Рицарят на Седемте кралства

– Милейди – намеси се той, – този мъж е от наемниците на Стендфаст. Бил е с Бенис от Кафявия щит, когато нападнаха копачите ви при яза и посякоха лицето на Уолмър. Старият Озгри го е пратил да преговаря с вас.

– Да, милейди. Аз съм сир Дънкан Високия.

– Сир Дънкан Тъпия по‑скоро – подхвърли един брадат рицар, който носеше тройната мълния на Лейгуд. Избухнаха още смехове. Дори лейди Хелисънт се бе съвзела достатъчно, за да се изкикоти.

– Нима вежливостта на Колдмоут умря с баща ми? – попита момичето. „Не е момиче, пораснала жена е.“ – Как стана така, че сир Дънкан да направи тази грешка, чудя се?

Дънк погледна злобно Инчфилд и каза:

– Просто сбърках, милейди.

– Нима? – Червената вдовица го изгледа от глава до пети, погледът й се задържа най‑дълго на гърдите му. – Дърво и падаща звезда. Не бях виждала този герб. – Докосна туниката му и двата й пръста пробягаха по един от клоните на бряста. – И е нарисувано, не извезано. Дорнците рисуват коприните си, чувала съм, но вие изглеждате много голям за дорнец.

– Не всички дорнци са малки, милейди. – Дънк усещаше пръстите й през коприната. Ръката й също бе напръскана с лунички. „Обзалагам се, че е с лунички навсякъде.“ Устата му бе странно пресъхнала. – Прекарах една година в Дорн.

– Всички дъбове ли израстват толкова високи там? – попита тя, докато пръстите й проследиха един клон около сърцето му.

– Трябва да е бряст, милейди.

– Ще запомня. – И отдръпна бавно ръката си. – На двора е твърде горещо и прашно за разговор. Септон, придружете сир Дънкан до залата ми за аудиенции.

– С най‑голямо удоволствие, добра сестро.

– Гостът ни сигурно е жаден. Да донесат и гарафа вино.

– Вино? – Лицето на дебелия мъж засия. – Щом благоволявате.

– Ще дойда при вас, след като се преоблека. – Тя смъкна колана си с колчана и го подаде на придружителя си. – Ще искам да видя и майстер Серик също. Сир Лукас, помолете го да се яви, ако обичате.

– Ще го доведа веднага, милейди – отвърна Лукас Дългия Инч.

Тя го изгледа хладно.

– Не е нужно. Знам, че имате много задължения из замъка като кастелан. Ще е достатъчно да пратите майстер Серик в покоите ми.

– Милейди – извика след нея Дънк. – Моят скуайър бе накаран да чака при портите. Може ли и той да дойде при нас?

– Вашият скуайър? – Когато се усмихна, приличаше на петнайсетгодишно момиче, а не на двайсет и пет годишна жена. „Красиво момиче, пълно с дяволитост и смях.“ – Щом желаете, разбира се.

– Не пийте от виното, сир – прошепна му Ег, докато чакаха със септона в залата за аудиенции. Каменните подове бяха застлани с приятно ухаещи рогозки, стените украсени с пана със сцени от турнири и битки.

Дънк изсумтя и му отвърна също шепнешком:

– Не й трябва да ме трови. Тя ме мисли за някакъв едър тъпак с грахова каша между ушите.

– Между другото, моята добра сестра обича грахова каша – каза септон Сефтон, който тъкмо влизаше с гарафа вино, гарафа вода и три чаши. – Да, да, чух. Дебел съм, но не съм глух. – Напълни две чаши с вино и една с вода. Третата даде на Ег, който я изгледа дълго и подозрително и я остави настрана. Септонът не обърна внимание. – Арборско е – заговори на Дънк. – Чудесно е, а отровата му придава особена пикантност. – Намигна на Ег. – Аз лично не съм опитвал, но така съм чувал. – Подаде чаша на Дънк.

Виното беше ароматно и сладко, но Дънк отпи колебливо и едва след като септонът гаврътна половината от своето на три големи глътки и млясна доволно. Ег скръсти ръце и не пипна водата си.

– Тя наистина харесва грахова каша – рече септонът. – И вас също, сир. Познавам добрата си сестра. Когато ви видях в двора, почти се надявах, че сте някой ухажор, дошъл от Кралски чертог да поиска ръката на милейди.

Дънк свъси вежди.

– Как разбрахте, че съм от Кралски чертог, септон?

– Вие от Кралски чертог говорите особено. – Септонът отпи от виното, пожабурка го в устата си, преглътна и въздъхна с наслада. – Служил съм там много години, при нашия Висш септон във Великата септа на Белор. – Въздъхна отново. – Човек не може да познае града след пролетта. Пожарите го промениха. Четвърт от къщите ги няма, друга четвърт са празни. Плъховете също ги няма. Това е най‑странното. Никога не бях мислил, че ще видя град без плъхове.

Дънк също го беше чувал.

– Били сте там по време на Големия пролетен мор ли?