Разплата

Трябваше отново да прехвърли в паметта си всичко, казано при срещите и разговорите им. Те двете бяха толкова близки… В отряда, разследващ убийството, може би няма да включат жена. А тъкмо това щеше да бъде най-важното предимство. Мъжете не са способни да схванат особеностите на женския тип мислене. Ще претърсят старателно всяко кътче в кабинета й, в апартамента й, ще преровят всички шкафове и чекмеджета. Но може би ще пропуснат нещо наглед несъществено, докато търсят само очевидните улики.

Рейчъл беше запозната с немалко от тайните на Моли, дори и с такива, за които Моли мислеше, че Рейчъл не подозира.

„Сигурно си запазила някакви бележки. Нали винаги си била стриктна и загрижена и за най-дребните неща… Навярно си ги скрила някъде, където никой няма да се сети да търси. Далеч от местата, където си съхранявала останалите тайни сведения. Следователно, най-важният въпрос сега е кое скривалище, според теб, би било достатъчно надеждно?“

Рейчъл отиде до библиотеката отляво на камината и извади от него един дебел том с твърди корици. Разгърна го и се загледа в азбучния указател отзад, за да намери страницата, която я интересуваше.

Биографът на генерал Грифин Норт беше отделил твърде малко място на семейното положение на покойния генерал, тъй като Норт беше останал ерген до последния си ден. Но нали не е бил аскет или монах. Според клюкарските колони във вашингтонските вестници, името му е било свързвано с доста видни дами — някои от които били бели, а други — чернокожи. В книгата имаше фотографии от официални вечери и приеми в посолствата. На някои от тях генералът седеше до елегантни красавици, отрупани с бижута.

Ала никъде не се виждаше Моли Смит.

Моли, която е била любовница на Норт най-малко пет години. Може би и по-дълго, но поне от толкова Рейчъл бе узнала за връзката им. Веднъж, малко преди поредното празнуване на Деня на благодарността, Рейчъл бе услужила на Моли с ключовете за къщата си в Кармел. Моли й бе обяснила, че иска да се махне за малко от Форт Белвоар. Но внезапно плановете на самата Рейчъл се бяха объркали и тя също бе заминала за Кармел. Когато пристигна, завари генерала по хавлия, седнал в шезлонга на верандата, с вестник в ръка. Рейчъл не посмя да навлезе с колата в алеята, нито призна после на Моли за неволното си разкритие. С никого не го сподели. Дори и когато по-късно стана свидетел на мъката на Моли след смъртта на генерала.

Дали Моли и генерал Норт са имали някъде свое тайно местенце, където са уреждали срещите си? Може да е било в пуста, усамотена местност. Но може и да е било в града, само че в квартал, където никой не им е обръщал внимание. Единственото съображение за избора на подобно убежище би било да се стига бързо до центъра. Защото и той, и тя бяха доста натоварени с ангажименти.

Сега вече Рейчъл знаеше къде трябва да търси следите на двамата информатори, за чиято безопасност Моли беше заплатила с живота си.

Втора част

10.

Джесъп постави слушалката на телефона.

— Обадиха се от Сан Франциско.

— Сигурни ли са, че тя е там? — попита Дейвс.

— Съобщиха ми, че вчера е позвънила в яхтклуба в Монтерей, за да провери какво ще бъде времето в Северна Калифорния.

Дейвс и Джесъп се спогледаха замислено.

Накрая Дейвс наруши тишината:

— Може да уредим след един час излитане от базата „Андрюс“ с военен самолет, от онези, товарните С-5. Ще бъдем в Сан Франциско някъде към четири и половина следобед. А оттам до Кармел се стига само за час, час и десет минути. Но само при условие, че аз съм зад волана.

Рейчъл се спря до външната врата и се обърна. Телефонът в стаята зад гърба й беше иззвънял, но вероятно от другия край на линията прекъснаха връзката, защото не светна лампата на телефонния секретар. Очакваше да я потърсят от Форт Белвоар или да й позвъни майор Джесъп. Или някой от помощниците в отряда, натоварен с разследването на смъртта на Моли Смит. Но тя нямаше намерение да им се обажда, нито да вдига слушалката. Защото не очакваше нищо добро за себе си от подобен разговор.

Но те не я потърсиха и тя започна да се безпокои, макар и поради съвсем друга причина. Вероятно вече са преровили всички данни за нея, във всички компютри и папки. Добрали са се и до информацията за къщата й в Кармел. И са я взели за офицер, който си е позволил да се самоотлъчи. В подобни случаи незабавно се възлага на някой от подчинените да позвъни на домашния телефон на издирваното лице.

„Но защо досега не ми позвъниха?“

Рейчъл се опита да се постави на мястото на началниците си и да разсъждава като шефа на отряда, който ръководи разследването. Защо той не бе позвънил в дома на Рейчъл Колинс в Кармел, Калифорния?

„Защото въобще не му е до това да се опитва да ме открие… Не може да си пилее времето. Убит е старши офицер от Военната прокуратура. Никой от шефовете не е наясно каква е моята роля в този мистериозен случай. Може би е по-добре да се прекали с подозрителността, вместо да се позволи на виновните лица да прикрият следите си…“