Речният бог

— Не си напрягай ударената глава. Вече изпратих Хюи да ги доведе — успокои ме той. — За да имам петстотин от тези твои изобретения за новата ми дивизия колесници, ще са ми необходими хиляда от тези проклети животни. Обаче колелата са по-опасни от полк хиксоси. Няма да се возя с теб, докато не направиш нещо по този въпрос.

Главата така силно ме болеше, че отначало не разбирах какво ми говори, сетне изведнъж проумях какво се бе случило. Моите колесници щяха да са част от войската, а Танус щеше да ми даде мъже и злато, за да направя още петстотин колесници. Дори щеше да се вози с мен отново, ако успея да усъвършенствам колелата.

Но това, което наистина ме зарадва най-много, бе, че ми е простил и че отново сме приятели.

Успехът на колесниците ми при Есна и чувството за сигурност, което ни внуши, бяха краткотрайни. Тайно очаквах и се страхувах от онова, което ще се случи по-нататък. Ходът на врага бе логичен и Салитис и Интеф трябваше да го направят много по-рано.

Знаехме, че когато премина през Долното царство, Салитис бе пленил голяма част от флотилията на червения узурпатор. Тези галери стояха изоставени в доковете на Мемфис и Танис в делтата. Обаче в армията на узурпатора сигурно имаше египетски отстъпници, готови да служат на варварина, и дори да не беше така, той можеше да наеме продажни сирийски моряци от Газа и другите пристанища по източния бряг на голямото море, за да попълни екипажите на неколкостотин галери.

Предположих, че точно това ще се случи, но предпочетох да не предупреждавам Танус или моята господарка, защото не желаех да засилвам мрачните им предчувствия и падналия дух на нашите хора. Търсех как да отговоря на този ход на враговете, но не успях да измисля нищо. И тъй, след като не можех да предприема нищо, реших да запазя съмненията за себе си.

Когато това накрая се случи и нашите шпиони от източната страна на реката срещу Асиут ни предупредиха за приближаването на флотилия от делтата, Танус се отправи на север с нашите галери, за да ги пресрещне. Неговата флотилия превъзхождаше във всичко събраната от Салитис и Интеф, но той се би с тях почти цяла седмица, докато ги победи и отблъсне обратно към делтата.

Обаче Салитис бе довел товарни кораби зад преградата от бойни галери и докато битката продължаваше в реката, свали на брега два полка колесници, преди галерите ни успеят да ги достигнат.

Тези военни части възлизаха на повече от триста бързи бойни колесници, елитът на армията, които царят им сам предвождаше. В края на краищата той успя да пробие нашия фланг. Вече нищо не можеше да го спре и колесниците му се носеха бясно на юг по нашия бряг. Единственото, което можеха да сторят нашите галери, бе да побързат и да се опитат да стигнат преди хиксосите до погребалния храм на Мамос и съкровищата в него.

Когато научи, че хиксосите са пресекли реката и са стигнали до Двореца на Мемнон, царица Лострис свика военен съвет. Първият й въпрос бе към Танус.

— Сега, когато е пресякъл реката, можеш ли да спреш варварина?

— Мога да го забавя — откровено отвърна той. — Научихме много неща за него. Бихме могли да го изчакаме зад каменните стени или зад преградите от заострени дъски, които Таита изобрети. Но Салитис може и да не приеме битката, колесниците му са толкова бързи, че могат да заобиколят позициите ни, както при Асиут. Не, не мога да го спра.

Тя погледна към мен.

— Таита, какво ще кажеш за твоите колесници? Могат ли да се сражават с хиксоските?

— Ваше Величество, мога да изпратя срещу него четиридесет колесници. Той има триста. Моите са по-бързи от тези на Салитис, но мъжете ми не могат да се сравняват по умения с неговите. Освен това остава проблемът с колелата. Не съм ги усъвършенствал. Салитис ще ни победи много лесно. Ако имах време и материали, можех да построя нови, още по-добри колесници, чиито колела да не се трошат, но не мога да възстановя конете. Не трябва да рискуваме конете. Те са единствената ни надежда за евентуална победа.

Докато разговаряхме така, пристигна още един вестоносец, този път от юг. Беше летял към нас като вятър и новините му бяха само с еднодневно закъснение. Танус заповяда да го въведат и вестоносецът падна на колене пред царицата.

— Говори, човече — подкани го Танус. — Какво имаш да ни кажеш?

Вестоносецът заекваше от страх за живота си.

— Божествено Величество, докато нашата флота бе заета при Асиут, варварите отново пресякоха реката при Есна. Както и преди, плуваха на конете си, но този път нашите галери не бяха готови да отблъснат лодките им. Два хиксоски полка са преминали. Прииждат в облак прах, носят се като ято лястовици. Ще бъдат тук до три дни.

Докато Танус отпрати мъжа и заповяда да бъде нахранен и да се погрижат за него, никой от нас не проговори. Вестоносецът, който очакваше да бъде убит, целуна сандалите на царица Лострис.

Когато останахме сами, моят приятел тихо рече:

— Вече четири полка са прекосили реката. Шестстотин колесници. Свършено е.