Разплата

Смит отново посегна към радиопредавателя, за да напомни на тричленния отряд в Кеърфрий, че закъсняват за емисията с три-четири минути. Има ли нещо ново, което той трябва да знае? Веднага долетя отрицателен отговор. Улицата пред колата беше безлюдна и притихнала. С изключение на тухлената къща с бръшлян по старомодната фасада. Водачът на тактическата група реши, че шумът на приближаващата кола ще бъде удобно прикритие за напредването им към съседната къща, в която бяха Ъндъруд и любовникът й. Смит му нареди да се приготви за нахлуване в къщата.

— Ще използват ли газови гранати? — попита го Рейчъл.

— Според сведенията, които получих от теб, Бети Ъндъруд няма да окаже съпротива. Но нали нищо не знаем за нейния интимен партньор.

Колата стигна до края на пътя. Къщата на Бети, с осветени прозорци, от които долиташе някаква музика, стоеше сред изкопания терен наоколо като златен зъб в устатата на стара вещица.

— Никой не те попита с какви данни разполагаш за куриера — припомни му Рейчъл.

— Люсил се досети да ме попита още по време на полета. Тогава ти спеше. Проверихме списъците на всички пътници от всички полети между Атланта и Финикс. Всички са редовни, както пътниците, така и екипажите.

— Ами ако той е взел билет за Тусон или Флагстаф, а после се е изхитрил да слезе във Финикс, в последната минута преди излитането?

— Тогава наистина ще се окажем в доста трудно положение.

— Ами ако го обявим за особено опасен престъпник?

— Това ще стане, ако извърши още нещо, което да ни даде право да го обявим за всеобщо издирване. Ще го задържат веднага, щом стъпи на пистата, независимо на кое летище.

Те се приближиха към шевролета на тактическата група — познаха го отдалеч по антената, стърчаща от покрива. Смит помоли Рейчъл да спусне десния прозорец, наведе се пред нея и тихо обясни на водача на тройката да заеме позиция по-назад. Рейчъл остави прозореца спуснат, когато колата потегли към края на уличката. Водачът на групата докладва, че преди две минути на втория етаж на къщата светнали лампите. И още светели. Сега светна още една лампа, но по-слаба, може би в хола или в банята.

— Някой ходи на втория етаж — прошепна Рейчъл.

— Тогава и ние ще се размърдаме.

Стоп фаровете на седана още светеха, когато се отвори задната врата на шевролета. Рейчъл видя как тримата мъже се измъкнаха, в плътно прилепнали черни костюми, с черни боти, потъващи в меката почва, с черни качулки, на които бяха нагласили свръхлеките слушалки за фиброоптична връзка. Качулките прикриваха лицата им изцяло, като оставяха открити само очите и носа. На задната седалка беше струпан куп спортни дрехи. Двама от тройката държаха в ръце автомати със заглушители, а третият — снайпер с оптичен мерник за нощна стрелба. Всеки от мъжете имаше на колана си по три гранати и един нож. Смит разговаряше с тях, без да използва имена: двамата с автомата бяха Боло Едно и Две, а снайперистът — Боло Три. Очертаваше се нахлуване като по учебник — първият ще заобиколи зад къщата, за да влезе откъм гаража; вторият ще пресече вътрешния двор, за да проникне през високите френски прозорци в трапезарията и после в кухнята. Третият — снайперистът — ще заеме позиция в някоя по-висока точка, например върху кабината на мощния булдозер, паркиран на моравата зад съседната къща. Снайперистът вече беше огледал зоната и бе уверил Смит, че оттам ще държи под прицел всекидневната, трапезарията и прозорците на спалнята на горния етаж. Освен това ще може да просне на земята още с първия куршум всеки, който ще се опита да избяга през предната врата. Логан Смит му напомни, че ако се стигне до престрелка, желателно е само да рани нападателя, вместо да го убива още с първия изстрел.

— А ние какво ще правим? — попита го Рейчъл, докато гледаше след тримата мъже, които буквално пред очите й се стопиха в мрака.

Смит отново надяна слушалките, с тих глас произнесе няколко фрази по микрофона, след което ги смъкна от главата си. Изглеждаше доволен от резултата от проверката.

— След четиридесет и пет секунди ще заемат позиции — обясни й той. — Дотогава ние трябва да сме пред входната врата.

Смит включи радиото в колата и започна да сменя честотата, докато най-после намери някаква радиостанция, излъчваща само рокмузика. Той подаде на Рейчъл своя клетъчен телефон и посочи с кимване към съседната къща с бръшлян по фасадата.

— Ще използваме това, което може да ни предложи ситуацията. Ъндъруд и нейният приятел сигурно спят. Но те ще се събудят, ако чуят или видят какво празненство има в съседната къща. Ще позвъни телефонът им. Съседите ще ги поканят да се присъединят към тяхното среднощно парти. Поводът ще бъде да им донесат лед, защото техният се е свършил. Ти ще й се обадиш. Ще й се извиниш, че ги безпокоиш посред нощ, но нали никъде наоколо не може да се намери лед за уискито… Така нейният партньор, който и да е той, няма да се разтревожи, щом тя му обясни, че й се налага да слезе до кухнята на долния етаж.

— Където аз ще чакам в засада.

— Да, но заедно с мен.

— А какво ще стане с любовника?