мъртва…

Бети въздъхна и пристъпи към високия прозорец до предната врата, без да откъсва очи от гледката през стъклото. Рейчъл проследи погледа й и видя през прозорците мигащите светлини на полицейските автомобили, задръстили улицата.

— И Стивън ли? И той ли е мъртъв?

— Бети, веднага се дръпни от прозореца! Моля те, Бети…

Рейчъл се приближи до нея и хвана ръката й. Така би постъпила и с ранено животно, което още се двоумеше дали да побегне, или да се сгуши в нея.

— Убиха го… Вчера следобед, в Атланта — промълви Рейчъл. — Много съжалявам, Бети. Много, много съжалявам.

Долната устна на Бети потръпна и две едри сълзи се отрониха от клепачите й. Когато заговори, гласът й трепереше:

— Той ми каза да те очаквам. Каза ми, че първо ти ще дойдеш при мен, а после и той. Каза ми още, че вие двамата сте разговаряли и че ти ще долетиш тук тази сутрин. И по-късно ние с него отново ще се съберем. Но Стивън беше обезпокоен от нещо. — Тя се опита да се усмихне, но лицето й остана сковано. — Сигурно пак се е притеснявал за мен. Той непрекъснато се тревожеше да не ми се случи нещо. Не искаше повече да оставам в тази къща, защото…

— Не трябваше ли снощи ти да спиш в новата къща? — прекъсна я баща й.

Рейчъл му даде знак с ръка да не прекъсва Бети, но тревогата й се оказа напразна. Унесена в спомените си, дъщеря му въобще не му обърна внимание.

— Затова снощи реших да се върна у дома…

Тя слезе едно стъпало по-надолу и погледна към Рейчъл.

— Ще ми помогнете ли? Ще можете ли да ме спасите от него? Или той ще убие и мен?

Въпреки че беше сломена от мъка и изплашена за бъдещето си, Бети успя да склони баща си да не прогонва неканените гости. Дори издейства разрешението му временно да се настанят в кабинета му. Но след като ги покани вътре и излезе да разговаря отново с избухливия си баща, Рейчъл зърна гневния му поглед през полуотворената врата.

Кабинетът на Рой Ъндъруд беше просторен, с чертожна дъска и бюро до прозореца. Стената отляво беше заета с шкафове, пълни с папки, и лавици, отрупани с чертежи на рула. Стената отдясно обаче беше оборудвана с всичко необходимо за малък бар — дълъг плот, стелаж с бутилки, автомат за кафе и още един за сода, маса за игра на карти.

— Трябва да се обадя по телефона — каза Смит.

Рейчъл кимна разсеяно, заета с приготвянето на кафето. От малкия хладилник под плота на бара тя извади кутии с прясно мляко и сметана. Приготви всичко и го остави върху масата малко преди да заври водата в кафе автомата.

Дръпна завесите от високите прозорци, гледащи към задния двор и басейна зад къщата. Кимна към Бети да налее кафето, но продължи да я следи с периферното си зрение. Зад плота имаше поне дузина ножове с най-различни размери, заедно с шиш за лед и други предмети, достатъчно остри, за да послужат при опит за самоубийство. Но засега поне ръцете на Бети бяха заети с подноса с кафето, който тя остави на дългата маса пред канапето. Рейчъл се успокои и се обърна към Логан Смит, който още не беше успял да се свърже по телефона с Люсил Паркър.

— Мисля, че съм длъжна да ти обясня кои сме ние двамата, инспектор Смит и аз — започна Рейчъл. — Ще ти разкажем последните събития. Ще ме изслушаш ли?

Бети кимна, отпусна се на канапето и обгърна чашата си с длани. Отнесеният й поглед продължаваше да безпокои Рейчъл. Ясно беше, че още не е преодоляла шока. Рейчъл реши, че на всяка цена трябва да поговори с младата жена, за да й помогне да се съвземе.

Рейчъл накратко й обясни кой е Логан Смит и каква е била нейната роля в разследването на Моли. Бети се сепна и с любопитство надигна глава, когато Рейчъл й спомена, че Логан е брат на Моли. После се заслуша в думите на Рейчъл за кошмарните събития от последните дни — как Рейчъл беше помогнала на Моли да отведе Стивън и Бети от Вашингтон, колко усилия беше коствало на Логан и на Рейчъл да пристигнат навреме в Кеърфрий, за да спасят Бети от куриера.