Речният бог

Подбрах няколко от най-добрите мъже и коне за него и му дадох пет от най-здравите коли, които да превозват вода, която, ако се използваше икономично, можеше да стигне за тридесет дни. Когато настъпи пълнолуние, Акер бе доста оптимистично настроен, а аз изпитвах вина, че бях намалил разстоянията и опасностите на пътя.

Когато те тръгнаха, навлязох с тях в пустинята, за да им покажа правилния път, а после застанах и ги наблюдавах как се сливат със сребристата пустош, отивайки по посока на съзвездието Лютня на северния хоризонт.

Мислех за Акер всеки ден, докато стояхме под четвъртия праг, и се надявах картата, която му бях дал, да не е погрешна, както се опасявах. Поне непосредствената заплаха от бунт се бе отдалечила с него на север.

Докато чакахме, засяхме растения и прочистихме островите и бреговете. Обаче тук почвата бе като на по-ниските земи до реката. Бе трудно да се напоява и забелязах, че това се отрази на реколтата.

Естествено ние направихме нашите шадуф — просто приспособление, с което гребяхме вода от по-ниските канали и я изсипвахме в по-високите. Това се извършваше от роб, който потапяше глиненото гърне във водите на реката, а сетне го издигаше и изливаше в напоителния канал на брега. Това бе бавна и уморителна работа. Когато брегът бе висок, както бе тук, това бе крайно разточителен метод за събиране на вода.

Всяка вечер се разхождахме с Мемнон на колесница покрай брега, а аз се безпокоях за оскъдната реколта. Имахме да изхранваме хиляди гърла, а основната ни храна все още бяха зърнените култури. Предвиждах, че ще настъпят гладни дни, освен ако успеехме по-добре да напояваме полетата.

Не зная какво ме накара да се замисля за колело в този случай, освен това, че науката за колелото се бе превърнала в мания за мен. Бях погълнат от проблема с колелата на колесниците. Сънищата ми бяха изпълнени със счупени колела, с бронзови рамки и ножове на тях. Видения, които не ми даваха покой.

Бях чул от един от жреците на Хапи, че някои дървесни видове могат да станат по-твърди и по-гъвкави, като киснат дълго време във вода, и реших да опитам. Потопих едно колело от колесница за цял ден във водите на Нил. Течението започна да го върти около оста му. Когато натопих колелото по-дълбоко, въртенето спря и аз престанах да мисля повече за това.

Няколко дни по-късно една от малките галери, кръстосваща между островите, заседна и двама мъже бяха изхвърлени в бързеите и се удавиха.

Двамата с Мемнон станахме свидетели на тази трагедия и бяхме потресени. Използвах благоприятния случай да предупредя принца още веднъж за опасността и силата на реката.

— Толкова е силна, че може да върти колелото на колесницата.

— Не ти вярвам, Таита. Казваш го, за да ме изплашиш. Знаеш колко обичам да плувам в реката.

Така че реших да му докажа и двамата бяхме много впечатлени от колелото, което се въртеше като че по собствена воля в течащата вода.

— Ще се върти още по-бързо, ако има весла по рамката — накрая изказа мнението си Мемнон и аз го погледнах учудено: още не бе навършил десет години по това време.

До новото пълнолуние създадохме новото въртящо колело, снабдено с малки глинени съдове, които се издигаха и преливаха вода в канала, укрепен с глинени тухли. Въпреки напредналата си бременност господарката дойде на брега да наблюдава това удивително съоръжение. Беше възхитена от него.

— Ти си много изобретателен и за толкова неща използваш водата, Таита — каза ми тя. — Спомняш ли си креслото, задържащо се на повърхността на водата, което направи за мен в Елефантина?

— Мога да го направя отново, ако ни позволиш да живеем в нормален дом като цивилизовани хора.

Танус бе също толкова впечатлен от водното колело, въпреки че не го показа, разбира се. Вместо това ми се усмихна.

— Много хитро, но ако се счупи като някое от тези на колесниците? — подчерта той, а Кратас и останалите военни грубияни сметнаха, че това е много забавно. От тогава, когато колело на колесница се счупеше, казваха, че то е „счупи Таита“.

Въпреки незаслужените подигравки добре напояваните поля скоро дадоха реколта: класове със златно зърно се скланяха тежко на яркото слънце над Нил. Това не бе единствената реколта, която събрахме при четвъртия праг. Царица Лострис роди още една принцеса. Детето бе дори по-изящно от сестра си.

Принцеса Беката се роди с ореол от златисточервени къдрици, което се видя доста странно на хората. Божественият й баща, покойният фараон Мамос, бе с тъмна коса, а тази на майка й — черна като гарваново крило. Нямаше обяснение за странния цвят, но всички бяха съгласни, че е много красив.

Когато принцеса Беката навърши два месеца, водите на Нил започнаха да се надигат и се приготвихме за преминаването на четвъртия праг. Вече бяхме придобили опит и бяхме изучили всички хитрини на коварната река.

Още не бяхме започнали, когато в лагера настана страшна бъркотия. От другия бряг на реката, където бяхме отишли с Мемнон да проверим конете, чухме викове и приветствия.