Речният бог

Всяка вечер определях посоката и изчислявах разстоянието, което бяхме изминали през деня, и ги отбелязвах на картата си. Планът и формата на реката постепенно ми се изясниха. Видях, че бяхме направили голям завой на запад, но сега реката отново се бе извила на юг, както жреците на Хапи бяха предсказали.

Показах откритието си на Танус и царицата. Много нощи стояхме до късно в царската каюта, обсъждайки курса на реката и как това ще се отрази на плановете ни за завръщане в Египет. Изглежда, че всяка миля, която изминавахме по реката, само засилваше твърдостта на господарката да спази клетвата да се завърне.

— Няма да строим храмове, нито дворци от камък в тази пустош — отсече тя. — Няма да оставим следи. Пребиваването ни тук е временно. Няма да строим градове. Ще живеем на корабите, в шатри или колиби от трева и тръстика. Ние сме керван, който ще ни отведе в родния ми град, красивата Тива със стоте порти.

Насаме тя ме посъветва:

— Пази добре картите, Таита. Уверена съм, че ще откриеш по-лек път към дома.

Така речният ни керван напредваше, а пустинята бавно се променяше.

Ние, които плавахме по реката, бяхме станали затворено общество — пътуващ град без стени и без постоянни структури. Животът покълваше и изчезваше. Броят ни нарастваше, защото тези, които бяха тръгнали с нас от Елефантина, бяха в разцвета на силите си, а жените бяха плодоносни. Сватбеният ритуал бе кратък: младите двойки чупеха гърне пълно с вода от Нил. Раждаха се деца и бързо порастваха.

Старци умираха. В изпълненото с опасности ежедневие загиваха много млади хора. Ние ги балсамирахме и строяхме гробници в дивите хълмове. Оставяхме ги на вечния им сън и продължавахме напред.

Съблюдавахме празненствата и се молехме на нашите богове. Празнувахме и постехме, танцувахме и пеехме и изучавахме науките. Аз преподавах уроци на по-големите деца на палубата. Мемнон бе най-добрият ми ученик.

Преди да свърши годината и реката все още течеше на юг, стигнахме до третия праг. Още веднъж слязохме на брега, прочистихме земя и насадихме нашите семена, докато изчакаме новия прилив на Нил, за да ни помогне да преминем нататък.

Тук при третия праг в живота ми се появи нова радост.

В ленената палатка на брега на реката присъствах на раждането на принцеса Техути, припозната дъщеря на отдавна починалия фараон Мамос.

В моите очи Техути бе прекрасна, както само едно чудо може да бъде. Когато имах възможност сядах до кошчето й и разглеждах крачетата и ръцете й с умиление. Когато беше гладна и очакваше гърдата на майка си, понякога слагах малкия си пръст в устата й заради удоволствието да усещам как дъвче с голите си венци.

Реката най-после се надигна и ни позволи да преминем през третия праг. Заплавахме нататък и почти неусетно реката зави на изток, описвайки голям завой.

Преди да изтече годината, се наложи отново да сънувам един от пророческите си сънища, защото господарката отново бе заченала по свръхестествен начин. Духът на мъртвия фараон отново започна да броди.

Господарката беше наедряла много от бременността, когато стигнахме до четвъртия праг. Големият водопад и острите като зъбите на крокодил камъни го правеха още по-ужасен от онези, които бяхме преминали. Хората бяха паднали духом. Когато смятаха, че никой не може да ги чуе, се оплакваха един на друг — ние сме заобиколени от тези проклети каменни бариери, а боговете са ги поставили напряко на реката, за да ни попречат да продължим напред.

Аз разчитах думите по движението на устните им, когато се събираха по брега. Те не знаеха за тази моя способност.

— Ще бъдем като в капан зад тези ужасни прагове и никога няма да се завърнем надолу по реката. Трябва да си тръгнем сега, преди да е станало твърде късно.

Дори на съвета, свикан от регентката, прочетох същите думи по устните на някои от великите господари на Египет, които седяха отзад и си говореха с приглушени гласове.

— Ако продължим, всички ще умрем в тази пустиня и душите ни ще скитат вечно в нея без почивка.

Между младите благородници имаше един, който бе твърде арогантен и своеволен. Подхранваше недоволството и бунтуваше хората. Трябваше да действам бързо и решително. Чух какво каза господарят Акер на един от привържениците си.

— Ние сме в ръцете на тази жена, малката блудница на мъртвия фараон. Това, от което се нуждаем, е силна мъжка ръка, която да ни ръководи. Трябва да намерим начин да се отървем от нея.

Първо, с помощта на стария ми приятел Атон, открих имената на всички съзаклятници и предатели. Не ме учуди, че начело на списъка бе името на господаря Акер, по-големия син на Меркесет, на чиито устни прочетох предателските думи. Той бе млад мъж, възгордял се твърде много от себе си. Подозирах, че мисълта самият той да седне на престола никак не му е чужда.

Когато обясних на Танус и господарката какво смятам, че трябва да бъде сторено, те свикаха съвета.

Царица Лострис откри заседанието.

— Много добре разбирам как милеете за собствената си земя и колко сте уморени от пътуването. Споделям всяка ваша мечта за Тива.