Разплата

Тъкмо там Норт би се чувствал най-добре. Но двамата с Моли заедно? Рейчъл се опита да си представи Моли и Норт, седнали в сепарето на някой коктейлбар, разговарящи оживено, като стари приятели, споделящи последните си преживявания. На пръв поглед не правят нищо особено. Но нито веднъж ръцете им не се докосват. Не ги издават дори погледите им, нито интонацията им. Защото и двамата бяха прекалено опитни, за да знаят как да се владеят. Да не разкриват пред околните чувствата, скрити в сърцата им. Сигурно е било цяло изпитание, каза си Рейчъл. Особено вечер, когато са се отправяли към едната от двете стаи, оглеждайки се крадешком, за да са сигурни, че никой не ги следи по коридорите. А на следващата сутрин единият от тях е бил длъжен да се измъкне много рано и много тихо през вратата, да се прокрадне до стаята си, да вземе един душ и да поразхвърля няколко влажни кърпи наоколо, колкото за пред персонала на хотела.

Рейчъл сгъна и напъха в джоба на джинсите си листата, разпечатани от принтера, след което отиде до телефонния автомат. Първо набра номера на хотел „Хоумстед“, Хот Спрингс, Вирджиния.

— Обажда се младши военен следовател втори ранг Рейчъл Колинс, от кабинета на майор Смит във Форт Белвоар. Майор Смит ме помоли да проверя нейните резервации, но забрави да ми запише датите.

— Няма проблем — отговори й служителката на рецепцията. — Момент да проверя. Да, имаме записана резервация на името на майор Моли Смит.

По същия начин Рейчъл провери и в „Пайнхърст“, Северна Каролина. Моли е била там, но без резервация за връщане. С предусещането, че отново ще се разочарова, Рейчъл се обади на последния адрес — „Грийнбриър“, Западна Вирджиния.

Но сега попадна на по-словоохотлив събеседник. Младежкият глас за броени секунди я осведоми, че след десет дни очакват майор Моли Смит. Резервацията била потвърдена още през юли, при последното й гостуване в хотела. Да не би майор Смит да е променила плановете си?

Този въпрос подейства на Рейчъл като убождане с игла. Но успя да се овладее и успокои служителя на хотела, че всичко е наред. Майорът ще пристигне точно в уговорения ден. Рейчъл не беше толкова наивна, за да си въобрази, че само тя може да се досети за пътуванията на Моли. Не трябваше да забравя за куриера, а също и за шефовете си във Форт Белвоар.

Сега започваше трудната част. Рейчъл реши, че служителят изглежда добродушен, изпълнителен и необикновено услужлив. Ако успее да изиграе ролята си както трябва, може би той няма да се паникьоса и няма да докладва веднага на шефа си.

— Майор Смит ми нареди да ви запитам пазите ли документите, които ви е оставила при предишната си визита? Става дума за документи, оставени на отговорно съхранение при управата на вашия хотел.

Тишината, настанала от другия край на линията, я накара да предположи, че връзката се е разпаднала. Но най-накрая чу почукването по клавиатурата на компютъра.

— Хм… да, има нещо оставено. Почакайте да проверя… Да, ето го. Майор Смит наистина е оставила при нас нещо на съхранение.

— О, чудесно. Много добре се справяте…

Рейчъл се замисли какъв подход да избере. Заговори припряно, сякаш наистина очакваше всеки момент майор Смит да й потърси сметка как се е справила със задачата. Постара се в интонацията й да прозвучи и леко небрежна нотка:

— Майор Смит ми нареди да ви посетя и да се погрижа за документите.

Рейчъл нямаше представа какви бяха документите. Навярно бяха оставени в плик, може би залепен, подпечатан, скрит в стара кутия.

— Опасявам се, че не е възможно да ги получите, госпожо. Относно ценните вещи имаме правило да ги връщаме само на лицето, което се е подписало при оставянето им на съхранение.

— Моля, не ви разбрах?

Служителят не разбра какво иска да чуе Рейчъл и затова още веднъж повтори добре заучената фраза.

— Слушайте! — кипна Рейчъл. — Аз съм най-доверения сътрудник на майор Моли Смит. Тя изрично ми заповяда още днес, щом поема дежурството в кабинета й, да се погрижа за тези документи.

— Съжалявам, госпожо, но нашите правила по отношение на личните вещи на гостите ни са много строги.

— Тогава ще ви донеса писмо, с което ще ви докажа, че съм упълномощена от майор Смит да прибера книжата й — продължи Рейчъл, малко разколебана.

Нямаше да има проблеми при подправянето на подписа на Моли.

— Хм, страхувам се, че и това няма да се окаже достатъчно. Желаете ли да разговаряте с нашия управител?

— Не, благодаря. Ще се опитам да се свържа майор Смит и да я помоля лично тя да ви се обади.

Рейчъл не искаше да настройва служителя на хотела срещу себе си. Не знаеше дали отново няма да й се наложи да разговаря с него, затова беше по-разумно да не я запомнят с лошо.

— Все пак много ви благодаря за помощта, господин…

— Кларк. Кларк Стентън.

— Благодаря ви, Кларк. Ще ви потърся пак.