Разплата

— Ще го измъкнем бързо навън, ще го заставим да мълчи, след което ще влезем вътре. Предполагам, че това е по-добър сценарий, отколкото да го изведем под дулото на пистолета.

Смит я изгледа тревожно.

— Ще се справиш ли?

Рейчъл кимна и го подкани:

— Хайде! По-добре е още сега да тръгнеш.

Тя го проследи с поглед, докато фигурата му се смали в дъното на глухата уличка. Смит внимателно подбираше сенчестите места. Когато стигна до алеята към гаража пред къщата, Рейчъл набра по телефона номера на Бети Ъндъруд, чу първото позвъняване и завъртя потенциометъра на радиоприемника в колата. Оттам гръмна оглушителния рев на „Ролинг Стоунс“, разкъсвани от симпатии по дявола.

— Ало?

В гласа долови нотка на любопитство, без следа от раздразнение.

— Бети? Бети Ъндъруд?

— Кой се обажда? Какъв е този шум там?

— Бети…

— Вие не сте ли от съседната къща?

Рейчъл мигновено съобрази какво да промени в плана.

— Да. Сега само ме изслушай. Много, адски много съжалявам, че те безпокоя. Да, да, зная, че е късно, но проклетият хладилник нещо се повреди и останахме без лед. Мога ли да прескоча до теб и да ми дадеш малко лед от твоя?

Рейчъл чу как отзад се надигна някакъв мъжки глас. После жената отново се обади:

— Кени, това са онези, от съседната къща. Искат малко лед.

— Кажи им, че ще си го получат само ако ни подарят малко от бирата си. Шел, чуваш ли ме? Само да не е от блудкавото светло пиво „Амстел“.

„Коя беше тази Шел?“

Инженера беше паркирал джипа след завоя. Тази позиция му позволяваше да вижда всичко в долината. С прибора за нощно виждане беше засякъл глухата уличка, на която се намираше къщата на Ъндъруд. Сега търпеливо чакаше резултата от труда си. Но вместо това навред цареше пълна тишина. Той въздъхна примирено. Газта от камините вече е образувала плътен слой — истинско газово одеяло, ниско над пода на партера — но може би миризмата още не е стигнала до спалните на горния етаж. Налагаше се да ускори събитията.

Инженера набра номера на Бети Ъндъруд.

Оказа се, че номерът дава заето.

Инженера изскочи от джипа и насочи прибора за нощно виждане към уличката. Той успя да преброи шест коли пред съседната къща. Чудесно. Ето го шевролета на федералните. Но другата… Стори му се, че вижда някакъв силует зад волана… и в следващия миг се досети, че този някой не може да е никой друг, освен военен следовател Рейчъл Колинс. Вероятно с клетъчен телефон, притиснат към ухото.

Инженера отметна глава назад и се разсмя гръмко, толкова силно, че ехото отекна оглушително в мрачната скала зад гърба му. Той още чуваше тътена му, когато влизаше в джипа.

„Коя беше тази Шел?“

Рейчъл изтича по пътеката и изкрещя към Смит:

— Бети не е там! Това не е Бети!

Тя стигна доста близо до него и видя как той се извърна рязко към нея, преди кракът му да стъпи върху първото от двете стъпала пред входа. Тя стъпи на алеята към гаража и силно размаха ръце, когато Логан се вторачи в нея, с лице, изкривено от гняв.

— Какво правиш, по дяволите?

— Не е тя! — задъхано отговори Рейчъл. — Жената вътре…

Експлозията я блъсна в гърдите като стоманен юмрук. Рейчъл запомни само удивлението в очите на Смит, миг преди тялото му да прелети като ракета над нея, с размахани ръце и крака. Главата й се удари тежко в тревата на моравата зад алеята. Взривната вълна я запокити като перце срещу еднометровата тухлена стена, разделяща двора от уличката.

Пръстите на Рейчъл сграбчиха влажния торф, когато тя се надигна в опит да запълзи. После дойде ред на втората експлозия и тя усети как отплува нанякъде, безпаметна, олекнала и безгрижна.

20.

Рейчъл се блъсна в оградата и изкрещя, макар че надали тя самата чу собствения си крясък. Гърлото й залепна, сякаш някой беше напъхал в него сурово месо. Всяко вдишване и издишване причиняваше остра болка в гърдите й, все едно че вдишваше огнени пламъци.

Дойде на себе си, едва когато коляното й се удари в някаква корава и студена повърхност. Вдигна едната си ръка и ноктите й задраскаха по нещо грапаво. С усилие повдигна клепачи и съзря с мътен поглед, че се е залепила о тухлената ограда, стигаща до кръста й, точно където започваше моравата.

— Не мърдай! Рейчъл, чакай, стой така!

Две ръце, със зачервени китки, с ожулени кокалчета, се плъзнаха под мишниците й. Тя чу тихо ръмжене и охкане, докато Смит се опитваше да я изправи на крака.

— Усещаш ли да има нещо счупено по теб?

Лицето на Логан, посивяло от пепелта, беше набраздено с ивици от някаква тъмна течност.

— Ти кървиш!

— От счупените стъкла. Посипаха се навсякъде. Почакай, има парчета даже в косата ти.

Рейчъл машинално вдигна ръка, но Смит веднага я сграбчи за китката.

— Нека първо се измъкнем оттук!

Рейчъл се опря на рамото му, а той й помогна да направи първата стъпка. Под подметките й захрущя стъкло. Тя усети необичайна топлина зад гърба си и се обърна.

— Мили боже…