Рицарят на Седемте кралства

– Не може – отсече Дънк, като се мъчеше да сдържи усмивката си. – Ботушите не са за ядене. Още една дума и ще ядеш юмрука ми. Извади си краката от коритото. – Намери шлема си на мулето и го подхвърли към Ег. – Гребни вода от кладенеца и накисни месото. – Ако не се киснеше достатъчно дълго, соленото говеждо спокойно можеше да ти счупи зъбите. Беше по‑вкусно, ако се накисне в ейл, но и водата щеше да свърши работа. – Само да не загребеш от коритото, че не искам да научавам какъв вкус имат краката ти.

– Краката ми може да оправят вкуса на говеждото, сир – каза Ег и размърда пръсти. Но все пак направи така, както му бе наредено.

Лесно откриха странстващите рицари. Ег забеляза трептящия им огън в гората край езерото. Тръгнаха натам, като водеха животните след себе си. Момчето носеше шлема на Дънк под мишница и водата се плискаше на всяка крачка. Слънцето вече бе само червен спомен на западния хоризонт. Не след дълго дърветата свършиха и двамата се озоваха на място, някога сигурно било горичка на старите богове. Само пръстен от бели пънове и бледи като кости корени бележеха къде са се издигали язовите дървета по времето, когато горските чеда са владеели Вестерос.

Сред пъновете откриха двама мъже, които клечаха до огън и си подаваха мях вино. Конете им пасяха тревата от другата страна на горичката; двамата бяха събрали оръжията и доспехите си на спретнати купчинки. Много по‑млад мъж седеше отделно от двамата, облегнат на един кестен.

– Добра среща, господа – с приповдигнат тон подвикна Дънк. Не беше разумно да изненадваш въоръжени мъже. – Аз съм сир Дънкан Високия. Момчето е Ег. Можем ли да приседнем до огъня ви?

Як мъж на средна възраст стана да ги посрещне. Беше облечен в пищни дрипи, а лицето му беше обрамчено от пищни рижави бакенбарди.

– Добра среща, сир Дънкан. Висок сте… и сте добре дошъл, също като момъка. Ег? Що за име е това, да прощавате?

– Прякор, сир. – Ег много добре знаеше, че не бива да издава, че името му е съкратено от Егон. Особено пред мъже, които не познава. – Понеже главата ми е гладка като яйце.

– Аха. А какво е станало с косата ти?

„Червеи по корените – помисли си Дънк. – Кажи му, че имаш червеи по корените, момче.“ Това беше най‑безопасната версия, която казваха най‑често… макар че понякога Ег решаваше да изиграе поредния си детински номер.

– Обръснах си главата, сир. И смятам да я бръсна, докато не спечеля шпорите си.

– Благороден обет. Аз съм сир Кайл, Котака от Мъгливо тресавище. Под онзи кестен седи сир Глендън… Кълбото. А това тук е добрият сир Мейнард Слива.

Ег наостри уши, когато чу името.

– Слива… да не би случайно да сте роднина на лорд Визерис Слива, сир?

– Далечен – призна сир Мейнард. Беше висок и слаб, с прегърбени рамене и дълга права коса с цвят на лен. – Макар да се съмнявам, че негово благородие би го признал. Човек може да каже, че той е от сладките сливи, докато аз съм по‑скоро кисела джанка. – Наметалото на Слива беше червено‑лилаво все едно да подхожда на името му, макар и с изръфани краища и доста избеляло. Брошка с лунен камък колкото кокоше яйце придържаше плаща към рамото му. Иначе беше облечен в груба сиво‑кафява дреха и мърлява кафява кожа.

– Имаме солено говеждо – каза Дънк.

– А сир Мейнард има торба ябълки – каза Кайл Котака. – Аз пък имам мариновани яйца и лук. Можем да си спретнем истински пир! Настанявайте се, сир. Имаме чудесни пънове, от които да си изберете. Ще останем тук до късно сутринта, стига да не греша в сметките си. Има само един сал, а и той не е достатъчно голям, за да побере всички ни. Лордовете и опашките им трябва да минат първи.

– Помогни ми с конете – каза Дънк на Ег и двамата заедно разседлаха Гръм, Дъжд и Майстер.

Едва след като нахраниха, напоиха и спънаха животните. Дънк прие предложения му мях вино.

– Дори киселото вино е по‑добро от никакво – заяви Кайл Котака. – Ще пием най‑доброто в Бели стени. Разправят, че лорд Бътъруел имал най‑доброто вино северно от Арбор. Навремето бил Ръка на краля, също като бащата на баща му преди него. Казват също, че освен много богат бил и благочестив.

– Цялото му богатство е от крави – каза Мейнард Слива. – Трябвало е да сложи на герба си напращяло виме. На тези Бътъруел сигурно им тече мляко във вените, а и Фрей не са по‑добри. Това ще е сватба на крадци на добитък със събирачи на такси. Събрала се една кесия пари с друга. Когато Черния дракон въстана, този кравешки лорд изпрати единия си син при Демън, а другия при Дерон, за да е сигурно, че Бътъруел ще са на страната на победителя. И двамата загинаха на Червена трева, а най‑малкият умря през пролетта. Затова се жени отново. Ако новата му жена не му роди син, името Бътъруел ще умре с него.

– Както и би трябвало. – Сир Глендън Кълбото прокара още веднъж бруса по меча си. – Воинът мрази малодушните.