Речният бог

При тебе идвам, владетел на боговете,
аз син съм твой и на мистериите ти бях свидетел…
Възвеличен за цар на боговете,
не ще умра за втори път
в света отвъден.

Сетне главният жрец подаде на господарката една златна лъжица и я поведе за ръка към погребалната каменна плоча.

Царица Лострис се наведе над тялото на фараона и положи лъжицата на живота върху начервените му устни.

Да може устата ми Птах да отвори!
Да може богът превръзките ми да развие,
лицето ми покрили!

Тя напяваше думите, сетне докосна миглите му с лъжицата.

Отварям очите ти, за да съзреш още веднъж
славата на този свят
и на отвъдния свят на боговете,
където ще живееш занапред.

Докосна с лъжицата бинтованите му гърди.

Нека сърцето ти отново затупти,
така че да живееш вечно.
Няма да умреш повторно.
Ще живееш вечно!

Сетне изчакахме, докато балсаматорите завият главата на фараона с бинтове и ги намажат със смола. Те придадоха на насмолените превръзки формата на лицето под тях. Накрая положиха върху безличното бинтовано лице първата от четирите погребални маски.

Това бе онази погребална маска, чието изработване от чисто злато бяхме наблюдавали. Фараонът бе позирал на скулптора, така че маската показваше учудваща прилика. Очите от светещ планински кристал и обсидиан излъчваха цялата доброта на фараона. Главата на кобрата се издигаше от благородното му чело царствено и мистично.

Сетне положиха увитата мумия във вътрешния златен саркофаг, запечатаха го и го поставиха във втори златен саркофаг с погребална маска-релеф върху капака. Половината от съкровището, присвоено от господаря Интеф, бе отишла за направата на тази невероятно тежка маса от злато и скъпоценни камъни.

Имаше седем ковчега, включително масивния каменен саркофаг, поставен върху златната шейна, очакваща да отведе фараона по повдигнатата пътека към неговата гробница в мрачните хълмове. Но моята господарка отказа да даде своето съгласие.

— Дадох свещена клетва. Не мога да поставя съпруга си в гробница, която има опасност да бъде ограбена от варварите. Фараонът ще остане тук, докато не изпълня обещанието. Ще намеря сигурна гробница, в която да лежи във вечността. Дадох дума, че никой няма да наруши покоя му.

Три нощи по-късно се доказа колко мъдро е било решението на царица Лострис да отложи погребението. Хиксосите направиха опит да пресекат реката и Танус едва успя да ги отблъсне. Това стана в един незащитен участък на две мили северно от Есна. Плуваха с конете си, а зад тях се носеха многобройните лодки, които бяха пренесли по сушата, за да скрият намеренията си от нас.

Завладяха част от западния бряг, преди Танус да успее да докара галерите си до мястото. За щастие той пристигна, преди да разтоварят колесниците си и да запрегнат в тях конете, унищожи лодките заедно с колесниците, а сетне се разправи и с хиксосите. Конете им се разпръснаха и избягаха в нощта още след първата атака.

Без колесници те не превъзхождаха нашата войска, но нямаше начин да избягат и се биха с мрачна решителност. Числеността на двете страни бе почти еднаква, защото Танус водеше само един полк. Останалата част от армията му бе разпростряна по западния бряг. Битката бе свирепа, обърквана от тъмнината, осветявана единствено от горящите лодки.

По съвпадение или като поредната игра на боговете ние с Хюи бяхме завели малкия ескадрон от петдесет колесници в Есна за учебни маневри. Фактически изминахме тези двадесет мили от Тива главно за да избягаме от неодобрението и намесата на Танус.

Лагерувахме в горичката до храма на Хор в Есна. Бях изтощен след дългия ден на бързо препускане и маневриране. Когато се върнахме в лагера, Хюи извади гърне с вино и аз малко попрекалих с него. Бях заспал дълбоко, когато той нахлу в палатката и ме разтърси.

— Надолу по течението горят огньове — каза — и когато вятърът се променя, се чуват възгласи. Преди малко ми се счуха много гласове, пеещи бойния химн на Сините крокодили. Мисля, че там се води битка.

Едва държейки се на крака и придобил смелост от изпитото вино, аз му викнах да разбуди лагера и да запрегнат конете. Всички бяхме новаци и докато се справим с конете, почти съмна. В студената мъгла над реката ние препускахме по северния път в безредна колона, по две колесници една до друга. Аз бях начело, а Хюи отговаряше за ариергарда. След вчерашните упражнения от нашите петдесет колесници бяха останали само тридесет, защото все още не бях успял да усъвършенствам колелата. Те имаха опасната склонност да се разпадат на парчета, когато се кара с голяма скорост, и почти половината от моите сили бяха извън строя.