Читаем Речният бог полностью

Видях Акер да разменя многозначителни погледи с приятелите си и подозрението ми се засили.

— Обаче, жители на Египет, нищо не е така лошо, както изглежда. Хапи бди над пътешествието ни, както обеща. Ние сме много по-близо до Тива, отколкото мислите. При завръщането ни в нашия любим град, няма да изминем същия път. Няма да се изправяме още веднъж пред опасностите и затрудненията на тези опасни прагове, които препречват пътя по реката.

Хората се развълнуваха и зашушукаха недоверчиво. Акер се изсмя, не твърде силно, за да прекрачи прага на уважението и благоприличието, но въпреки това господарката го забеляза.

— Господарю Акер, виждам, че поставяте думите ми под съмнение.

— В никакъв случай. Ваше Величество. Проклинам тези предателски помисли. — Той отстъпи бързо. Още не беше достатъчно силен, нито достатъчно сигурен в хората си, за да се противопостави. Бях го хванал, преди да се подготви.

— Моят роб Таита начерта курса на реката, които изминахме през тези години — продължи царицата. — Всички сте виждали колесницата с флагче на колело, което измерва разстоянието. Таита наблюдава небесните тела да открие посоката на пътуването ни. Заповядвам му сега да застане пред съвета и да разкрие своите изчисления.

Принц Мемнон ми бе помогнал да направим копия на картата на двадесет нови свитъка. На девет години той вече бе добър писар. Раздадох копията на благородниците, така че обясненията ми да са по-ясни. Привлякох вниманието им към почти кръговия курс, който следвахме, откакто напуснахме Елефантина.

Учудването им бе очевидно. Само жреците имаха някаква представа за това, което бях направил. Те също наблюдаваха звездите и бяха вещи в навигацията. Но дори те бяха изненадани от дългия завой на реката. Това не беше учудващо, след като копията на картата, която им показах, не бе съвсем точна. Бях си позволил известна волност в данните заради Акер и неговите поддръжници и завоят на реката изглеждаше по-малък, отколкото предполагаха моите изчисления.

— Знатни мъже, както можете да видите на тези карти, откакто преодоляхме втория праг, сме преплували хиляда мили, но сега се намираме на не повече от неколкостотин мили от мястото на нашето заминаване.

Кратас се изправи, за да зададе въпрос, който му бях подсказал, преди да започне събранието.

— Това означава ли, че ще е възможно да изминем този кратък път през пустинята и да стигнем до втория праг за същото време, за което се стига от Тива до Червено море и обратно? Бил съм на такова пътешествие няколко пъти.

Аз се обърнах към него.

— Бях с теб на едно от тези пътувания. Отне ни десет дни във всяка посока, а тогава нямахме коне. Преминаването на тази тясна ивица от пустинята вече няма да е толкова трудно. Това означава, че от тук човек може да се върне до Елефантина за няколко месеца и ще се наложи да премине само през първия праг при Асуан.

Хората започнаха да шумят, коментирайки удивено. Картите преминаваха от ръка в ръка и бяха подробно разучавани. Настроението на събралите се рязко се промени. Тази неочаквана близост до дома и земята, която познаваха, ги въодушеви.

Само Акер и приятелите му бяха сърдити. Той бе лишен от главния си коз в играта, която играеше. Както се надявах, младият мъж стана и ядосано попита:

— Доколко са верни драсканиците на роба? — Тонът му бе нападателен, а изражението му високомерно. — Лесно е да направиш няколко щрихи на свитъка, но когато те се превърнат в мили от земя и камък, е съвсем друга работа. Как този роб ще докаже, че тези налудничави теории са факт?

— Господарят Акер стигна до същината на проблема — любезно се намеси господарката. — Възнамерявам да изпратя едни от най-силните мъже да прекосят пустинята и да отворят пътя за нашето завръщане на север, пътя към дома, към красивата Тива.

