Разплата

Рейчъл знаеше, че шефовете й във Форт Белвоар разсъждават точно по този начин. После си спомни за обаждането си в яхтклуба в Монтерей, за да се осведоми за прогнозата за времето. Следователно, началниците й биха могли да научат къде е сега — нали търсените номера на всички обаждания от Форт Белвоар се записват автоматично. Какво ще им попречи да я издебнат тук, в къщата?

От тази мисъл косите й настръхнаха. Ръката й инстинктивно се протегна към кобура, скрит под лявата й мишница. Допирът до пистолета я успокои. Веднага отиде до таблото на алармената система зад вратата. Промени кода и включи системата, убедена, че в близките дни няма да престъпи този праг.

Подкара наетия под наем форд мустанг към центъра на градчето. Успокои се, когато след последния завой пред нея се възправи сградата на библиотеката в Кармел от червени тухли и с дървени колони, проектирана от виден калифорнийски архитект. В нея имаше доста мощна компютърна система. Един млад библиотекар с очила и дълга руса коса, стегната в плитка, показа на Рейчъл кой терминал е свободен, попита я нуждае ли се от помощ, след което я остави сама пред екрана.

Рейчъл много добре знаеше как да се свърже с компютъра в кабинета на Моли във Форт Белвоар. Вероятно началниците вече бяха наредили на сътрудниците от компютърния отдел да прекъснат връзките отвън до файловете на Моли Смит, но на Рейчъл й бе известен начин, по който да се добере до интересуващите я данни.

Първо набра компютърния адрес на базата данни на една от туристическите агенции, която неведнъж беше използвана и от военните за уреждане на пътувания по Източното крайбрежие. После въведе името и чина на майор Моли Смит. След броени секунди на екрана се появи списък с резервациите на името на Моли. Рейчъл не обърна внимание на служебните командировки. Интересуваха я само частните пътувания на Моли.

Компютърът й предложи подробни данни за шест адреса. Рейчъл включи принтера, след което повтори търсенето, този път обаче с името на генерал Грифин Норт. Накрая се върна на данните за Моли и още веднъж ги провери. Намери три адреса, които й бяха познати — всичките във Флорида — където Моли беше посещавала един от колегите си. Останалите три представляваха по-голям интерес. Защо Моли бе отсядала в тези три хотела: „Хоумстед“, Хот Спрингс, Източна Вирджиния, „Грийнбриър“, Уайт Сълфур Спрингс, Западна Вирджиния и накрая „Пайнхърст“, Северна Каролина.

Единствено благодарение на страстта на покойния си баща към голфа Рейчъл се досети, че има нещо общо между тези три адреса. И трите бяха прочути като любими места на почитателите на голфа.

Но Моли не играеше голф.

Рейчъл протегна ръка към втория лист, на който принтерът беше разпечатал адресите, посещавани от генерал Норт. Веднага я порази съвпадението — Норт беше пътувал до същите три места. Очевидно той, за разлика от Моли, се е увличал по голфа.

„Така… засега се справям добре. Но не бива да се вълнувам толкова. Още съм само в началото. Може да съм улучила право в целта, но може и да се окаже напразна надежда.“

Следващата проверка се отнасяше до датите. Но се оказа, че посещенията на Моли и Норт съвпадаха само частично. В някои от случаите Моли първа беше пристигала на резервирания адрес и последна беше отпътувала. Но имаше и обратният вариант: Норт пристига пръв и остава още ден-два след заминаването на Моли. Все пак имало е дни, когато и двамата са нощували в един и същ хотел.

Рейчъл се облегна на стола, затвори очи и се замисли. Може да са били случайни съвпадения. Но не й се вярваше. Опитът я беше научил винаги да се съмнява в съвпаденията по време и място.

Защо все пак Моли и Норт са избирали тези доста скъпи и усамотени курорти? Рейчъл си спомни как Моли й беше разказала с въодушевление за пътуването си до „Хоумстед“, където беше пълно със старинни сгради от XVIII век. Моли обичаше такива места.

А генерал Норт? Дали и той е обичал да обикаля историческите местности от периода преди Гражданската война? Местности, където обикновено гъмжи от туристически групи и екскурзоводи? Рейчъл внезапно осъзна, че за Норт навярно е било много по-приятно да се усамоти в някой тих курорт, за да обикаля хълмовете в цивилни дрехи като един от многото преуспяващи чернокожи бизнесмени. Персоналът в тези хотели е добре обучен и хората там отдавна са забравили расовите предразсъдъци — в днешно време е от значение портфейлът на клиента, а не цветът на кожата му. Срещу подобаващо заплащане всеки посетител може да се наслаждава на басейните и тенискортовете, на сауните и на игрищата за голф. Да, най-вече на игрищата за голф.