Речният бог

Студеният вятър срещу голите ми гърди ме накара да потръпна отново и охлади ентусиазма ми, предизвикан от виното. Започнах да се надявам, че Хюи е сгрешил, когато до нас долетя този несъмнен хор от викове, възгласи и подрънкване на бронз, който можеше да означава само едно. Чуеш ли го веднъж, грохотът на битката не може да се забрави или да се сбърка. Неравният селски път, който следвахме покрай брега, зави наляво. Щом излязохме от него, пред нас се ширна полето.

Слънцето бе почти над хоризонта и бе превърнало повърхността на реката в блещукащо пространство от разтопена мед, направо болезнено за очите. Галерите на Танус се бяха построили близо една до друга в плитчините, а стрелците по палубите се опитваха да попречат на отстъплението на хиксосите към реката.

Хиксоската войска се намираше насред поле с високо до коляното зелено жито. Бяха оформили кръгове с лице навън, рамо до рамо, щитовете им бяха долепени един до друг, а копията им — насочени напред. Когато се появихме, току-що бяха отблъснали поредния опит на войските на Танус да пробият кръга. Египтяните се оттегляха за прегрупиране, оставяйки мъртви и ранени около вражеския кръг.

Аз не съм воин, въпреки че съм написал много свитъци върху воденето на война. Бях приел неохотно званието Началник на царския кон, натрапено ми от господарката. Исках просто да усъвършенствам моята колесница, да подготвя първия ескадрон и след това да го предам на Хюи или на друг, по-подходящ за военните дела.

Бях премръзнал и замаян, когато чух собственият ми глас да дава заповед за разгръщане. Бяхме тренирали това разгръщане предишния ден и бойните колесници, които следваха моята, се престроиха от двете ми страни сравнително добре. Огледах се наляво и надясно и се уверих, че всичко е наред.

— Напред! — Гласът ми потрепери от страх. — В галоп! Напред!

Трябваше само да вдигна лявата си ръка, която държеше юздите, и Пейшънс и Блейд се втурнаха напред. За малко да падна от платформата, но успях да се вкопча със свободната си ръка в страничната преграда. Насочихме се право към кръга на хиксосите.

Под мен колесницата подскачаше и друсаше. Погледнах над гърбовете на конете и видях стената от хиксоски щитове: блестяха на слънчевите лъчи и се приближаваха с всяка крачка.

От двете ми страни мъжете виеха, за да прикрият ужаса си, и аз завих с тях, като вълк по пълнолуние. Конете пръхтяха и цвилеха.

Пейшънс и Блейд бяха най-бързите ни коне и колесницата ни се бе откъснала напред. Опитвах се да намаля скоростта, като дърпах юздите, но Пейшънс не се подчиняваше. Беше възбудена като всички останали и продължаваше да тича.

Пробихме си път през редиците на египетската пехота, оттегляща се след неуспешна атака. Войниците отскачаха встрани и ни гледаха удивено.

— Хайде! — изкрещях аз. — Ние ще ви пробием път! — Те се обърнаха и ни последваха обратно към кръга на хиксосите. Зад мен чух свиренето на тръбите за атака и ревът им, изглежда, пришпори нашите коне. Отдясно забелязах бойното знаме на Танус, а след малко различих и шлема му, който стърчеше над останалите.

— Какво мислиш сега за проклетите животни? — викнах му аз, когато прелетяхме покрай него. Колесницата от лявата ми страна се движеше успоредно с моята, сетне едното й колело се пръсна, мъжете бяха изхвърлени, а конете паднаха на земята. Останалите продължиха напред, без да спират.

Първата редица на врага сега бе толкова близо, че можех да видя очите им, втренчени в мен над щитовете. Около ушите ми свистяха стрели.

Конете ми връхлетяха едновременно върху преградата и тя рухна под тежестта и яростта на нашата атака. Един мъж бе изхвърлен нависоко и чух как костите му изпукаха като съчки в огъня. На платформата зад мен моят копиеносец бе във вихъра си. Бях го избрал сред най-добрите. Останалите колесници ме последваха през пролуката, която бяхме образували, и пометохме всичко до далечния край на кръга на хиксосите, сетне, в редица по три колесниците завиха и отново връхлетяха върху неприятеля.

Танус бързо прецени положението и пусна в ход пехотата. Бойният ред на хиксосите се разпадна на отделни групички. Те на свой ред също се разпаднаха и хиксосите панически побягнаха към реката. Веднага щом се разпръснаха, стрелците от нашите галери ги обсипаха с дъжд от стрели.

Пред мен имаше няколко воини, които продължаваха да се бият и задържаха нашите хора. Отклоних колесницата и се насочих към тях в галоп. Преди да ги настигна, дясното ми колело се пръсна, леката конструкция на колесницата се преобърна, полетях високо във въздуха и паднах на земята. Ударих си главата, а в очите ми заплуваха ярки звезди. Сетне настъпи мрак.

Събудих се под навеса на палубата на „Дъхът на Хор“. Лежах на овча кожа, а над мен се бе надвесил самият Танус. Щом забеляза, че съм дошъл в съзнание, бързо успя да прикрие загрижеността си.

— Ти, стари глупако! — усмихна се той.

— На какво, в името на Хор, се смееше така?

Опитах се да седна, но главата ме заболя страшно и изпъшках.

— Танус, конете на хиксосите, които преплуваха дотук миналата нощ — трябват ми.