Изражението на Акер се промени, когато в думите на царицата видя капана, който му бе подготвен. Бързо седна на мястото си и си придаде вид на незаинтересован. Обаче господарката продължи безжалостно:

— Не можех да реша кой да води тези мъже, но сега господарят Акер със своето разбиране и възприемчивост сам предложи да вземе участие в тази жизненоважна задача. Не е ли така, господарю? — мило попита тя и продължи нататък, преди да е успял да откаже. — Благодарни сме ти, Акер. Сам ще определиш колко хора да тръгнат с теб. Заповядвам да тръгнеш преди следващото пълнолуние. Луната ще направи пътуването по-лесно през нощта и ще избегнете дневните горещини. Ще изпратя с теб мъже, които да умеят да се ориентират по звездите. Можеш да се добереш до втория праг и да се върнеш преди края на месеца. Ако успееш, ще сложа на раменете ти златната верига за заслуги.

Акер се взираше в нея с отворена уста и все още седеше неподвижен, когато останалите се разпръснаха. Очаквах да намери някакво извинение и да отхвърли задачата, която му наложихме, но накрая той ме изненада, като дойде при мен да ме попита за съвет и помощ в подготвянето на разузнавателния отряд. Изглежда, не го бях преценил правилно и сега, когато му бе възложена достойна мисия, имаше шанс да се промени и да ни бъде полезен.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Колонист
Колонист

Главный герой, погибнув в ходе выполнения задания, попадает в тело одного из младших наследников клана лендлорда из другого мира, обычного бездельника-аристо. Но в мире межрасовых войн и дворцовых переворотов спокойной жизни не получится, и не надейся!И все-таки, несмотря на обретенный дом на другом континенте, на месте не сидится. Первый маг не зря оставил тебе свое наследство, и не только он. Старые друзья, новые враги и неожиданные приключения найдут тебя сами, хочешь ты этого или нет. А мир хранит еще много тайн, оставшихся от Древних. Вот только просто так они в руки не дадутся — меч, посох и верные друзья всегда помогут тебе.Ты идешь по пути Паладина и никто не сказал, что это просто легкая прогулка по жизни. Предназначение ждет тебя.

Андрей Алексеевич Панченко , Владимир Геннадьевич Поселягин , Евгений Юллем , Кэрол Мэзер Кэппс , Ма. Н. Лернер , Марик (Ма Н Лернер) Н. Лернер

Фантастика / Приключения / Бояръ-Аниме / Аниме / Фэнтези
Мой Щенок
Мой Щенок

В мире, так похожем на нашу современную реальность, происходит ужасное: ученые, пытаясь создать «идеального солдата», привив человеку способности вампира, совершают ошибку. И весьма скудная, до сего момента, популяция вампиров получает небывалый рост и новые возможности. К усилиям охотников по защите человечества присоединяются наемные убийцы, берущие теперь заказы на нечисть. К одной из них, наемнице, получившей в насмешку над принципиальностью и фанатичностью кличку «Леди», обращается вампир, с неожиданной просьбой взять его в ученики. Он утверждает, что хочет вернуться в человеческий мир. Заинтригованная дерзостью, та соглашается. И без того непростые отношения мастера и ученика омрачаются подозрениями: выясняется, что за спиной у необычного зубастого стоит стая вампиров, мечтающая установить новый порядок в городе. Леди предстоит выжить, разобраться с врагами, а заодно выяснить, так уж ли искренен её ученик в своих намерениях.Примечания автора:Рейтинг 18+ выставлен не из-за эротики (ее нет, это не роман ни в какой форме. Любовная линия присутствует, но она вторична, и от её удаления сюжет никоим образом не нарушится). В книге присутствуют сцены насилия, описание не физиологичное, но через эмоции и чувства. Если вам не нравится подобное, будьте осторожны)

Вероника Аверина , Роман Владимирович Бердов

Фантастика / Приключения / Самиздат, сетевая литература / Фэнтези / Детские стихи